Моето мнение

Защото...

2011-08-11T21:43:00.000+02:00

Защо не пиша ли? Защото не ми се пише.
Не се обаждам по телефона, защото не ми се говори (а и ме болят ушите след това).
Не ми се четат вестници, защото не ми се четат глупости (липсата на новини през август е прекалена...)
Не ми се слуша радио, защото... по принцип рядко слушам радио.
И телевизия не ми се гледа. Защото вместо информация получавам много реклами (за запек, разстройство, менструални болки и как всеки ден трябвало да имам тампон :).
Вече не ми се седи и пред компютъра, просто защото не ми се седи.
Движими се, ходи ме се пак до Банско, по пътеките на Пирин.
Язди ми се пак кон покрай Бачево.
Липсва ми солената, но чиста и плитка вода на Неа Пермос.
И силуета на Тасос, обвит винаги в мистична мъгла.

Ех, как искам пак да е третата седмица на юли.
Радвам се на дъжда и на студеното време.
Разглеждам малката зелена членска книжка и чисто новата карта на Пирин и ми се въртят разни мисли в главата...

Понякога дори и аз се ядосвам

2011-05-14T00:32:00.000+02:00

Малките неща са много важни. Детайлите изграждат и допълват цялото. Именно затова малките неща много по-лесно ме ядосват.
Като абонат на Глобул не съм получавал нито една фактура през последните четири месеца. Да предположим, че би трябвало да знам колко дължа. В крайна сметка получих писмо, че съм "нередовен платец", така че отидох до един техен офис с желанието да си платя и да прекратя договорът за услуга, която не желая да ползвам и от чието качество съм недоволен. Оказа се, че мобилният оператор сам я е прекратил, за което дори плащам неустойки (по думите на служителката им). Но не това, че не съм си получавал фактурите ме ядоса, нито това, че са ме квалифицирали като "нередовен платец" (на практика съм такъв и то поради факта, че никой не ми е пращал фактури с посочени дължими суми и други такива подробности).
Най-безумното нещо, което за малко да ме изкара и видимо извън релси, беше последвалият въпрос дали използвам услугите на Глобул (това след като съм си платил всички задължения и неустойки, за да се откажа от скъпа и некачествена услуга). Още по-идиотски се почувствах след като обясних, че ползвам услугите на другите два мобилни оператора, а ми обясниха, че досега при Глобул съм ползвал една услуга, но можело да се възползвам и от другите.
Омръзнало ми е да слушам еднакви, добре заучени безмислени кухи фрази, които да чувам във всеки офис на всеки мобилен оператор. Но при положение, че искам да се откажа от услугите им, а се опитват да ме зарибяват с глупави въпроси вече ми идва в повече! И някой път чашата ще прелее и няма да бъда вече любезен!

(Телевизионни) страсти и след Страстната седмица

2011-05-01T21:53:00.000+02:00

От доста месеци не ми се беше налагало да гледам телевизия. Днес обаче лошото време ме остави затворен в селската къща само с печка и телевизор като екстри. Само минути след включването вече съжалявах. БНТ 1 излъчва пряко канонизирнаето на Йоан Павел II. По bTV за пръв път забелязвам някакво откровено странно и доста безинтересно предаване за „лицата от екрана” – занимават ме с това как телевизионна водеща си купува цветя за градината. Друго главно лице е някаква кака, работеща в „централния офис на Пайнер”, която ни представя сложното си ежедневие. Появява се и някаква пазарджишка мис, която я представят на човека в котелното отделение на бившето и училище. Бил и голям фен и даже има плакат с нейна полугола снимка на работното място. По nova пък попадам на някакъв безкрайно измислен и по-нереален дори от американските телевизионен съд, в който едната страна съди другата, че й е направила магия. Има спомни как някой шамаросал друг преди десетина години и кой колко лошо дете бил. Изглежда идеята е че печели, който вика по-силно. Май все пак директното излъчване на канонизирането не е чак толкова лош избор… Следва интервю и с Министър-председателя, който ни обещава, че „при ГЕРБ всичко ще се оправи”. Основната тема са стадиони, магистрали и пари.

Все си мисля, че в неделя доста хора гледат телевизия, даже и на мен ми се случва предимно в този ден от седмицата. Защо тогава телевизиите, имащи претенции да са национални, а някои даже и обществени, заливат ефира с откровени простотии? Нима все още е актуално извинението, че зрителят, т.е. аз това искал да гледа?

Тихомълком премина скандала с убитите шест младежи. Не в безотговорността на пияния и каращ два пъти по-бързо от позволеното, а в лошото състояние на пътя се търсеше причината за случилото се. Никой не пита защо той е такъв, щом пътищата уж са приоритет. Тъжно.

И ако журналистите все пак действаха нахъсено срещу шофьора и собственика на автомобила-убиец, то само преди дни като голяма новина се появи отнемането на каралата пияна Елена Петрова. „Нейната” телевизия обаче и дава правото да се оневини и да обясни как „на всеки се случва”. Нищо, че уж трябва да има разлика между „обикновени” и ”известни”. И май вторите трябваше да служат за пример на първите. Но кой ли ти помни. Скандално.

В големите медии не влезна и още една новини, която звучи шокиращо. Мобилният оператор Globul e наел фирма, която да събира стари задължения. Дотук добре. Каква е обаче схемата: обаждат ти се по телефона, разпитват те и се стига до заплахи за саморазправа и дори убийство. Същата тази фирма подава и 80 000 индивидуални иска в СГС, което заплашва да блокира работата на съда.

Немислимо е да получиш заплаха за убийство заради дължима сума от 0,50 лв. Недопустимо е това да се извършва от уж официална и уж немутренска фирма в уж демократичното ни общество. А от Globul няма официална реакция по случая. Може пък да се замислят защо имат 80 000 недоволни абонати, решили да не плащат, за да се откажат от некачествената им услуга.

В „големите” медии нито дума. Нали има едни рекламки, които ги издържат. Ще се появи някакъв мениджър със смешното обещание, че „ако след един месец не сте доволни от услугата, можете да се откажете”. А телевизията ще си прибере парите. Отчаян ход. Отчайващо.

Защото ние (зрителят) го позволяваме!

Пак за протестите (и образованието)

2011-03-30T22:56:00.000+02:00

Явно ми е потръгнало да размишлявам за протестите. През последните часове научих, че Софийският университет ще затвори врати на 4 април (понеделник). За порден път се обмисля такава крайна мярка. Пак Университет е в безизходица. И отново се разчита на подкрепата на студентите.
Аз обаче не бих се включил в подобен тип акции. Като "част от българското образование" и СУ не прави изключение от всички натрупани негативи. За последните две години се чувствам все по-далеч от него и все по-малко част от него, макар да се обучавам в СУ. Ето само част от причините:
- Заинтересуваността на преподавателите в началото, която постепенно прераства в безразличие и крайна незаинтересованост. Всичко е добре, когато идват пари. Много те уважват, когато кандидтстваш и приемат всички. Когато вече мине един семестър сакаш не си вече толова интересен, а накрая вече си направо безраличен. Конспектите в началото на лекционния курс са рядкост. Същото се отнася и за разяснения по формата и вида на заключителния изпит. Твърде често самият прподавател дори не знае колко кредита носи дисциплината му... Най-любимото ми е неявяване на преподавател. Най-смешното пък е, когато прподвателят започне лекции с месец по-късно, защото (за разлика от цялата група студенти) не разбрал кога почва учебната година :)
- Абсолютно недостатъчната информация: освен споменатато вече, липсва програма за целия курс на обучение или ако има тя е крайно несъвпадащ с действителността. Системата за кредитиране е много неясна и понякога дори административния персонал не може да ти разясни колко точно кредита са ти необходими за нещо. Обучението в курс друга специалност крайно затруднено ако става въпрос за същия факултет и граничещо с невъзможното ако си говорим за рограма в друг факултет. На практика системата за трансфер и натрупване на кредити се обезмисля
- Нерационалната организиация и административните безумия:секретарите могат да играт карти през цялото лято (на компютър естествено, защото са модерни), но не могат да опазят всички протоколи от изпити, а се налага да им даваш списък с изучаваните от теб предмети, за да си ги намерят или да ги "изкопаят" от някъде. Престъпление е да влезнеш 3 минути преди началото на приемното им време или да ги помолиш да проверят нещо. Така трябва да ровят в "голямата книга", а тя може да се скъса или повреди.
- Офлайн обучението: недостстъчно или никакво използване на модерни средства за обучение, въпреки наличието на техническа възможност. Системата СУСИ е на практика нефункцинираща в някои от най-големите факултети заради неспособността на административния персонал. По същата причина нямам достъп и до "електронната поща за всеки студент". Подстраниците на цели факултети в официалната страница на СУ са на практика празни, непълни или с прекалено остаряла информация. Липсва разпис на занятията, не се качва и актуална информация...
Мога да продължавам, но мисля, че това е достатъчна аргументация за нежалането ми да подкрепям СУ в разни протестни действия. Единственото, което искам, е да имам възможността да се явя на защита на дипломна работа на 8 април, за да мога поне за малко да си отдъхна от всичко описано, да поема дъх и да продължа нататък.
И за да не излезе, че само мрънкам, без да имам представа или идея как да се подобрят нещата, прочете тук. Има някои идеи как да се превърнем ако не в Швейцария на Балканите, то поне в Австрия.

Протест!

2011-03-27T21:43:00.000+02:00

Много протести сьпътстват скромното ми ежедневие напоследък. Вчера протестираха срещу правителството, днес срещу виските цени на горивата. Даже и в Испания протестират. Също и в Гърция.
Всичко се превръща в своеобразен протст. Даже и акции като Часът на Земята.
Хора, които иначе не се замислят какво е включено в мрежата и колко енергия хаби, протестират срещу именно такива действия. Без обаче да се замислят какво да направят в ежедневието си, че да спестят енергия и да намалят вредните последици върху околната среда.
Но явно всеки има нужда от изява, дори това да стане чрез протест. Колкото и да се опитвам да не го вярвам, след като попадна на място като това, все повече се убеждавам. Да рекламираш омразата като "най-силното чувство у българина" е доста крайно. Но все пак сайтът се радва на доста потребители, мразещи квартала си, града си, училището, градския транспорт... и каквото още се сети човек.
Лесно е да се мрази. Прикрива неспособността да обичаш (и да мислиш). Лесно е да се протестира "срещу". По-трудно е да протестираш "за".
Винаги е лесно, когато има враг, нежелано нещо, нещо, с което да се бориш. Да отричаш, да обиждаш, да дадеш воля на събралия се в теб гняв.
По-трудно е да разбереш какво искаш, да даеш идеи как да се постигне, да вложиш труд в осъществяването му.
А то може да се случи и без масови мероприятия, без много медии. Може да стане с малко ентусиазъм и повеко енергия, с малко добри думи и подкрепа.

СУ и организацията

2011-03-17T22:09:00.001+02:00

Преди половин месец се опитах да получа някаква информация за предстоящото ми дипломиране, но се оказа, че такава ще има след средата на март.
.
А ето каква е ситуацията днес.
В канцеларията знаят само, че щяло да бъде някъде около 8 април, но да им звънна предварително, за да ми кажат от колко часа и в коя зала. Попълних някаква молба, състояща се от името ми и подпис. Материалите се предавали в библиотеката.
В библиотеката и представа си нямаха, но казаха, че не се противят много, щом от канцеларията са казали.
В катедрата знаеха само, че датата е 8 април, но не знаят къде трябва да я предам (библиотеката не им звучеше добре явно), но да станело някъде до края на другата седмица, но можело и в началото.
Понякога нистина много съжалявам, че съм тук и искам да остана, но въпреки това не се отказвам. Въпреки целия този безпорядък, граничещ с хаос не се отказвам.
А едно малко окъсано листче с две дати би свършило идеална работа, без да се налага да кръстосвам университета от край до край и от горе до долу!
vol. 2:
След разговор с колежка по мейла разбирам, че освен всичко друго трябвало да си намеря сам и рецензент, който да прочете величайшата простотия за медиите в "нордския ареал".
Докато си мисля кой би могъл да свърши тази работа, пиша един полу гневен полу молещ мейл на ръководителя на програмата, а в същото време и на научния ръководител, за да ми посочи евентуален рецензент
vol. 3:
От отговорът на ъководителя на програмата става ясно, че нямало нужда от рецензент, а трябва научния ръководител да напише писмено становището си за работата и на всичкото отгоре да дойде на място в деня на защитатат и да го изчете пред всички :) Придружено от обидено обяснение, че комисията не падала от не знам къде си... (Май много ми се сърдят, задето исках ръководител от друг факултет ама като те не разбират или не ги интересува темата какво да направя). В същото време се оказва, че ръководителят на програмата е забравил какво сме говорили и писали за моя ръководител и ме кара да пиша някакви молби с задна дата...
vol. 4:
Научният ми ръководител не може да присъства в дена на защитата, защото ще има изпит. Обаче може да напише рецензията и да я занесе лично. А сега все още чакам отговор как ще процедираме от ръководителя на програмата.
В същото време чете и поправям много и безумни грешки в дипломната работа. Ама страшно много и безумни. Огромна е разликата между гадове и градове все пак :) На финала съм, така, че може би ще успея да я разпечатам и предам до петък.
Между другото днес вече са лепнали листче с малко информация до стаята на катедрата :)

Честит празник, мили дами!

2011-03-08T22:37:00.000+02:00

И да а не забравяме, че "с на жени" винаги е много "опасно за живота" :)

(мястото е Стопански факултет, а снимката е тъмна, защото в коридорите пестят от осветление)

Затруднена комуникация

2011-03-06T23:55:00.000+02:00

От поне шест години имам все един и същ мобилен номер на все същата предплатена карта от Mtel. Същите ги имат и още няколко души от семейството ми и често се случва аз да им зареждам картите. Моята се зарежда веднъж в годината, защото говоря от друг (служебен) телефон. Обаче всеки път ми става много смешно, когато влезна в офис на мобилен оператор, защото, предусещайки какво ще ми кажат (независимо дали си говорим за червено, зелено или оранжево), си изграждам "шокираща стратегия" за човекът-машина срещу мен.
---
Ето примерен разговор (с редица любими фрази):
- Здравейте, искам да заредя две карти с по 10 лева.
- А знаете ли, че говорите много скъпо от тях?
- Да знам, но не са мои.
- Нищо, въпреки това разгледайте офертата ни за... (някаква актуална оферта). А вие използвате ли наши услуги?
- Да, и съм добре информиран за тях.
- Добре... а с колко лева искате да ги заредим?
- С по 10 лева всяка.
- Съжалявам, но имаме само ваучери по 5 лв. Мога да Ви дам четири или отодете ей там отсреща в червеното кафене...
И оттогава червеното кафене на ъгъла на "Париж" и "Дондуков" ми е много любимо. Жалко, че не може да се плащат и сметки за интенет там :)
---
Но ето и още няколко лзбими диалога (не във всичк аз съл главно действащо лице):
---
- Знает ли, че говорите много скъпо от тази карта.
- Аз не говоря от нея, само ми се обаждат. Просто я зареждам веднъж в годината, за да не си загубя номера, понеже го знаят много хора (това обикновено ги шашка и дори не ми предлагат абонаментен план).
---
- Знаете ли, че говорите много скъпо от тази карта.
- Знам.
- Ама... (и пак за абонаментен план)
- Вижте, Вие не разбирате, аз искам да говоря скъпо!
- Ама...
---
В офиса на глобул:
- А ползвате ли някоя от нашите услуги.
- Не имам си личен телефон на Мтел и служебен на Виваком. Не ми трябва трети! (Само при крайно досадни продавачи, но върши работа. Приложих го след като осем месеца си плащах сметките на една и съща каса, но така и не запомниха, че не ме интересуват оферти за мобилни абонаменти и имам лаптоп - логично е след като им използвах интернета)
---
Баща ми в офис на Виваком, след като е обяснил, че иска само да плати сметката за домашен телефон:
- Имаме нова интернет услуга. Вие използвате ли интернет?
- Не. КАКВО е това интернет?
- Ама не знаете ли какво е интернет?
- Не, можете ли да ми обясните?
- ... (не знам дали е успяла да обясни, то не е лесно :)
---
Пак баща ми, след като поне пет пъти е обяснил, че не го интересуват абонаментни планове, но служителката настоява да обясни.
- Добре, обяснете ми.
Тя започва да пише на един лист, изчислява безплатните минути, чертае схеми и т.н. Баща ми взима листа, разглежда го и казва:
- Дайте да Ви стисна ръката.
Отсрещната страна учудено подавайки ръка:
- Но защо?
- Нямате нито една грешка в сметките!
(Смях в залата :)
---
А кои са вашите най-банални и идиотски разговори с представител на мобилен оператор?
---
За моя радост служебния телефон го плащам винаги при една и съща служителка на виваком, която ме е запомнила и не ме засипва с предложения :)
---
П.С. Имам си и друга любима фраза - "А Вие сигурен ли сте, че сте подавал заявление за издаване на карта?", но за тези преживявания ще разкажа друг път :)))

Малко истини за БАН: (почти) отвътре

2010-08-07T01:06:00.000+03:00

Напоследък все по рязки стават изказванията за миналото, настоящето и бъдещето на Българската академия на науките (БАН). Говори се много и се спекулира много. А всъщност всичко си беше ясно още с идването на новото (настоящо) управление и странните и обидни изказвания на заместник министър-председателя Симеон Дянков.
И понеже имам човек "вътре" в нещата (да не кзвам в лайната) много ясно виждам как нещата вървят надоли и все по-надолу към закриване, точно каквито бяха опасенията от самото начало.
Първата стъпка беше намаляване на заплатите с 10%. Втората е намаляване с още 25%. Общо 1/3. Следва един месец неплатен отпуск през ноември. Принудителен. Максимално допустимият от закона, при повее се прекъсват трудовия стаж и осигуряванията. Следващото най-вероято би било принудително преминаване към половин работен ден. Така от онези 2/3 ще остане едва половината. Някаква смешна сума, недостойна за какъвто ида е вид труд.
Истина е, че там работят много ххора, превишили пенсионната възраст. Много от тях нзаначени след началото на кризата (когато и е да е то). Много от тях вършат ужасно много работа срещу заплащане, толкова изерно, че всеки нормален човек би отказал без да се замисли.
Те са най-прецакани. С последните намаления на заплатите пенсиите им в най-добрия случай достигат 120 лв. Ужасяващо е да чуеш, че човек сужасно много знания, развивал се в продължение на десетки години, участвал в множество проекти и с няколко иновационни продукта/метода би могъл да получи минималната пенсия. Тъжно е. Стряскащо.
Възмутително е и че вски е "човек" на някого. Всичко става с връзки и приятелски отношения. ще една от ужасяващите негативи на Академията.
Интересен феномен е, че хора на ръководни постове ръководят фирми с дейност сходна на институтите им. Естествено не официално лично. Чрез регистрации на името на близки и роднини. Още по-интересно е, че за целта се използва базата на държавната Академия. Странна работа. Плаче си за провера, ама от кой?
Същите тези хора не се отказват и от служебните си автомобили - няколко и супер модерни. Инвестира се и в ремонтни дейности. Почти ненужно. Ноя вно се усвяват някакви пари. Или се подпомага бизнеса на "нечий човек".
Значи все пак има печеливши дейности, но никой не би искал да са държави, Лакомо си ечел, ощетявайки държавата и колегите си.
И така, малко по малко е върви към най-лошото. Хората в пед пенсионна и пенсионна възраст масово се пенсионират. Ще им се да не достигат дъното. Тези на средна възраст се преориентират към търсене на нови работни места (все пак предложеното заплащане за продавач-консултант е 6 пъти по0високо от месечното възнаграждение на един редактор). А младите - тзях ги няма. Като докторанти получават държавна стипендия в размер на 450 лв. Предлаганата им стртова заплата доскоро беше 180 лв. Сега може и да е по-малко. В чужбина се реалзират изключително добре.
Та, тва е положението, накратко!

Малко обновяване и малко за книгите

2010-07-30T20:17:00.001+03:00

Съвсем набързо и накратко (защото съм с мобилен интернет, а той се плаща по някакви странни цени:) - блогът претърпя малко обновяване, съвсем в стила на летните месеци и е презареден с малко новини (~~вляво~~ вдясно).
А понеже много хора пишат за книгите (линковете по-късно:), реших и аз да пиша за алчността на книжарницте и голямата алчност на големите книжарници. От опит: отпечатването на книга от 220 (приблизително) страници, без цветни илюстрации, обемна хартия, пълноцветна корица с покритие струва около 1800 лв. за 1000 бр. Излиза, че ако сам се заемеш с графичния дизайн и редакторството, стойността за отпечатването на 1 книга (бройка) е 1,80 лв. След това решаваш каква печалба искаш от един брой книга, имайки предвид, че и за писането се изискват нерви, труд и усилия (на много хора това им убягва). Да речем, че преценяваш като приемлива цената от 5 или 7 лв. Защо тогава на корицата се появява цена 15 лв.?
Всяка книжарница би ви обяснила, че работи с Т.О. поне 35%. Ако се обадите в Хеликон, може да се учудите и от техните 45% (малко е странно, при положение, че не са вложили труд за издаването, за проучването и изследванията за текста, за графичен дизайн, редакторска работа и в общи линии - за нищо).
Другият вариант е да се доверите на издателство. Тук преразказвам. Но последните думи ще са: "Никога повече няма да се занимавам със (Сиела - тук може да е всяко друго име, ама нали цитирам :)". Оказвало се пълно заробване, малко съобразяване с желанията на автора (уж той е важен) и още по-малка печалба (да не забравяме, че става дума и за труд).
Толкова възмущение засега :)
П.С. Нали стана ясно, че книгата ми няма да може да бъде открита в Хеликон :)

Размисли за книгата и моловете

2010-04-26T12:33:00.003+02:00

Макар и късно, но все пак се включвам в инициативата "Денят 234". И то пак по своя си малко различена начин. Няма да говоря за последната книга, която прочетох, нито пък за любимата си книга (а и нямам такава). Няма да говоря и за книгата, която пиша (тя е скучна). По-скоро ще се опитам да обясня мястото на книгите в израстването и възпатанието (и в живота като цяло).
Оказва се, че "27.4% от българите не са прочели нито ред от книга през миналата година, а 14% смятат, че изобщо не е нужно да купуват литература" (ей, само връзки към колеги :). Има и по-стряскащи данни от същото изследване. Лошото е, че са истина. Случвало ми се е да попадна на човек, който с гордост да заявява, че никога не е чел книга в живото си. И съм се стряскал.
Аз си признавам, че не чета много и редовно. Но все пак чета (и се мъча да пиша). Не защото е модерно (а вече и не знам какво е модерно), просто имам нужда. Може и наистина да е защото баба ми е чела много приказки като малък. И така любовта към четенето си е останала в мен.
Странното е, че пиша тези редове, докато някой твърди, че "Моловете били част от нашето ДНК". Може и да е вярно. Бананте по 0,69 лв. са много по за предпочитане от някаква си книга, дето може да стигне и надмине 20 лв. Аз опашка в кнжарница не съм виждал. Обаче за мола, виж, това е друго. Автобусът, с който пътувах едва успя да си проправи път и да излезе на булеварда, нареди се в средната лента и спря на спирката (между другото специално открита, за да е близо до това "средище"), блокирана от коли, желаещи да се натъпчат в паркинга, който явно не е проектирана да побере достатъчно желаещи за атракцията "мол" (или се пише МОЛ, що пък не и MALL). Навсякъде имаше паркирани коли - по зелените площи, до спирката, на спирката, добре че поне по булеварда нямаше. Дано пак има санкции като с предходния истерично открит магазин (де да беше само един).
По лошото е, че малкото автобусче с едва отварящи се прозорчета се натъпква възможно най-много (е малко преувеличавам, защото на следващата спирка гъстотата на населението доста се увеличи).
И е пълно с млади хора, на които това безумие им е доставило удоволствие. Откриването на един най-обикновен магазин (може пък и да е имало награди като в един друг търговски център, където хората щяха да се избият, ама да не съм чул).
и тъкмо докато размишлявам дали пък в тия молове няма и по някоя книжарница (не съм стъпвал в подобвно огормно и ужасно гъзарск сдание - за моловете става дума, де, не за книжарниците) няма от къде да знам. Възможно е и да има мол-ска книжарница. Съ сигурност обаче има кино. И сигурно ще дават "Мисия Лондон" (за съжаление го няма в нормалните кина - Одеон, Дом на киното, Люмиер :( И много от тези, които са се ръгали, блъскали и настъпвали, за да видят "световно известния магазин" ще го гледат. Може пък и да разберат, че има и книга със същото заглавие. Пък току виж и си я купили. От книжарницата в мола. Току виж пък филмът предизвикал и опашки в книжарниците. Дали? Наш човек ще следи развитието на случая.

P.S. Аз отбелязах Денят 234 и с мой си малък празник - приключих с писането на книгата си за медиите в градския транспрот, която в момента се странира, подготвя се корицата й и т.н. и съвсем скоро ще съм много горд с постигнатото :) Мисля, че това оправдава малко закъснението ми.

Какво (не) знае google за мен

2010-03-03T15:42:00.001+02:00

И така, нека се включа и аз в играта - какво зане google за мен (първите 10 неща):

1. Знае, че имам профил в blogger, пресметнал е, че съм на 23 години (бил съм роден в годината на тигъра, което е съвсем възможно), уча. На професия съм написал журналистика (в момента май не съвсем), а мястото си е все същото засега – София.

Освен това (именно защото се възползвам от много от услугите му) знае за повечето ми проекти – Информационно табло, Преподаватели във ФЖМК, ФЖМК-Студентски съвет, АДминистрация, Туторство. Доста знае. Осве нтова е наясно и, че сега уча Нордистика.

2. Естествено на google му е пределно ясно, че си имам блог, който много малко хора четата, защото пиша прекалено рядко и обикновено глупости J

3. Google знае даже, че съм работил в gradski.bg и е подредил всичките ми безумни писания в обратен хронологичен ред. Хубаво място, но малко непоносимо за мен. Пък и вече не съществува. Както винаги не съжалявам за постъпките си и за многото точки, които съм поставял въпреки всичко.

4. Знае и, че създадох един Форум на ФЖМК, където доста пишех и обяснявах, добре, че сега си има подфоруми във официалния Форума на СУ

5. Google разкрива дори, че съм учил Социология в СУ, но не зане, че беше за малко. Завършекът е същия като при 3.

6. Наясно е, че бях част и от идеята за студентска телевизия от самото и начало до момента, в който стана непоносимо. За повече иноформация – последните изречения на 5. и 3. За съжаление не вярвам в момента да е по-поносимо място. Във всеки случай се надявам да се развие някак.

7. Известен е и фактът, че съм писал във вестник СЕГА - това може би са най-хубавите стажантски времена след първи курс, когато имах волята и свободата да пиша за неща, които ме интересуват (и за някои, които не ме интересуват, но няма как). Тогава все още държах да посещавам редовно лекциите си, а освен това екипът се полуразпадна, полупреформулира. (Точка 6., 5., и 3. имат подобаващ завършек, че да го повтарям).

8. Google че съм писал в книгата "Национално, балканско, европейско- тенденции на равенство и неравенство" Това също ми е част от хубав спомен от ФЖМК – първата курсова работа по ИБЖ при доц. Здравка Константинова. Понякога разбираш, че си е заслужавало да бъдеш измъчван да се стараеш от разстоянието на доста време.

9. Доста научно става, но... google е наясно, че съм писал и за "Градският транспорт като място за слушане". Доколкото разбирам сборникът вече почти бил излязъл от печат J

10. Google с информация, че се интересувам от градския транспрт в София (от горното май вече стана ясно в какъв аспект) и съм задавал въпроси мноооого отдавна към СКГТ

Доста добър архив на заниманията ми, но все пак не е много наясно с какво се занимавам в момента J

А ето и три неща, които google си мисли, че знае за мен:

1. Посочва човек с моето име за програмен директор на Институт отворено общество. Пределно ясно, че не съм аз, въпреки че Мария един път специално и се обади да попита (искаше интервю всъщност)

2. Твърди, че съм авторът на интериор за Казино Анел Хотел (не съм, изобщо не е моят стил). Но откъде знае, че исках да стана архитект...

Освен това би трябвало да имам фирма за подръжка и ремонт на компютри в Кюстендил (нататък в списъка има още доста фирми с различен предмет на дейност, но за съжаление или радост не съм им собственик)

Снежец

2008-11-22T21:15:00.002+02:00

Чудя се кога ли ще престана да се радвам и да казвам "Крайно време беше!", а ще го приемам като доста трагичен инцидент. Все още ми харесва да ме вали снега и да не мога да виждам накъде точно вървя! Хубаво ми да прокарвам пътечката през снега, докато дрехте ми се мокрят! Харесва ми и да седя на спирката и дълго да чакам трамвая, докато малко по малко се превръщам в снежен човек! Хубаво е и да дърпам клоните на дърветата, освобождавайки ги от тежестта на снега! Радвам се, че все още мога да виждам магията, а не просто "агрегатно състояние на водата". Чудя се дали някога ще ми омръзне и да скачам в локвите разтопен сняг, дали ще приемам първия сняг като поредната пречка, дали ще виждам бялото като бъдещо кафяво.
И си отговарям - не, няма, никога :)

Не е трудно

2008-07-02T22:32:00.002+03:00

Толкова ли е трдно да разбереш другите? Да се замислиш, че някой може да направи нещо и НЕ заради теб. Че може да го прави заради себе си. Да му е писнало от всичко такова, каквото е. Да иска да промени всичко. Да иска да промени себе си. Да иска да остане за малко БЕЗ теб. И не защото не те обича, не защото не иска да е с теб. Защото иска да е насаме със себе си.

Ти НЕ винаги си най-важния, НЕ винаги всичко се случва заради ТЕБ. Понякога АЗ съм най-важния. Понякога АЗ правя нещо заради себе си. Оставам насаме със себе си, за да мисля за нещата от живота или просто за да си спя следобеда на отворен прозорец и включен компютър. Защото АЗ искам така. ОК?

Толкова ли е трудно да говориш? Да попиташ в прав текст това, което скаш да попиташ. Не е сложно, никак даже. Не е нужно да го правиш по заобиколни начини. Не е нужно да го правиш чрез друг. Няма нужда от глупави проверки. Защо си мислиш, че така е правилно? Защо всички ТРЯБВА да постъпват така, както би постъпил ти? И толкова ли е трудно да кажеш истината. Толкова ли е трудно да бъдеш честен.Така няма да нараниш другите. Няма да ги караш да страдат. Така няма да страдаш и ТИ. Няма да страдам и АЗ.

Това, че си наранен, значи ли, че трябва да нараняваш и другите? Това най-добрата тактика за защита ли е? И какво като нараниш и другия, после и той ще иска да се защитава ранявайки. И кой ще обича тогава? И кого?

Долу ДСК, долу ПИБ!

2008-06-23T20:21:00.002+03:00

След като вече десетки (дори стотици) пъти се проклинах, че реших да се възползвам от "услугите" на банка ДСК, дойде поредната изненада от там. Месечното извлечение, което миналата година престана да идва когато сметката беше пресушена, сега дойде съвсем навреме и с учудване разбрах, че дължа на Банка ДСК 17, 45 лв. (вкл. и лихва от 0,05 лв. задето не съм ги внесъл миналия месец). Па, не сме се договаряли за овърдрафт и въпреки крайното ми нежелание да им дам тези пари, задето съм теглил пари от чужбина (за което те скромно са си прибирали по 3 евро на опит и 1% от изтеглената сума). И тъй решавам с поредната сума да се нсоча към клона на банката, като хем да си обменя парите, хем да си разчистим сметките. Знам, че се чака около 30 минути, затова тръгнах 1 час предварително. Взех си номерчето - 151. Най-близко до мен беше 136. Надявах се, че наистина "номерът не отговаря на извикването Ви" и няма десетки хора преди мен. Е, да, ама не. Минава половин час и вече се изнервям, започвам да ходя от единия край на салона до другия. Един човек си тръгва изнеррвен още преди да му е дошъл реда. Вътрешно се радвам и изпитвам огромно лзбопитство дали и той е в поредицата до 151, че да мога да подскоча от радост. На десетата обиколка едната жена на гищетата вече ме поглежда странно, а аз се усмихвам с огромно нежелание и целеустремено продължавам към стената, за да я достигна и сменя посоката за пореден път. Вече ме заболяха краката. Изминали са 45 минути. Поредицат от тръгнали си хора, ме кара да си мисля, че скоро ще ми дойде реда. Даже има и свободно столче. Сядам и полузсапивам в очакване 151 да се появи на електронното табло. И ето 146, по дяволите все още е тук. И 147 е все още тук. Абе, тия хора имат железни нерви. Вече ми е толкова нервно, че почвам да се усмихвам без причина. Изведнъж се появяват някакви си 364 и 809. Е, не е честно. Подпирам глава на колоната и се опитвам да заспя. 148 - няма го, супер. 149 - никой не става. Веча започвам да си мисля, че наистина ми идва редът. 150 - пак никой. Ей сега вече трябва да съм аз. Поглеждам си часовника - точно един яас откакто съм влезнал в салона. И (най-накрая) 151 се появява на таблото.
отивам при една усмихната служителка и почвам да обменям парите в евро. Толкова много съм ядосан, че хич не ми се иска да я похваля, че си биха рекорда от 30 минути, даже го удвоиха. Но им се размина и получаването на 18 лв. Реших, че не е нужно да им споменавам, че имам и сметка при тях и им дължа пари. Е, няма пък да им ги дам. Не и днес, пък май и никога. Като изтече срока на тъпата карта ще я нарежа и ще я хвърля някъде...
И така с бодра и заспала крачка продължавам напред по задачи. Случайно минавам покрай банкомат на Първа Инвестиционна Банка. Муш картата с чип. Имам си 60 лв., последната стипендия за годината. Айде да си я взема. "Моля изчакайте докато се извърши транзакцията". И така 1 минута.... Минута и половина. Около мен нервно пристъпват от крак на крак чакащи да си вземат парите. С много злоба натискам червенот копче и си взимам глупавата карта с чип. Влизам в самата банка и се насочвам към една от служителките. На усмивката и отвръщам с "Омръзна ми от вашите банкомати, непрекъснато имам проблеми с тях...". Тя много усмихнато ми говори за проблеми с чипа, комуникационни проблеми и тем подобни глупости. В карайна сметка можело да си изтегля парите и от банката. Посписвам се пак на нещо си в два екземпляра и ме пращат на касата. Отивам аз и пак така без желание се усмихвам и подавам листчетата и личната си карта. "Ей сега ще я убия" пък получавам аз в отговор и ме пращат обратно при служителката, а листчетата ги скъсаха. Какво става не знам, но вече ми е толкова все тая, че ме досмешава и почвам да се хиля прекалено много докато служителката се обажда някъде си, за да пита за моя проблем и ме гледа странно. "Комуникационен проблем" е простичкото обяснение. И пак същите формуляри, пак ги подписвам в два екземпляра. И пак отивам на касата пак при същата касиерка. В крайна сметка си получавам паричките. И си ги смених в обменно бюро, че не ми се занимаваше повече с банки.
За моя радост с едната банка вече няма да се видим повече, но с другата ще трябва да се търпим поне една година още.
А после - всичко на ръка, долу банките!

Хубава работа, ама...

2008-06-03T00:13:00.000+03:00

Никога не съм обичал устойчивото словосъчетание “българска работа”, но напоследък все по-често го употребявам. Може би Австря ме е развалила и разглезила. А може би имам и достатъчно причини. Един от любимите ми е “побългряването” на всичко. Не става дума за само за любимия ми номер с премахването на фотоклетки в превозни средства, така че да я има екстрата “потегляне с отворени врати”, нито пък препрограмирането на трамвайчетата на БДЖ “Дезиро”, така че да я няма опцията “претоварване” и да могат да се возят доволно много правостоящи.
Става дума за нещо по-сериозно. За това, че сме със “сбъркани” представи за “Аз”, “Другите” и “Аз И другите”. За грешната ни представа за нуждите и потребностите на другите, за тотално обърканото ни виждане за образование, за тоталния егоизъм и отчуждение.
Може би привикнах да използвам такива “екстри” като безжичен достъп до интернет и да си пиша лекциите на лаптоп, че да ме озадачи отговор от сорта на “Че на вас (студентите) за какво са ви такива работи”.
Може би е нормално студентът да зададе въпрос, дори да повтoри нещо вече казано, а преподавателят да се опита да обясни, вместо да даде като довод, че тези въпроси пречели на преподаването и дразнели колегите.
Чудя се и доколко е редно един преподавател да обсъжда това колко често даден студент е посещавал абсолзтно отнесените му лекции, в които дори присъсъващите понякога трудно намират смисъл, вместо да се запита защо аджеба (какв хубава дума) студентите ги няма на неговите лекции.
Ама тука е Бъкгария все пак. Престъпление е да попиташ преподавателя, а пък за диалогичност ли да си приказваме?
И сега голямото оплакване: абсолютното обезмисляне на тази проклета програм за обмен. Хем съм там и трябва да събера 30 кредита, които са около 10 дисциплини, хем трябва после тук да положа всички изпити. И така сега вместо да се пържа във Виена, аз се пържа в София. И въпреки уверението, че “моята книга е напълно достатъчна, за да си вземете изпита”, за пореден път получих като обяснение за сравнително ниската си оценка “Много малко сте писал”. Толоз. На никой не му дреме, че не съм бил на нито една лекция и че в три поредни дни имах четири изпита. По-важно е да пишеш “много” от това да пишеш смислено. Важно е да седнеш и да назубриш книгата на преподавателя, а не да имаш собствено мнение. Всъщност изобщо не знам дали е важно и колко си писал. От листа без поправки не си личи. Връщам се пак назад във времето, когато ми обясняваха как съм писал малко по въпроса “Отговорете кратко...”
Оплаках си се. Българска му работа. Еб*л съм му ма*ката. Забравих да спомена, че никога не съм псувал. Поне не и до миналото лято след като се върнах от Германия. Но... българската действителност те принуждава да правиш такива неща. Все по-често и с цялата си душа.
И макар Лили до твърде късно да си е мислела, че може да има нещо като защитено място, аз отдвна знам, че такова няма. Колкото и на мен да ми се иска да го има. Просто ме изнервя това, че “там” такива места има.

Празник ли?

2008-05-23T21:31:00.004+03:00

Изтеглих си химна от data.bg и го слушам сега. Става ми хубаво, сещам за многото празници досега. Но и си мисля дали 24 май е все още празник.

Книжовността вече не е нова сила, но ние все още търсим пътя към мощната просвета, непрекъснато, по всякакви начини, в повечето от които липсва целта да се направи от децата хора.

Питам се дали науката е все още онова слънце, дето грее в душите или се е превърнала в синоним на целеустрменато желание за листче хартия, което би трябвало да представлява знание в определена форма.

Мисля си дали народността не е паднала. Дали знанието живее или отдавна е умряло? Или ако не е - не продължаваме ли да го ръчкаме, да го раняваме, да го докарваме почти до смърт, но въпреки това да твърдим че е живо? Или пък е в кома?

Мисля си и дали народният гений не е пак заспал в глубока тъмнина. И дали има кой да го събуди? Или пък и той е в полуживо състояние?

И дали имената на Кирил и Методий ще живеят във всенародната любов? Или други имена вече мощно са ги изместили някъде на заден план. И дали изобщо ги има и в този заден план?

Май всички знаем отговорите. На мен ми е тъжно от отговорите. Тъжно ми е и от лозунги като "Книгите при хората". Тъжно ми е, че няма Панаир на книгата, а Разпродажба. Тъжно ми е и че не е в Националния дворец на културата, а в един търговски център. Още по-тъжно ми е като се замисля за книжарниците там, дето бях допреди седмица. Тъжно ми е и като си помисля колко насилствено се приема празнуването на този празник и как се говори за това, че не е никакъв празник.

Честит празник на всички, които като мен ще са тъжни утре, но ще празнуват вътрешно, защото си мислят, че празникът не е непременно показност!

Честит празник и на тези, които ще участват в шествието!

Честит празник и на всички, които ще се разходят до ъгъла на Опълченск и Стамболийски, за да си подарят книга! И на тези, които нямат да разберат какъв е смисълът да си подариш книга честит празник!

Филмче (пак)

2008-05-11T12:41:00.003+03:00

Още еднин опит да работя с WMM:

Извинявам се, но програмата така ми накъса фима, че не можах и аз да си го сглобя после.
И, не, не всички трамваи във Виена са такива, само новите...

Разбити митове 2: Медиен пазар

2008-05-05T23:52:00.003+03:00

И така, както обещах, само с няколко седмици закъснение - първи впечатления от медийния пазар в Австрия. Признавам, че почти нищо не знаех за него, сега пак знам малко но пак е нещо.
Най-коментираната и май най-добре развита медия са мобилните комуникации. Мисля, че не пропуснах да отбележа, че и в образованието по журналистика им обръщат достатъчно внимание, за разлика от БГ. Имат си 5 мобилни оператора A1, Telering, One, T-mobile, Drei, които предлагат почти всеки нов модел телефон за 0 ойро, стига да сключиш двугодишен договор. Доста хора си гледат телевизия от хендито (тук така викат на джи ес ема), виждал съм ги, не лъжа. Разговорит също не са скъпи, даже ми е по-евтино да се обадя в София от австрийската си карта, отколкото от тази на М-Тел с "услугата" роуминг. Обобщено: пак толкова мобилни оператори, по-евтини телефони, по-евтини разговори.
Телевизията е на ниво много по-назад от България като брой станции. Обаче могат да се похвалят с обществена телевизия. Даже си има два канала. (А ние все още имаме държавна, на която и отнеха единия канал). Разликата - БНТ се издържа от държавния бюджет = зависимост, а ÖRF от данъци, които плащат всички. Щом имаш телевизор - плащаш, защото всички кабелни оператори и доставящи сателитна ТБ са длъжни да доставят обществената телевизия. Частните национални телевизии са три. ATV излъчва от 1.6.2003, Austria9 - от 12.12.2007, а Plus 4 - от 28.1.2008. Бсе още нямат новини и актуални предавания и са в етап на пред-сериозност. Местните станции са около 60 на брой.
Но, ако говорим за цифровизация. Ще я има до края на 2009. На MUX A ще излъчват ÖRF1, ÖRF 2 и АTV, която е платила доста солидна сума на обществената телевизия за привилегията. MUX B = Plus 4, TV 1, MUX C = Местни станции, а на MUX D ще се предават 15 телевизионни и 5 радиостанции DVB-H (Н за хенди), телевизия и радио за мобилни телефони демек. Обобщено: по-малко канали, истинска обществена телевизия с влияние, развиващ се частен сектор и реален шанс за бърза дигитализация.
Радиото е също с по-малко на брой станции, за Виена моят приемник хваща окло 5, мизерия нали. И повечето пускат предимно музика. Е, тук по-малко знам.
Печатът. Тук мога да напиша много. Защото всеки ден получавам безплатно някой от големите всекидневници. Раздават ги пред университета. Има логика май, дали и нашите вестници ще се сетят. И така няколко свестни вестника - Die Presse, Der Standart, Kurier, Wiener Zeitung (този е местен). Всеки ден в метрото има безплатни вестници - Heute и Österreich. Нивото им е като на нашия Телеграф, но са без правописни грешки. Хората доста ги четат, защото казват всичко накратко, и знаеш най-важното докато стигнеш на работа. Отскоро си имат и КronenZeitung и BildZeitung, които те определят като "жълта преса", а ние бихме нарекли лайфстайл. Обичам съботно-неделните броеве, които са доста дебелички и има доста за четене. Добре, допълвам: всяка събота и особено неделя (ако не съм се оплакал в еделя почти нищо не работи, включително и местата, от които можеш да си купиш вестник) по стълбове, улични знаци и светофари се появават найлонови пликчета с касички и, кактоСпоун е казал вече, който иска плаща, но по мои аблюденич повечето хора си взимат вестик без да оставят стотинк (или поне центове). Обобщено: Представете си българския пазар само със Сега, Стандарт, Капитал, Днвник, Нощен труд и... Телеграф, ама безплатен.
Онлайн-медии. Общо взет сайтовете на традиционните медии са доста добри и интерират различни видове медии в себе си. Нямат си водеща онлайн медия. Тук пак трябва да похвалим печатните медии, тъй като голяма част от онлайн-потребителите се насочват към техните сайтове. Обобщено: Мечтиии, някой ден и в сайтовете на български вестник ще се появи "Пуснете си аудио" и "Пуснете си видео". Но пък си имаме онлайн-медии и агенции на сравнително добро ниво.
Дано да съм успял да си изложа мислите кратко, но ясно. Та това е, разбити пресварителни нагласи, доминирани от българския медиен пазар.

Разбити митове 1: Университетът

2008-04-23T23:49:00.005+02:00

Във ФЖМК, а предпологам и не само там, винаги ни говорят за обучението “на Запад”, в “цивилизованите страни” и т.н., опитвайки се да ни изградят един идеален образ за него. Но какъв е резултатът след личния ми сблъсък с него (и по-специално с образованието в Австрия) – много просто, поредното рухване на митове, разбиване на клишета и глупави стереотипи.
Колкото и странно да ви се струва, ще започна с ето този стикер “No kangaroos in Austria”. Та, както за не толкова ориентираните туристи, не можещи да направят разликата между Austria и AustrALia, така и за също не дотам ориентираните австрийци (и не само) в университета всичко е уредено по много прост начин, даже простоват.

И така, първият мит: “А там всички студенти редовно посещават лекциите”. Това е абсолютна лъжа. И тук всеки си идва когато поиска, но след това не му се налага да търси някой, който пише четливо, да снима лекциите на ксерокс...
Защо ли? Ами много е просто – интернет. Да, тук са чували за интернет. И докато във ФЖМК (,който би трябвало да е факултет по КОМУНИКАЦИИ, а няма дори страница в интернет) студентите се мъчат да убедят преподавателите си да си направят блог или пък да се качат програмите оnline, тук почти всеки преподавател си има страница в интернет. Там се качва цялата информация за курса – като се почне от програмата, изискванията за изпита и се стигне до презентациите, които се представят на всяка лекция.
О, ужас! Ами авторското право, ще откраднат програмата и ще я приложат в друг университет, биха възкликнали много “колеги”. Е, няма страшно. Понеже тук все пак явно по-отдавна са чувАли за интернет, достъп имат само студентите, които са се регистрирсли с име, факултетен номер и e-mail в университетската мрежа.
Да, има такова нещо. Може би някой ден и в СУ ще има. Може би, когато... когато и аз не знам какво стане. Но е хубаво, пестят се време, усилия, нерви. Регистрираш се за всеки курс, след това за всеки изпит съвсем сам. Когато лекцията отпада, получаваш съобщение на електронната си поща. Е, не че имам нещо против жълтите самозалепващи листчета на таблото или пък съобщението :“Ей сега се обади, че няма да идва”, но нЕкак си, по-цивилизовано е.

По-горе май имаше доста разбити грешни представи и “митове”. Но – вторият разбит мит – там образованието е много по-специализирано, казват преподаватлите, а студентите – много по-практически насочено. Ами не е нито едно от двете. Много по-свободно е, така да се каже. И докато в нещото, наречено “нова учебна програма във ФЖМК” се набляга на вкарването в коловози – един тематичен и един медиен, лишаващо те от правто на избор за следващите три години, тук е малко “по-така”.
Да, доста драстично, но тук няма три специалности. Целият Факултет (всъщност Институт) се състои само от една специалност, обединяваща нашите Журналистика, Връзки с обществеността, донякде книгоиздване (тук не зачитат книгата много като медия, но пък обръщат голямо внимание на мобилната комуникация) и бъдещата Онлайн журналистика.
И, о, ужас, няма такова нещо като разпределение на предметите по курсове. Ама как така. Ей така – мога да уча нещо ако искам в първи, ако искам в трети курс. Естествено за някои предмети си има допълнителни изисквания.
И още нещо, и тук имат избирателни предмети. Но те не са един от два възможни. Те са в рамките на целия университет. О, ужас. В СУ за това ти трябва молба до Декана, да я одобрят, да гледаш кредити... Направено единствено и само в твоя полза, ха-ха. Е тук всичко става през “системата”. Седиш си вкъщи и се записваш на курс в Историческия факултет. Лесно е, поне тук.

Трети мит: за кредитната система и платеното образование. И от двете са недоволни почти всички студенти тук. Недоволни са и от системата бакалавър – магистър – доктор, която е въведена отскоро, в това отнощение изостават.
От кредитната сиситема са недоволни, защото трябва да прекарват доста време на лекции, или поне да имат много изпити. А всъщност програмата им не е толкова натоварена колкото нашата.
От платенето образование са недоволни по същата причина, по която и хорта навсякъде, където го има. "Образование само за децата на богатите и повече работещи студенти" (това са думи на преподавател в Университета тук).
Всъщност, прави ми впечатление, че повечето преподаватели тук не считат за нещо лошо да изказват собственото си мнение пред студентите. И свободно критикуват – всеки и всичко. Демокрация може би едва ли не. Нешо, което ни липсва.

Четвърти мит: Там учат повече / Там нищо не учат. Тези са ми от любимите изказвания. Всичките са... Обобщението по тоз начин е доста тъпо. И тук е пълно с много неориентиани хора, които не знаят къде са попаднали, дали точно това са искали, искат ли да продължат, занимава ли им се с това. Има и такива, които знаят, че това им харесва и се занимават сериозно с образованието си. Също като в България.

Пети (последен за днес) мит: Те са по-информирани. Ами, не са. Странно е, да. Тук има два канала на обществената (а не държавна ТВ, защото се издържа САМО от данъци) и два частни, излъчващи от тази година. Много развита е мобилната комуникация, но се сещате, че става дума предимно за музика и филми. Тук не се ровят много в интернет. Може би защото имат достатъчно библиотеки с много книги, не знам. Но и библиотеките не са препълнени. Много от студентите по журналистика не знаят актуалните развития. А може да ги научиш лесно – има безплатни вестници, но за медийния пазар, по-късно, заедно с филмчето...

Oще едно филмче

2008-04-23T15:40:00.005+02:00

След вчерашния опит ми дойде ентусиазЪма и днес пак снимах. Всъщност исках да снимам нещо точно определено по песента на ФСБ, но се получи така, че снимах съвсем други места и хора, улици и т.н.

Както и да е, пак не стана нищо особено, но оещавам това, коет бях замисил, да го направя утре, може би :)

Филмче

2008-04-22T21:22:00.005+02:00

Ето какво успях да измисля за два часа, припомняйки си основните неща във Windows Movie Maker.

Първото, за което трябва да се извиня е лошото качество, но всичко е снимано с фотоапарат.

Освен това повечето снимки са правни през стъкло, защото иначе трябваше с една ръка да държа прозореца отворен, а с другата да снимам. Така всичко щеше да "мърда" като в началото.

И второ, днес е Денят на Земята, затова има и доста кадри, които да ни накарат да се замислим пазим ли я достатъчно.

Честит празник!

2008-04-20T18:12:00.004+02:00

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК НА ВСИЧКИ!

И ЧЕСТИТ ИМЕН ДЕН НА ВСИЧКИ

ЦВЕТЕНЦА И ДРЪВЧЕНЦА!

За шнапса, абсента, бирата, английския, гаргите, книгите, протестите и велосипедите

2008-04-20T13:52:00.002+02:00

Може и да си мислите, че горните неща нямат нищо общо, но не е така. Обединяват ги последните 24 часа. Да, бях на посещение в музея на шнапса. Много кратка и ясна обиколка на най-старата фабрика във Виена, която завършва (естествено) с дегустация. И множество чуждестранни студенти, които се втурват да пробват от всичко. Първо си взимам "Виенска кръв", едно червено такова, не е много гадно на вкус, и май не е по-силно от ракията на дядо. След това пробвам абсент, едно зеленичко такова, по-гадно на вкус и малко по-силно. Но не може да бие ракията на дядо ;)
И неусетно вече трета чашка, групата ни е много по-сплотена и е много по-оживено. Всичко свършва с думите: "Не искам да ви гоня, но следващата група ще дойде след 2 минути". И ни изгонват, ама културно.
Решаваме да отидем за по бира във Philadelphia Wirtin, но по пътя намираме кръчмичка, кадето има акция на Wiselburger - само за 2 ойро. Спираме за малко, пием бира, говорим си и... продължаваме към целта. Странно, все още повечето хора вървим в права линия. Стигаме до гостлницта и си поръчваме по (още) една бира. Започваме разговор, но на английски. Странното е, че разбират какво се опитвам да кажа. Наистина странно, изглежда бирата улеснява комуникацията на чужди езици, или може би е от абсента, не знам...
И така всичко свършва (т.е. бирата) и се разотиваме с обещанието, че ще правим пикник след две седмици. Само не стана много ясно дали, къде и кога. Прибирам се в стаята и заспивам.
Така и не можах да видя чудните цветове, за които говори Ван Гог, че виждал след като пие от това зеленото. Изглежда няма да стане художник от мен, жалко.
На сутринта намирам всичко, което явно е било на леглото ми, на пода под формата на топка от дрехи, тетрадки и фотоапарат. Странно, този момент е единственият, който ми се губи. Но поне съм си легнал културно :)
Решавам, че ще си подредя стаята, както всяка събота. Пък и се чувствам добре, това също е странно. И почти успях. Събрах всички вестници от земята, изпрах черните дрехи и тъкмо когато трябваше да продължа с подреждането решавам, че ми трябва малко време.
Време за мен самия. Време, в което да направя нещо приятно. Време без пространство, или пък пространство без време. Да вървя и да мисля, Да не стигна до определена цел, а просто да вървя и да си мисля. Да седна и да си мисля, или пък да си седя без да мисля.
Отивам в парка. Да, на пет минути от общежитието има парк, ама кой да ти знае. Добре, че имам няколко карти на града, че да се усетя. Страхотен парк, с нормална трева, не от онази изкуствено красивата, с езеро и с всичко по правилата. Прекрасно място да вървиш без да мислиш.
След като съм вървял и аз не знам колко, забравих си часовника, а мобилния телефон нарочно го оставих на масата, си харесвам една самотна пейка и се седям на нея. Отварям чантата и продължавам да ям чипсА. Членуван е, защото става дума за пакет чипс, който ям вече повече от месец. Даже беше стоял до леглото ми, докато си бях в София. Хрупам си аз, а срещу мен една нахална гарга се плези. Е, не че се плези, но ме гледа така странно и издава странни звуци. Получава едно картофче. Налапва го, странно. Май много странни работи станаха.
Идват още и още гарги. Отиде бая чипс, някрая се сбиха. Добре че мина едно куче, та ги разгони. Странно, много приличат на хората. Има за всички, обаче винаги има някоя нахална черна гарга, която бие другите, за да си вземе повече. Пък аз исках на всички да дам, нямах симпатии към някоя, е може би към онази, която ме помоли така учтиво. Не че мога да я разпозная :)
Продължавам по пътеката, но вече без да мисля. Вървя си, вървя си и... парка свърши. Стигнах до улица с трамваи. Я да видим, да върши ми работа. Добре че тук навсякъде има табелки - разбираш какво чакаш, докъде ще те закара и след колко време ще дойде. В случая 5 минути, щото предния го изпуснах съвсем за малко, пък и не заех това ли е посоката :)
И така вече съм в центъра. Следва продължителна обиколка на любимите ми книжарници, в които почти винаги си намирам нещо, но не винаги си го купувам. Всъщност това е май най-дългата част от деня ми, пък как накратко я разказах. Ами да. Но така е.
Тук книжарниците са по различни. Може да пипаш книгите, даже може и да ги разтвориш. А за по-настоятелните има едни диванчета, дето може да седнеш и да почетеш. Накрая все пак може да не харесаш книгата и да не я купиш. И няма да те гледат сърдито. Да, рай. Добре, че днес се сдържах иначе сериозно щях да наруша финансовите разчети. Пък и честно казано, не си харесах нищо. Май само гледах без да мисля. Пак.
Продължавам пеша по уличка, която не познавам и изобщо не знам докъде води. Е, води до улица, която знам. И се отправям в посока Университета. Обаче чувам музика, която идва откъм новото кметсво. (Новото по виенски стандарт = сградата е на около 150 години). Дали не е онзи фест, който смущаваше занятията цяла седмица. Не, не е. Фестивал на колелата. И състезание с колела. И навсякъде велосипедисти, оптващи се да сгазят леко неориентираните пешеходци. Много забавно. Добре, че тук си има маркировка и по тротоарите - в едната половина велосипеди, в другата - хора. Стана ми мъчно за моето колело. То всъщност е на брат ми, но той го кара два пъти - първо малко след като го купи и падна, втория път щеше да го сгази кола. И оттогава е почти мое. Сега седи затворено някъде в гаража на баба и дядо. Дали пък в самолетите не превозват колела, или ще ми излезне по-евтино да си купя на старо. Или май ще си ходя пеша и с градския транспорт, за какво иначе ми е тази карта.
И така, значи с градския транспорт. На спирката обаче пише "не се движи заради демонстрация" - това е също както когато вместо цифрички на електронните табла в София започнат щуро да се движат кръгчета :) И продължавам с крака.
Малко по-надолу виждам демонстрацията. Пред Парламента са се събрали китайски младжи с плакати. Тези на китайски не ги разчетох много, ама имаше и на немски. "Спортът няма нищо общо с политиката", това беше основното. От другата страна на улицата, т.е. от моята, беше контрадемонстрацията - "Повече права за хората в Китай". Някъде по средата беше полицята. Нямаше боеве, кротко и не толкова тихо хората си казваха мнението. Замислих се защо това не може да се случи в София. Но вече ми беше свършило мислилото. Не може да се случи. Поне не сега. Някой ден, може би. Може би никога.
Прибрах се. Пак за 30 минути, колкото в делничен ден. Градският транспорт на Виена ще ми липсва. Вкъщи си отворих промционалния пакет на Виенска община. Имам си карта на велоалеите вече. Само остава да намеря колело. Имаше и малка бутилка вода. Надявах се да не е газирана и да става за пиене. Е, поне не беше газирана. Пак същия странен вкус. Нищо ще си пия минерална вода през май.
И така днес е неделя, вече съм споменавал, свещен де на голямото нищоправене. Поне се разходих в парка наблизо. Странно но днес не вали, даже е слънчево. За първи път от година и нещо си сложих слънчеви очила.
Мисля, че отделих предостатъчно време и пространство за себе си. А сега съм обещал на брат ми да му преведа за архитектурата на Катедралата "Св. Стефан". Докладът е за утре, така че спирам да пиша. Надявам се, че поне този път бях изчерпателен. А сега, време е да почна да мисля на немски, даже по-добре на австрийски...

Журналистика и демокрация

2008-04-08T21:48:00.003+02:00

Това е писано преди няколко месеца, с него участвах в конкурс на СБЖ и даже взех (втора) награда.
Защо го публикувам чак сега, и аз не знам...

"През последните 17 години в България се говори изключително много за демокрация, демократичност, гражданско общество. Отакакто се помня, още от първите класове в училище, след това в гимназията. И всички бяха много въодушевени. Изпълнени с надежда. Мечтаеха за новите си права, за свободата. " [и продължава]

Във Виена... пак

2008-04-06T11:58:00.002+02:00

Не ми се пише много, но съм обещал. След кратка почивка, предизвикана от католическия Велиден и прекарана в ортодоксална България, пак се върнах във Виена. Този път реших да си спестя 27 часа път и се возих на самолет. За първи път. И очаквах да е нещто по-притеснително и плашещо и т.н. Пък то не се оказа нищо особено. Само дето оглушаваш за малко. И тъкмо като ми се доспа, взехме че кацнахме, ама както и да е. Пътувах към два часа, пък стигнах един час след излитането. Да живее часовата разлика :)
В общежитието открих първо една купчина вестници, бях забравил за безплатния абонамент, сега поне имам какво да чета :) Открих и един чипс от преди три седмици. Оказа се, че все още не е отровен. Добре че навреме се усетих, че утре (т.е. днес е неделя), та се позапасих с храна от близката Билла.
И това е. После спах, ама много. Оказа се, че наистина има интернет в стаята, много добре. Добре че си въех и кабела от вкъщи, та сега мога да си лежа с лаптопа пред мен, не съм ли мързелив :)
И това е. Днес е неделя, което значи, че тук нищо не работи. Не може да си купиш храна, не може да разгледаш нещо, по улците няма хора, поне не много. Не може и жестник да си купиш, изобщо - пълна скука. Все пак остава възможността за разходка, само да се покаже малко слънце :)
Ако не, пак ще спя, голям съм мързел :)

Една седмица във Виена

2008-03-04T11:14:00.001+02:00

Най-накрай остана малко време да пиша. (Ако оттук нантатък срещнете странни думи, да знаете че е от кирилизатора на абв). Понеже много ме критикувате, ще пиша подробно. Започвам с пътуването. Беше с влак през Сърбия. И понеже съм я виждал вече, се окажа че след Димитровград се събудих чак в Нови Сaд, коеtо пък беше добре. Значи влакът от Белград ни беше изчакал. После пак заспах и се събудих веднъж на границата с Унгарий и после малко преди Виена.

На гарата си оставих багажа и се занесох до общежитието. Окажа се, че много лесно се стига до там. Както и навсякъде в града, просто гледаш табелките, които висят от тавана и си ходиш където поискаш. Там си поговорих малко на бугарски с едно момче от Македония, обадих се на отговорничката и се разбрахме кога да се видим. Настаних се, на 20 етаж, с изглед към Виена и към Биснес Парка. На другия ден ходих в Университета, оттам ми обясниха всичко, което трябва да направя и освен това ми го дадоха написано :)

После се занимавах с неинтересни неща като адресна регистрация, купуване на карта за градски транспорт... Вчера си видях програмата и имам всеки ден по два часа, без сряда. Като си говорих със един студент тука, които ми се води нещо като наставник, разбрах, че нещата са същите кату в СУ, може да ходиш, може и не, само накрая има изпит :)

Така че сега предимн стоя пред компютъра в залата или се разхождам. Последният ми опит беше по времето на "големия вятър", тогава даже и снимах, ето снимки тук: http://picasaweb.google.com/boyan.zahariev/Wien

Това е засега. Като се случи нещо по-интересно, ще ви кажа :)

Да се смееш ли, да плачеш ли

2007-11-24T01:27:00.000+02:00

Автобусна линия 72 разделена на две, съобщава zagrada.bg. Ето и официлна информация от СКГТ, даже с карта, да не стане объркване :)
Интересното на тази линия и е, че първо беше удължена, след това дадена на концесия. Концесионерът я обслужваше изключително зле, автобусите им бяха стари, недостатъчен брой и зле подържани (лично мнение). Последното, защото фирмата нямаше собствен гараж.
Всички бяха много недоволни от нея и тя взе, че се престана да обслужва линията, защото явно е във фалит. Не изпълняа курсовете си и предаде топката към СКГТ. А от общината си пуснаха конкурс за нов договор, но кога ще приключи процедурата май не се знае.
И така - обслужването на линията си разделиха трите софийски автобусни гаража - Земляне, Малашевци и Искър. Обаче явно са се озорили и не могат да се справят.
И затова идиотите (присъствал съм на Комисия по транспорт в СО и знам как се взимат решения) от общината са решили да разцепят линията на две - те ще бъдат с номера 72А и .72Б, колко оригинално. Не казвам разделят, защото при разделянето би трябвало двете нови линии да имат обща спирка. Обаче те са измислили нещо изключително оригинално. Цепят линията на две - едната част стига до НДК, а другата тръгва от Орлов мост. Супер оригинално. В предишните нарочни и бземислени разделяния и скъсявания на линии, поне правеха така, че пътуване, което преди се е извършвало с едно превозно средство (респ. с един билет) да може да се извършва с две превозни средства. Сега обаче са нодобряли. Вместо един билет, за да стигнеш от Красна поляна до Редута ще трябват не два, а три билета (защото от НДК до Орлов мост все с нещо трябва да се придвижиш, ако не пеша).
Те, общинарите, са си казали "Че кой пътува от Красна поляна чак до Редута?" и са клъцнали маршрута. Но много хора пътуват по този маршрут. Много хора пък пътуват от Красна поляна до Орлов мост. Има хора, пътуващи от НДК до Редута. Има и такива, които пътуват от х-л Плиска до Красна поляна. Има доста хора, които използват автобуса като връзка с множеството медицински заведения в района на ВМА. Но тези опции вече са невъзможни с по-малко от две превозни средства. На печелившите честито. СКГТ си решават проблема, пътниците да му мислят. Сега ако някой наистина си мисли, че автобусите пак няма да закъсняват с по 40 минути, да си признае. Аз лично не вярвам. Просто вместо хората да чакат един път и след това полуживи да стгнат на другия край на маршрута, ще чакат на две места по много с леко прекачване или пешеходен преход помежду им. Само хората, извадили си карти за повече от три месеца "печелят", защото според СКГТ картата им ще важи и за двете "нови" линии. Само трябва да измислят как да стигнат открая на едната до началото на другата, без да дупчат билет!
Е как да не ти стане смешно, та чак да се разплачеш. Тъжен смях. Аз лично присъствах на комисия, когато се вземаше решение за откриване на нова тролейбусни линия - №13. тогава аргументите бяха следните: "Тия все искат някаква линия, ама ние няма да удължим двойката. Дай да им пуснем няква линия там за три месеца и после ще я закрием.".
Всъщност тази линия издържа цели шест месеца. Но явно доста хора са се ъзползвали от нея, затова пак същите хора решиха да прекратят съществуването й. И удължиха маршрута на друго превозно средство - автобус №100.
Просто не ми се мисли как ще реагират хората след по-малко от 6 часа, като видят съобщенията по спирките. Защото пък тези от СКГТ имат добрия навик да сложат бележка за промяната един ден след влизането й в сила, после се оправдават с "недобросъвестни граждани", които са си отнесли бележката у дома. Събота и неделя ще минат, все ще се преживее. Но в първия работен ден - е, тежко им на шофьорите най-вече, и на общинарите и на "тия от СКГТ", и на бат Бойко, и на майките им.
-------
Моето непрофесионлано мнение: Не трябва хора, които в голямата си част нищо не разбират от транспорт да взимат решения в общината. Все пак искрено се съмнявам някой от общинските съветници от транспортната комисия да се е качвал на автобус, тролейбус или трамвай през последните седем дни (а и повече). И им пожелавам като правят нещо да мислят, а не просто да вдигат ръка в знак на съгласие.

Тук съм!

2007-11-19T23:23:00.000+02:00

Леле, колко отдавна не съм сядал пред ковпютъра за по-дълго.
Говоря ей така, за да си пиша в блога, да чета нещо интересно.
Чак напоследък разбрах,ч е съм се загубил някъде, след като получих съобщение на електронната си поща със заглавие "Боян, къде си?"

Ами тук съм. И ми се случват различни неща. Първото е че се върнах от Германия - за радост или за съжаление (всъщност изпитах и двете по равно, така че не знам за кое да говоря). Трудно ми беше да се адаптирам пак, въпреки че прекарах едва месец "там" и бях започнал да говоря за общежитието като за "в къщи". Просто ми естранно като пресичам улиците, като влезна в магазин. Не знам защо хората не се усмихват, защо не се опитват да бъдат поне привидно любезни. Още ми е чудно че "там" като спреш на тротоара, за да може някой да влезне в бензиностанцита (примерно), шофьорът ти благодари, пък тук внимаваш и като пресичаш на светофар, защото "не е сигурно".

Това лято доста ме промени, поне начинът ми на мислене. Всички стереотипи за тъпите, без чувство за хумор, строго организирани германци бяха разбити на пух и прах. Просто открих нормални хора, с нормален начин на мислене. Открих и че хората "там" се чувстват по-свободни, совободни дори да седнат на пода ако искат (а той не е винги чист като в представите ни) и следователно са по-щастливи. Открих и че в един германски университет, подоно на любимият ми Факултет, може да няма столчета пред учебните зали. Но пък за сметка на това има библиотека на три етажа с достъп до интернет.

Всъщност интренте беше единствената ми връзка с "тук". И уличните телефони с монети. За М-тел не ща да говоря, защото си изхарчих почти сичките пари за нула време. После пък изведнъж нарастнаха и така (както напоследък често казвам - "стрнна работа").

Та така. "Там" видях много. Може и вие да видите една малка част тук. Намерих и много нови приятели от цял свят. С някои все още си пиша, други престанаха да отговарят на писмата ми по електронната поща.

И ако се чудите защо пиша тук и там в кавички, то е защото за мен те са условни. Защото се чувствам еднаква добре "тук" и "там". Добре, но по различен начин. Там ми е хубаво, че знам в колко часа ще излезна, кой автобус ще хвана, къде ще слезна и кога ще започнат часовете. Тук знам в колко часа ще излезна и оттам натътк всичко е загадка на градския транспрот, свързана с леки пешеходни преходи. Но пък имам пълната свобода да променя нещата, да съм активен и да имам идеи за промяна, до построя света от "там" "тук". Защото май към това се стремим.

След като се върнах продължих сагата по записването ми във втората ми специалност - социология. Беше забавно. Отне ми един ден да се запиша. Цяла сутрин чаках да си платя таксата, след което няколко пъти обясних, че съм сигурен, че ще бъда първи кус. После пък се оказа, че не съм си приготвил всички необходими документи за записване. И така, наложи се да тормояз инсп. Ичева (да е жива и здрава) в 15:30ч. , за да си снимам дипломата. Размина се леко без викове. В 15:50, десет минути преди края на приемното време на исп. Тончева във ФФ (много симпатична и спокойна жена, м/у др.) успях да се запиша и станх горд притежател на втора студентска лична карта.

И така, учебната година започна. Видях си програмите. За щастие не съвпадаха почти никъде. Само за някои избираеми дисциплини. И така започна голямото "летене" между Плиска и Паметника Левски. Оказа се че отнема не 20 а 45 минути до час да пропътуваш разстояниието с градски транспорт. Затова потърсих решение в признаване на изпити от журналистиката в социлогията.

След като питах на три места по няколко пъти къде да отида и какво да направя, се запасих с необхоимия брой уверения (пет) и отидох при инсп. Ичева, която ме скастри как така ще пишем пет, я всичко на едно. После си преписах и петте молби на едно листче, щото били "много". Но напук на съветите на Елица пих всичко, окето поне малко приличаше на това във социлогията.

После дойдоха избори за студентски съвет, пак ме избраха и пак съм секретар, само че Хриси ще ми помага. Запознах се и с някои пъвокурсници, свестни са повечето. Лекциите ми тръгнаха по тайни канали сред тях.

Започнах да сравнявам и двата Факултета. Открих колко малко сме говорили във ФЖМК и за сметка на това колко много искат от нас да оворим във ФФ. И колко много имаме да четем. Вече получих фобия от преснимани лист. Като видя някой да се разхожда ъс ститна страници от ксерокса и викам "Какво е това? Аз имам ли го?". Доста парички се хвърлят за снимане на текстове, които ме карат да се чувства още по-глупав, отколкото съм всъщност.

Настъпи и проблемът с "ние" и "вие". Всъщност не знам кои точно сме ние - журналистите или социолозите и кои са тези вие - социолозите или журнласитет. Затова започнах да употребявам по-нуетралното 4в журналистическия" и "във философския". Открих и колко голяма разлика могат да бъдат две годин, що се отнася до начин на мислене и начин ан поведение. И колко трудно хората навризат в академичната атмосфера веднага след училището. Сигурно и с мен е било така, не помня вече.

Естествено започнаха да ми идват и много идеи за проекти, вече ги обсъждаме и скоро ще започне реализацията им. Пак искам да променям ФЖМК към по-добро. Но какв ще се поучи - не знам.

И така последното е от петък. Отивам аз в канцеларията на ФФ да видя докъде са стигнали нещата с молбата ми за признаване на изпити. Тончева първо вика, че още не се е върнала, после я намери в една папка. И като почна да раздава индивидулани протоколи - те взели, че ми признали четири изпита и сега ми остава само един. Аз първоначално не можех да повярва (като добавим, че бях чакал повече от 30 минути, за да вляза и бях леко оттегчен вече). Но наистина, всичко е написано.

Пропуснах да се похваля, че уча и френски във Фр културен институт. Изкапах си изпита с 89 от 1000 точки и съм много доволен. Даже мисля да продължа в по-горно ниво. Но не знам дали сега или след време.

Освен това уж работя - на хонорара. Във в. "Железничар. Не е смешно. Освен това е най-добре платената от всичките ми досегашни работи. Седя си вкъщи, превеждам си от чуждестранни медии, правя една хубава, добре звучаща компилация и готово. Освен това ми обръщат внимание и ми коригират страницата с обяснениязащо не трябва да правя така. В общи линии е полезно за мен и не ме натоварва. Сега съм подал документи и за други позиции, но още няма отговор.

Стига толкова от мен. Утре имам тест по публична администрация.

За пореден път трябва да обещая, че вече ще пиша редовно. Но знам, че няма да стане.
Ако има нещо ще пиша, но трябва да съм в настроение.
Айде!

Здревеийте

2007-08-17T15:00:00.001+03:00

Вече две седмици съм в Германия и вече взе да ми харесва:)

Градчето Пасау е между реките Дунав, Ин и Илц. Сравнително малко е - 50000, но сега студентите ги няма и е пусто.

Освен че уча немски, тук си упражнявам и руския, понеже има една огромна група от Русия и всички си говорят помежду си на руски. Обаче всеки от тях казва, че ако знаел колко много руснаци има, нямало да дойде тук:)

Часовете по немски не са кой знае какво, в сравнение с това, което съм преживял в гимнацията. Пишем по-малко, но хубавото е, че много говорим.
Имаме двама учители - мъж и жена. Жената ни е първите два часа, а мъжът вторите два. Той е по-забавен. От него научихме много думи свързани с бира, напиване, махмурлук. Казва ни и някои баварски изрази.
Понаучил съм и няколко вече. Оказа се, че тукашният диалект няма нищо общо с литературния език. Даже има Баварско-немски речници:)

Има си и часове по граматика и упражнения за добро произношение. Освен това има ммного прожекции на германски филми и онякога и обяснения към тях.

Ообаче, освен културни мероприятия в рамковата програма има и доста посещения на типичните баварски кръчми. То си е грях да си в Бавария и да не опиташ всичките видове бира. Ама наведнъж не става. Като стигнеш до 2л. (а това са две халби тука) и вече започваш да говориш чисто и ясно немски, така че всички се разбират много добре помежду си:)
Освен това всяка седмица се събираме в студентската католическа кръчма, където всичкото пиене е по-евтино.

Засега толкова, че компятурната зала в унито е безплатна и е претъпкана и даже няма места понякога. Имам още много впечатления, но "очаквайте в следващия брой". И ако някъде има грешки да снаете, че е саради кирилизатора на абв :)

Размисли и страсти (за два месеца накуп)

2007-06-29T21:46:00.000+03:00

И така, пак не съм писал доста дълго.
Последният ми пост е от деня преди да се случи случката.
Всъщност не беше чак толкова страшно да се разделя с работното си място, въпреки че бих желал инициативата да е моя. Е, изпревариха ме.
И причинта беше, че много ходя на лекции, цели два дни (и то не всяка седмица). Въпреки че уговорката беше: "Аз съм студент и ще ходя на лекции" и въпреки че ходих на лекциите, които бяха извън работно време (добре че повечето бяха такива). Оказа се че предупреждението ми било разбрано като, "ще ходя на лекции, но не през седмицата", все едно съм длъжен да обяснявам и какво правя в "свободното" си време.
И така се разделих със За града.
Не страдах много, преживях го за един ден, все пак и аз си мислех да стоя до края на месеца. Може би съм от малкото "идиоти", които предпочитат образованието пред работата на всяка цена.
Но се замислих дали ставам за тази работа, и по-скоро дали искам да се занимавам с тази работа в бъдеще. И реших: НЕ. Поне не и ако журналистиката наистина е такава.
Именно затова реших да се възползвам от възможността "обучение по втора специалност" в СУ. Пък и няколко души знаят, че Журналистиката не беше на първо място в желанията ми. И всичко започна в края на май. Казаха ми, че в началото на следващия месец ще има условя и места. Тогава за първи път попитах и ми отговориха: "Ми, другата седмица пак елате". И така седмица след седмица, то се оказа, че не в началото, ами в края на месеца излезнаха условията и местата. Сега следва едно голямо обикаляне и задаване на много разяснителни въпроси, на които почти няма да получа отговор. Но целта е поставена и ще бъде достигната!
При германцит съвсем не е толкова сложно. За летния езиков курс са ми пратили 8 страници пояснения как да стигна от летището в Мюнхен до гарата в Пасау. Да не говорим, че са направили специален форум за въпроси и дори отговорят на тях.
Билетите вече са купени, само багажът остава.
Надявам се да прекарам едно слънчево европейско лято, не само в Германия!
Но ще се върна! Все пак и въпреки всичко!
Ей това вече беше доста песимистично, което ми напомня на добре изграденият ми имидж на "Най-нещастният студент", поне с доц. Мария Нейкова така решихме. Всичко произлиза от 6. Форум на информацията, където се чувствах доста притиснат от политическо и кономическо говорене. И опитвайке се да обясня, че на студентите им липсва мотивация, защото няма кой да ги стимулира, се оказа, че на мен ми липсвало информация. Добре поне, че по-умните хора разбраха какво искам да кажа. Пък политиците и ректорите си продължиха на техния странен език, който нищо не казва.
А пък това ми напомня, че така и не писах мейл на една ентусиазирана преподавателка от СУ, която си остави визитката. Но аз май оттогава нищо не съм писал (нещо като депресия на писменото ми слово), ако не броим две курсови работи.
Но вече явно съм преодолял депресията, и пиша, както си мога...
И т.н.

Поредното дълго досадно мнение

2007-04-15T14:33:00.000+02:00

И така пак изоставам и не си зпълнявам обещанията, нооо вчера беше събота, ден за почивка и мързелуване. Освен това бях на разходка да се попека на слънцето, докато не ми е станало много противно. Освен това цял денвкъщи имаше симпатични хора, с които може да си говориш. Така че компютърът поне за малко остане изключен.
Интервюто за Еразъм се оказа доста смешно, аз не че се притеснявах де. То и за какво ли - двама души да ве места не е собено оспорвана конкуренция. Та цялото интервю се състоеше от коло три въпроса:
1. Какво си писал в темата?
2. Какво ще правиш като отидеш там?
Те май са два, другото си го говориш между дрругото.
Резултатите във вторник.
В четвъртък при Бодаков много ни с искаше да си вземем бира, ма го оставихме за след лекциите. Много ми стана кофти, че трябваше да зарежа колегите, но исках да видя Елена, която вдругиден заминава за Румъния и ще се върне чак след няколко месеца.
В петък пък както си отивах към работното място, естествено без никаква идея какво ще правия днес се случи следната случка, която се оказа и единствената ми работа за деня.
Измъкнах се от редакцията около 16:30 и тръгнах на разходка. Естествено маршрутът винаги включва ФЖМК. Междувруменно срещнах Минка Златева пред Общината. Във ФЖМК-то пък видях Христо Р., който на обяд изстрелях от Студентски град, за да бъде в комисията за Еразъм. Елиа ми се олббади в 12:58, че няма да може да участва, понеже В. Табакова я прецакала нещо. Христо пък беше доволен, че е разбрал много за цялата процедура по кандидатстването.
И понеже Краска вече си беше тръгнала от радиото, се насочих към Плиска, за да се черпя сладолед. Забравих а спомена, че бях с ризка къс ръкав, която вече почти беше залепнала за мен. Естествено не намерих сладолед, но пък видях мама. Тя много настойчиво ме убеждаваше да се прибирам, но аз упорито исках да остана за ТВ за деца.
Е, останах. Поне се видях с първокурсниците. То така или иначе е доста трудно да нацелиш кога идва тая жена, ама нищо.
Вчера пък взех, че си написах една курсова работа и още няколко домашни, да не е без хич.
Днес пък се опитах да уча, но не ми се отдаде. Въпреки това се амбицирам да си науча за теста на 9 май.
Целият ентусиазъм обаче си отива, като си помисля, че идната седмица е от цели 6 работни дни.
Толкова засега

Ремонт

2007-04-11T19:46:00.000+02:00

И така вече съм си вкъщи, нядох се, изпих си вечерната доза кофеин и съм готов за подвизи :)
Тази вечер съм се ентусиазирал да се погрижа за блога, който обикновено страда от липса на внимание от моя страна.
Ще гледам да започна със страничната лента, после ще се постарая да си оставям мнението по редовно, а не да пиша мнооооого дълги мнения, които почти никой н чете :)

Още малко размисли

2007-04-11T18:38:00.000+02:00

Отдавна не съм си оставял мислите тук.

Но как по-добре да изразходваш последните минути на работния ден, докато чакаш редакторите да ти погледнат умните мисли, изстискани от доклада на някой общински съветник.

През последния месец се случиха мноого, ама наистина мноооога неща.

Да започнем с работното място. То вече не са казва „Метрополис", а „За града". Имаме си и ново лого, избрахме си го като най-хубаво от три грозни (и то на принципа на пряката демокрация). Иначе нищо интересно, разни сини зони, транспортни комисии и тук таме нечия друга комисия, на която се чудя за какво изобщо става дума.

Иначе отдавна не съм ходил по културни мероприятия. Операта май ще я спирам. Поне докато не оправят субтитрите. А пък щели да ремонтират и салона за сто годишнината на Операта. Така ще има как да се вмествам в реда, без да се чудя къде да си сложа краката. Оперетата ме разочарова със всяко следващо ходене. Там последния път ама нищо не се разбираше от пеенето на жените. Добре, че имаше програмки, за да разбера за какво става дума (това ми лично мнение е подкрепено и от мнението на професионален критик, който определи представлението като „долнопробна селска постановка"). Аз няма да съм толкова краен, просто си казах, че на жените не им се разбира какво пеят. И в Младежкия отдавна не съм стъпвал. Изобщо пълна деградация и мързел. Иначе в Младежкия тетаър винаги улучвам хубави представления.

Това лято ще ходя на езиков курс в Германия. И това след като си подадох документите на шега и не положих дори минимални усилия за изпита през декември. А пък одобрените са само трийсет и нещо. Странна работа. Изглежда във Фондацията са обърнали особено внимание на перфектната ми препоръка, за която трябва и вече благодарих на доц . Филева.

Утре пък ми е устното събеседване за Сократ – Еразъм. Мария Ц. Ми е основната конккуренция. Битката за двете места между единствените двама кандидати с немски ще е много оспорвана ;)

Толкова засега, обещавам по-редовни, макар и по-кратички нови мисли.

2007-03-03T19:03:00.000+02:00

Eто, пак пиша. Доста отдавна не съм го правил, но не защото не искам.
Първата причина е, че успях да оцелея в една смъртоносна сесия. Имаше изпити, които човек можеше съвсем спокойно да изкара, ако си прочете лекциите. Имаше и такива, за които няма нужда да ги чете. Естествено, имаше и такива, за които дори и да чете, все тая.
Та общо взето добре премина, като изключим бъбреците, които ме измъчваха точно преди Статистиката и Теориите за международните отношения, ама все пак и те минаха добре.
Другата е, че след това започна втория семестър, който трябваше уж да е по-лек. Е, да ама не, пак са толкова предметите. Поне има интерсни факултативи. За съжаление на тях не идват много студенти. Да, за Карбовски става дума. А иначе понякога ипреподавателите не идват, а студентите си чакат в 19 ч. и при това в петък във Факултета.
Трета причина: опитвам се да работя като репортер в интернет медиата metropolis.bg. Общо взето програмата ми го позволява. Само че като се разкъсвам межда редакцията и лекциите, много често забравям доста неща. Затова вече съм си купил тефтерче.
Все още не мога да се вкарам в някакъв ритъм, затова пиша безразборно, непродредено, през неопределен период от време.
Съвсем случайно стана така, че имам време и желание (знаете, че съм мнооого мързелив, ако не ето едно от петте неща, които не знаете за мен:) да пиша точно на националния празник. Та по тоя случай:
ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!
Само да отбележа, че честваме 129 години от Освобождението на България от турско робство (щото никъде не става ясно по медиите, поне едно присъствие да бяха сложили, но това е друга тема, за която много може да се говори.) За съжаление много хора не чувстват деня като празник. Той си беше просто един работен ден. По пазара пак беше претъпкано от хора, които се редяха на прослувутия магазин с евтини стоки. Общо взето и знамена нямаше много, може би защото и те са дефицитна стока.
И това всичко ме навява на мисълта, че у нас няма кой да изгради национално самосъзнание. Тъжното е, че училището, което по принцип трябва да дава поне основни знания, не дава дори и тях. Лошо е, че повечето ученици, когато завършат ХІІ клас, почти нищо не знаят за историята на България. Още по лошо е, че историят в България не константна величина. Тя се променя в зависимост от времето и мястото, политическата ситуация.
Въпреки това вярвам, че има хора, които четат, за да знаят.
Надявам се, че има и хора, за които все още съществуват празнични дни.

Почина проф. Марко Семов

2007-01-18T10:56:00.000+02:00

Днес, точно когато влизах във ФЖМК, видях как даносоха при охраната черно занме. Не знаех за тъжната вест, но веднага си помислих точно за това.

За съжаление не можахме да се срещнем с него. А срещите ни сигурно биха били полезни.

Няма да забравя и това, което Елица ми каза за него. Явно е бил не само много добър проподавател, но и добър човек.

Още тук.

Откраднато: За "скопената журналистика"*

2007-01-17T15:10:00.000+02:00

Съвсем случайно попаднах на това, докато трябваше да имам час по английски. Само че не аз бях отсъстващият, желая да отбележа. Интересно е, обаче не знам как би могло да се избегне това на входа на медията, докато си млад и без опит, а от там ти предлагат работно място и добро заплащане. А пък у нас май все още няма абсолютно "независими" медии.
* откраднато от блога на Ангел Грънчаров

"Моето мнение" пак се обновява

2007-01-17T14:59:00.000+02:00

Здравейте!
Както може би виждате, блогът е с леко обновен дизайн, благодарение на Google естествено.
Малко от връзките изчезнаха при преминаването към новата версия, но пък постепенно се появяват нови.
Обещавам съвсем сериозно по-често да пиша през новата година.
Ще има и повече снимки, честна дума.
Надявам се и от помощ от ваша страна, като изкажете най-вече забележките си за всичко, публикувано тук. Казвайте и какво ще да добавя във връзките отляво.
Надявам се полуумрелият ми през миналата година блог да успее да се преверне в нещо по-живо през тази.

България в ЕС?

2007-01-17T14:47:00.000+02:00

Е, вече е седмандесетият ден от новата 2007 г. Едно година, която много хора очакваха с искрената надежда че ще бъдем вече европейци (аз мислия, че географски много отдавна сме, а по мантатлитет няма да станем само с искане и очакване, но това е друг въпрос). Та аз чак сега пиша, щото еуфорията не щеше да ме пусне (майтапя се). Просто ми се струва безмислена цялата тази еуфория. Защото всичко май пак стана както винаги - набързо и в последния момент. След дългогодишното обеждаване колко хубаво ще стане всичко, започнаха да се виждат и всички не чак толкова позитивни (т.е. негативни) последици, които държавата България ще трябва да понесе като член на Европейския съюз. Но това настрана, никой от нас май не е достатъчно добре запознат с всичко, което се променя. Това се отнася и до държавните служители.
Този пост по принцип трябваше да бъде пуснат в новогодишната нощ. Но реших да изчакам и да премисля. И тогава не бях в луда еуфория на площада. По-скоро пишех пак нещо, не си спомням вече какво.
Та така, явно е имало за какво да почакам. За да видя промените. Ама не ги виждам. Само времето е по-слънчево през януари, ама то май не е заради членството ни в ЕС. Хората са си същите, улиците са си същите. Само онова голямо електронно табло, което се виждаше прекрасно от прозорците на тоалетните във ФЖМК вече не отброява дните, оставащи до приемането на България в ЕС.
И пак казвам, няма да се променят нещата нито бързо, нито лесно. А пък това, че "вече сме в Европа" или пък че "вече сме европейци" вече ми втръсна. Втръсна ми и Одата на радостта честно казано. За да бъдем граждани на европейския съюз (в супер позитивния смисъл, който всички осколо мен влагат в това) трябва да променим начина си на мислене, поне аз така мисля. Когато хопата не си хвърлят боклуците по улицата, когато престанат да пушат на обществени места, когато станат учтиви един към друг и започнат да мислят малко повече позитивно, какво повече да направят, вместо да се оплакват, тогава нещата може би ще се променят.

Медиен панаир във ФЖМК: що е то?

2006-12-18T09:51:00.000+02:00

"Журналисти по теория, журналисти на практика – Научна седмица за ново партньорство" се проведе от 11 до 15 декември във ФЖМК. Подготовката за това събитие обаче започна много отдавна – още през лятото.
За съжаление нямам много за казване, тъй като помагайки за доброто протичане на нещата, не можах да присъствам на голяма част от събитията през седмицата. Но, накратко, седмицата беше изключително ползотворна за мен дори и в самата й подготовка.
Иначе срещата с Клуба на чуждестранните журналисти, изложбите, медийния панаир, дискусията за риалити шоуто, кратките представяния в четвъртък и петъчното представяне на резултатите от изследването, или иначе казано Научната седмица, или Седмицата, както я наричаха всички, ангажирани по някакъв начин в случването й, ще остане завинаги в най-новата история на Факултета, (поне аз така си мисля, след като и колеги, не само от първи курс, ми казаха, че за първи път виждат да се случва нещо във ФЖМК). И май наистина е така, още повече, че организаторите (доц. Нейкова, доц. Филева и ст. ас. Попова) вече съвсем сериозно се замислят това да стане ежегодно събитие. Пък ние ще помагаме с каквото можем.
Иначе седмицата посъбуди малко студентите във ФЖМК. Не знам дали само заради кафето, което се оказа доста подходящо място за всякакъв вид срещи, дискусии и опознаване между студенти, преподаватели и хора от медиите. Може би и защото нещо се случваше. За съжаление обаче имаше и събития, за които твърде малко хора се бяха събрали, но пък важното е, че са имали интерес, нали така.
От ПрОПр също доста се бяха постарали всичко да е на много добро ниво.
Както вече казах ще съм кратък, защото за мен това огромно и запомнящо се събитие беше свързано най-вече със ставане рано сутрин и прибиране късно вечер. Освен това пренасяне на чинове и платна за изложби, книги и всякакви други предмети, и с продаването на книги на импровизираната книжарница. След това имаше дълъг отчет и още по-дълго пресмятане на приходите от продажбите. В крайна сметка се отчетох и (както стана традиция в импровизираната ни книжарница) се оказа, че парите са в повече, така че всеки, който е работил доброволно в нея ще си получи заслуженото.
За тази седмица научих много нови и интересни неща не само в областта на журналистиката, но и в сферата на организирането на събития.
Доволен съм!

Реформа в образованието

2006-11-13T07:50:00.000+02:00

Докъде стигат образователните министерства по света >> http://curious.actualno.com/news_84255.html
А ние се чудим дали тестът бил удачна изпитна форма???

ПОДНОВИХМЕ ДИАЛОГА

2006-11-11T19:28:00.000+02:00

Третата срща - дискусия "Предложеиня за промяна" вече е факт. По темата "Теория и(ли) практика" дискуираха малко студенти и преподаватели. Може би заради късния час, може би заради деня. Със сигурност и заради официалното връчванена наградите "Черноризец Храбър".
Все пак водихме доста смислен диалог и стигнахме до конструктивно решение. Моето най-съкровено желание да си направим точен, кратък и ясен план обаче пак не се сбъдна. Важното е, че решихме - ще направим проучване сред студентите. Ще изследваме мнетието им относно съотношението на теоретични и практически знания, от какво се нуждаят студентите. След като бъдат обобщени резулатите евентуално ще направим и предложение за промяна в учебната програма.
Засега все още мислим върху въпросите. Ако някой иска да помогне, изказвайки мнението си, е добре дошъл!

ДА ВИЖДАМЕ И ХУБАВИТЕ НЕЩА!

2006-11-11T18:31:00.000+02:00

Ако сте забелязали в "Моето мнение" започнаха да се появяват и картинки. Като тази например.

Та, мисля да се развивам и втази посока. Вървя си и си харесвам нещо, синмам го. После ви го показвам и ви казвам какво е и защо е.

Та това е витрина (гениално изказване), покрай която минавам всеки ден. За да не стане раклама, магазинът е точно на Руски паметник, срещу спирката на тролеите. А корабчетата са уникални с най-различни размери. Интересното е, че не са никак скъпи (това май е към 20 лв.) Има и много други хубави работи, ама като снимах беше затворено. Това е и нещо като призив: Да виждаме и хубавите неща!

За контрольорите

2006-11-11T17:39:00.000+02:00

Понякога изпадам в своеобразна депресия, затварям се в себе си и гледам (и то съвсем целенасочено) да не лизам в почти накакви контакти. Хората ме депресират, не се усмихвам докато си ходя, не ми е весело в претъпканите тролеи. Не мога да посрещам простотията снай-веселото си настроени и с чувство за хумор, а още повече се отдалечавм от другите. Чевствам се съвсем сам, животът ми е без значение, това, което правя няма смисъл, изобщо - по-добре да не мисля.
И точно тогава се случва някоя вечер, когато идва единична петица, естествено претъпкана, в която (естествено) се качват трима контрольори, някъде отпред се чува:
- Сега се качих, ма!
- А, бе как ше си качила ся, ма?
- Ей така, кьорава ли си?
- Кой е кьорав, бе? Я да силзаш! Няма да тръгне трмвая докато не слезнеш! Колега, чакай малко.
Тогава се намесвт и други (към контрольорката):
- А, бе , как така няма да тръгва трамвая, бе? Я се изнася от тука!
Трамвят чака малко по-дълго, контрольорката слиза, и потегляме.
А мен такъв смях ме напира, че два се сдържам! Добре че има и такива случки, да си оправя настроението!

"Моето мнение" възкръсва!

2006-11-11T17:33:00.000+02:00

Ако този блог беше животно, досега наистина да е умрял поне няколко пъти.

Толкова отдавна не съм писал тук, че вече не занм какво не съм казал. А има толкова много и все интересни работи, които се случиха през последните месеци (ама наистина доста отдавна не съм писал).

Та така, започвам:

- Научих се на наистина много работи в редакцията на "СЕГА" (прекарах тама около 6 месеа с няколко прекъсвания за по 2-3 дена). Страхотен екип, много готини хора, обръщаха ми внимание, показваха ми как се прави, караха ме да чета много допълнително (и затова да имам самочувствието, че знам). Благодарение на стажа си успях да създада някои връзки, а това винаги е от полза.

За съжаление, обаче, ми предстоше един семестър, за който си бях изградил представата, че ще е най-трудния по време на следването ми, и реших, че ще е по-добе да отделям значителна част от времето си за лекции и учене.

- Записах се (и то без особени проблеми) а студент във ІІ курс. И сега се чвствам по-голям, би трябвало да се чувствам и по-умен, но винаги намирам пропуски, а понякога и преподавателите помагот да видя каллко неумен съм всъщност. Очакванията ми за най-натоварения семестър през цялото следване се сбъднаха напълно, даже надвишиха очакванията ми. Програмата е все така нескопосано направена, въпреки това препълнена и не дава възможност за много странични дейности. Още повече ако си в профил "Телевизия" (първият ми успех или + за тази година е, че успях да издържа този доста старнен изпит за "Обувки, хора и улици", при това без да ипитам сериозен страх от камерата) и ти се налага да имаш лекции до 7 или 8 вечерта.

- За мое голямо съжаление, работата на ФСС не потръгна нормално, явно се оказа лош организатор. Въпреки това малко по малко нещата се задвижват и започваме да работим.

Докато другите работят...

2006-08-15T08:53:00.000+03:00

Докато
другите
работят...

Докато другите работят...

2006-08-15T08:40:00.000+03:00

Докато
другите
работят...

Докаято другите работят...

2006-08-15T08:28:00.000+03:00

Докато
другите
работят...

Докато другите работят...

2006-08-15T08:15:00.000+03:00

Доакто
другите
работят...

Докато другите работят...

2006-08-15T07:56:00.000+03:00

Докато
другите
работят...

Докато другите работят...

2006-08-15T07:42:00.000+03:00

Докато
другите
работят...

2006-08-03T22:29:00.000+03:00

Снимки от

Банско

Снимки от Банско (3)

2006-08-03T22:19:00.000+03:00

Банско

.

Снимки от Банско (2)

2006-08-03T22:10:00.000+03:00

Стимки
от
Банско

Снимки от Банско (1)

2006-08-03T21:46:00.000+03:00

Снимки
от
Банско

Кой сега е номер едно?

2006-07-27T10:04:00.000+03:00

Номинираните за годишната награда на Българската медийна коалиция са четирима:
- Ясен Бояджиев - предложен от "Инфорадио"
- Николай Бареков - от Би Ти Ви
- Асен Григоров (БНТ) - от вестник "Сега"
- Кирил Вълчев (Радио"Дарик") - от издателя Мартин Захариев.
Отличието е за цялостен принос към независимостта на медиите и утвърждаване ценностите на гражданското общество. Лауреати през последните две години са журналистите Лили Маринкова и Петко Георгиев.
Наградата ще бъде връчена на 30 юли в Банско на годишната среща н БМК.
Какво ли ще отсъди журито, вие как мислите?

Съвети (не само за деня)

2006-07-24T12:57:00.000+03:00

Днес явно ми е дошла музата да публикува тука :))
Ето един съвет от мен, подкрепен с картинкаМ Колкото и да е гадна ситуацията, колкото и да ви тъпо, дори и всички около вас да с в лошо настроение - УСМИХВАЙТЕ СЕ!

И още един съвет към колегите, които работят или стажуват в някоя редакция в тези жеги

и двете картинки са от vesel.info

За мОнастирите

2006-07-24T09:13:00.000+03:00

Ей, много е хубаво човек да си има телефон с камера. Още по-интересно става като си купиш и юесби кабелче, та да можеш да си постваш снимки. Очаквайте още интересни неща ...

Лято е!

2006-07-23T20:24:00.000+03:00

Лятно време е, хора!
Именно затова се учудих калко скоро съм писал тук :)
Та днес, след продължителния следобеден сън, продължен от също така дъъълго излежаване и малка бутилка Кока-кола, реших да понаправя нещо за блога си. И, ето. Надявам се, че часовничето ви харесва (ей там, вляво). Позапазих си и малко права (скрооооол надолу и вижте), поне да кажат нещо убаво и за мен в интернет пространството.
А иначе нищо интересно около мен (все пак само два - тпри дни са минали от последния пост), а втия жеги аз съм на лек режим - вися сутрин пред компютъра вкъщи, следобед пред компютъра в редакцията (освен ако няма някое супер скучно събитие, на което да ме изпратят, или пък да вися на летището 40 мин в очакване на децата от Аржентина) и вечер - пак пред компютъра вкъщи. Даже малко следя и блоговете на приятелите от ФЖМК-то, ама тоя мързел ме довършва. Пък във форума на СУ се дразня на н`екви дето се чудят как да препишат на изпитите или да кажат темите от устния на приятелче.
Иначе поработвам малко и за ФСС-то. Един екшън план, или на български plan za dejstvie съм понаписал, ама да видим колко ще им се работи на колегите в септемврийските жеги.
И така, приключвам, защото компютърът съвсем прегря и взе да си затваря и отваря каквото си поиска.
Айде утре пак. (Може би другиден):))

Голямото закъснение

2006-07-19T13:21:00.000+03:00

Не съм си забравил паролата!
Просто блогът е "на летен рижим". И си пиша като се сетя или по-скоро когато имам време и не съм прекалено уморен (ех, старост).
И понеже току що написах заглавие от пет думи с три грешки, си дадох малко почивка. Пък и днес съм станал в 5:30 все пак, имам право на 15 минути без изпити.
Нищо ново не се е случило. Просто ходя на стаж и пиша. Вече даже ме пращат на някое събитийце. Общо взето по изпити ходя и гледам как се притесняват всички. И така от сутрин до вечер. А иначе може и в МОН - там е много по-тъпо, но за съжаление казват важни неща, предимно цифри.
Пък в БТА току що чета, че пускат автобус от НДК до Националния исторически музей - за някои не е толкова важно, ама аз се радвам. Вече всяка последна неделя ще си ходя с него до музея.
Днеска срещнах Роси (тя е в БНТ) и Мариана, която освен в "Култура" иска и още някъде, по-сериозно списание, де. А и до любимия Факулет ходих. Инсп. Ичева още е в отпуска, а другите инспектори са си там и отговарят на всички въпроси. Та между другото има изпит за профил Телевизия на 3 октомври (, ама не си записах от колко часа) в 43 зала. Няма да е върху всичко, което сме учили, по-скоро нещо като тест или есе.
Толкова засега!
Утре пак, щото ще има интересни работи.

Е, как върви?

2006-06-23T20:18:00.000+03:00

Справяте ли се с всички изпити, колеги?

Аз поне успявам (даже и успешно) да съчетавам сесията със стаж. Малко е трудничко, ама си заслужава.

Та така, Алфанадри мина, Здравка и тя някак си, Чуждестраната я минахме всички :)

Малко ни остава. До края на сесията имам предвид. :)

Иначе се усмихвайте, даже да ви връхлети ураганен вятър и градушка, пък прането ви да е навън и прозорците да са отворени :)

Еми толкова, засега.

Със закъснение

2006-06-12T10:28:00.000+03:00

Ей, колко отдавна не съм писал, а толкова интересни работи се случиха.
>> Дните на Свободното слово взеха че свършиха
Много беше интересно и хубаво, но и много трудоемко. Всички гости бяха интересни. И от всички имаше какво да научи човек. Промених си малко в позитивна посока мнението за Карбовски. А Пламен Петков ми се стори много интересне човек (признавам си, че почти нищо не знаех за него преди това).
Ама имаше и рекламна част. Е, не се включих много подобаващо в нея, ама за това по-надолу. Иначе изложбата беше супер. Сигурен съм, че и семинараът и лекцията са били на ниво.
Важното е, че няколкото души, организирали това Събитие, дадоха всичко от себе си, за да е на ниво. И аз даже съм доволен малко от себе си.
>> "Пътуване към светлото"
Първата стихосбирка на Г. Грънчаров (Жорко, бе) беше представена във Факултета. Много добра организация (абе, страшни сме ние в тоя Факултет), стиховате - много ми харесват, но някои повече от други. И критики има, ама тях лино. Книжката с автограф ми е много скъпа.
>> Панаир на книгата в НДК
И там успях да отида. Много книги, много интересни, ама малко отстъпка. Пък и парички няма. Дадох само за намаления речник на Оксфорд (нали трябва да се образовам).
>> Френски бароков балет в Националната опера и балет
Странно (за мен, който не е голям почитател на това изкуство), но ми беше интересно. И то най-интересното дойде и представлението свърши. Иначе много добре беше съчетано традиционно с модерно. То и затова ми допадна.
>> Изпити
Минаха няколко. по английски колко добре съм се представил, ще видим утре. По немски май добре се справаих, ама не като за 6. По медийна икономика съвсем изненадващо ме разпита за курсовата работа и за още няколко проблема от конспекта и взе,че ми писа Отл. 5,50 (това ми е любимата оценка). Сега се готвя за ТЖМ (т.е. чета какво съм писал, да не го забравя), а ИБЖ-то остава някъде на заден план.
>> Стажът
Странно, ама си намерих стаж. И то от първия опит - във СЕГА. Даже ми дават да понаписвам по нещичко. Ето и днеска една грозна табличка има, дето аз съм я готвил. Общо взето е интересно (без петък, когато си е пълна скука).
>> Градският транспорт
Е тия хора от СКГТ така и не разбраха, че ценовата им стратегия куца от всякъде. 40% увеличение на всички превозни документи без месечните карти за всички линии. Аз простотии не мисля да коментирам. Само се възмущавам.
Еми, толкова от мен. Вече по-редовно ще пиша, обещавам!
Успех на всички колеги покрай сесията!

Почнаха Дните

2006-05-03T08:07:00.000+03:00

Най - важното нещо за една малка група хора през последните седмици бяха Дните (за Дните на свободното слово става дума). Много бяха недоразуменията, много се притеснявахме, не организирахме всичко по най-добрия начин, но все пак успяхме да започнем Дните.
И то доста подобаващо (е само ние си знаем колко усилия най-вече в последния момент ни стурваше това). Залата беше доста пълна, да си признаем, имаше два пъти повече души от очакваното, това много ни зарадва. Още повече, че може да сме привлекли някой с флайерите, от които раздадохме доста внушителна бройка вчера сутринта.
И дискусията беше на ниво. Само дето някои не разбраха, че и журналистиката може да е просто професия. И че не е задължително да работиш за "благото на обществото" и други "висши цели от обществено значение".
И Васко се оказа много готин човек. И е много хубаво, че не се отказва, въпреки че се опитват да го спрат по доста брутален начин. След края на дискусията остана да си поговори с гостите (голяма част от които бяха колеги от ФЖМК). Е затова му се кефя, не се изниза набързо, все едно си е свършли "задължението". И е готов да установи конакт със всеки, който има сигнал за нещо нередно.
Това е. Най-хубавато е като ти кажат: "Беше много добре!"
Не може да се опише чувстовото след тези думи. Забравяш всичко лошо и нередно преди началото.
Но стига толкова, че довечера и за Маритин Карбовски трябва да организираме подобаващо мероприятие :)

Ново

2006-05-01T07:28:00.000+03:00

Постарах се да поработя малко върху менюто с връзки (виж в ляво).

Надявам се тези институции да са ви от полза.

Очаквайте скоро да се появят още интересни страници, намерени (в повечето случаи) съвсем случайно из дебрите на Интернет.

За преходът, изборът, свободата и отговорността

2006-04-12T17:35:00.000+02:00

Дали направих правилния изобр? Почти всеки ден си задаваме този екзистенциален въпрос. И аз така. И всичко това благодарение на така наречения "преход". Той ни дава толкова много права, включително и това да избираме. И то всеки ден, всяка минута. Между не едно или две, а десетки, стотици, дори хиляди решения. И да се питаме ще направим ли верния избор. Това е неприятно донякъде, но нали така сме независими, а това означава свободни. Но доколко? Някои не мислят ли, че са по-свободни от други. Такава форма на свобода има ли изобщо? Май не. И не трябва да има. Всички трябва да са равни. Та това не е ли завръщане още преди прехода, стеротипен начин на мислене, остарял, грешен. Отчасти, може би, но всеки трябва да има рвани права и да е еднакво свободен в сравнение с другите. Защото свободата не е само възможността, която ти се предоставя. Да си свободен значи да си тоговорен. Да избираш значи да си отговорен. Но какво всъщност е отговорността? И не те ли вкарва тя в някакви рамки? Така е. Ограничава те, слага бариери, поставя те в труднат позиция, но те прави свободен. А именно към това се стреми човек през целия си живот - да е свободен. Но това значи и отговорен. Не е ли по-лесно да си свободен роб - да знаеш, че имаш право да избираш, но друг да те напътства в това начинание? По-лесно, но и много по-безотговорно, по-ограничаващо.

И именно тук е момента на най-сложния избор - истинската свобода или свободата, предопределена от чуждото напътствие. Тук човек избира как да протече животът му. И не винаги е доволен по-късно. Защото свободата да избираш не винаги означава успех. Но и това да те напътстват, нищо да не зависи от теб си е неуспех.

Човек винаги е недоволен, винаги се стреми да направи нещо повече, по различен начин. Защото свободата означава и преосмисляне - преосмисляне на прехода, преосмисляне на избора, преосмисляне на отговорността. И именно това е най-хубавото - да откриеш грешките си, да се стараеш да превъзмогнеш всякакви зависимости, да гледаш напред.

София - Европейска столица

2006-03-07T08:03:00.001+02:00

Позната картинка! За съжаление. И то от столицата на България, устремила се към Европейсския съюз, София - градът - кандидат за домакин на зимни олимпийски игри.

Това се случи миналто лято. Ами тази година? Пак ли ще се повтори същото. Хората от Суходол отстояваха правата си. От другите софийски села също. Бившият кмет се измъкна лесно и завеща проблемите на нактоящия. "Аз бях лоялен, а те ми орязаха бюджета" - заявява ген. - лейт. Б. Борисов след като се оказва, че и Врачанско не ще боклука на софиянци, а пък разбиране от старна на правителството не може да се очаква.

Сметище в стария смисъл вече няма. Всичко се опакова и складира. Но никой не го иска. Говори се за площадки за балиране на боклука, но никой не споменава така необходимия завод за преработка на отпадъци. Та в София живее всеки четвърти българин. Не е ли това достатъчно, за да се използват модерни технологии! Ами Европейският съюз, служещ като оправдание за почти всичко - там няма ли такива заводи? Ами разделното хвърляне? Как ще се научим да сортираме боклука, като и екологичното образование не е на ниво?

Кошчета за разлчни типове отпадъци има в центъра, но в повечето квартали тази система не е въведена. Изказват се много съмнения за ефективността на метода за балиране на отпадъци на българска почва, заради някои нововъведения (побългаряване, кактко се казва). Екология се превръща в често употребявана дума, чието значение не се изяснява, тя служи за печелене на проекти и изразходване на средства (естествено има и изключения). А завод за преработка на отпадъци не само в София, а в цяла България НЯМА! Наистина е скъпо да се отвори такъв завод, но пък ползите от него са много повече от площадките за балиране или сметището. Там на вторична преработка могат да се подлагат пластмаси, хартия, стъкло. От негодните за рециклиране материали може да се произвежда енергия, чиято стойност е близо 60% по-ниска. Естествено няма никакво замърсяване на околната среда.

Но къде да бъде този завод. Дори и да се заговори за построяването му, няма ли да има пак проблеми, да се срещне нежеланието. Защото хората вече не вярват на обясненията за всичко "екологично" - от яйца до заводи. А именно затова трябва да се повиши екологичното образование, но както знаем в България образованието не е от основните пера в бюджета, то е проблемно, на ниско ниво, некачествено. И така се влиза в този затворен кръг, всичко се върти, няма промяна, а 2007 г наближава...

100 въпроса за ЕС

2006-03-05T08:09:00.000+02:00

От 2-ри март дирекция „Информация” на БНТ започна информационната кампания „100 въпроса за Европейския съюз”. Два пъти седмично, в понеделник и четвъртък, веднага след централната новинарска емисия „По света и у нас” в 20 часа ще се излъчва 5-минутно едноименно предаване. В неговото реализиране ще участват всички репортери от нюзрума на БНТ.

Въпросите, които ще залегнат в първите предавания, са на базата на изследване, поръчано от „Доброволци за Европа”, за това какво искат да знаят хората за ЕС: при какви условия може да се учи, пътува и работи в ЕС, какви социални придобивки ще се ползват, каква е данъчната политика в ЕС и какво ще се промени в България в тази област, как членството ни в Европейската общност се отрази на националната ни сигурност и на външната ни политика и т.н.

На редакционните телефони в новините и на сайта на БНТ всички зрители могат да задават въпросите си за бъдещото ни членство в ЕС. Информационната кампания „100 въпроса за ЕС” ще продължи да края на годината.
Източник: БНТ

ЧАЛГАТА Е ВИРУС, КОЙТО СЕ ЛЕКУВА С ДЖАЗ

2006-03-05T07:37:00.000+02:00

Графичният дизайнер Тодор Узунов, автор на джаз проекта "Стена на славата", се обяви срещу "чалгата, пренесена в културното ни пространство".

Но за какво става дума всъщност - за книгата на една българска "звезда". И не само - и за едно кибритче, размножено в тираж 15 000.

" От лицевата страна на кибрита те гледа предизвикателната физиономия на "Краля на родния попфолк" и не само той ? гледа те и неговият "следоперационен" полов орган в цялото си достолепие. Шок!"

"Може да е закъснял, но е навременен протест. Единственото, което искам, е да накарам хората да се замислят. Защото, ако нещо се случва, то е, защото ние го позволяваме. Отправям апела си не към държавниците, защото и тях ние сме ги избрали, отправям го към всички нас."

Авторът на протеста, който се съмнява, че все пак е възможно кибритът да не бъде разпространен, а само да се вдигне шум около него, е уведомил за действията си президента Георги Първанов, Комисията по култура към Народното събрание, Министерството на образованието и науката, както и всички национални медии.

Източник: НетИнфо

Абсолютно съм съгласен с автора. Който иска, нека слуша чалга, на мен не ми пречи. Но когато се стигне до там, че тя се превръща в основно културно събитие, и то в порно вариант... Малко ми се вижда прекалено. Но всъщност това си е една от поредните PR акции, имащи за цел да напълнят джобовете на кандидат-депутата(към 1 млн. била изчислена печалбата), чийто подобен на кибритчето плакат бе свален от пл. Васил Левски .

Японска културна бомба

2006-03-04T08:03:00.000+02:00

Уеб сайтът BOMB (Base of Museums in Bulgaria) съдържа информация за музеи в цяла България. Той е дело изцяло на японските доброволци, които работят в музеите у нас по линия на Японската международна агенция за сътрудничество (JOCV).
Източник: НетИнфо

Честит празник!

2006-03-03T23:29:00.000+02:00

Днес е Трети март, а поздрав не чух!

И знамена нямаше!

Може би защото са една от дефицитните стоки в страната ни!

Националният празник се превърна в голяма медийна изява.

Някои предаваха от Кърджали, за да докажат, че в България етнически мир съществува. Естествено това не беше посрещнато с възторг от аудиторията - Л. Крумова и Г. Коритаров получиха покана за гостуване в Батак. Други пък направиха извънредни предавания! Е, да ама една вечер, макар и в подкрепа на българския фолклор, не е достатъчна, за да се вдигне рейтинга на Слави! И това че "съвсем случайно" в днешния ден Ники Кънчев даде 50 000 лева не ме кара да се чувствам по-горд. Вестниците не пишат за празника на първите си страници!

Националния празник се превърна в платформа за политическа агитация!

И още един празник беше опозорен от партия "Атака"!

Не празника, а българският национализъм беше водеща тема, не се говореше за това, с което трябва да се гордеем, а за политиката, която в Българя е е превърнала в "мръсна" дума за "обикновения" човек. Шествието беше главна тема. И отношенията между Президента, Правителството и Кмета на София. А не трябваше!

Хората са се дистанцирали много от тезии неща, не говорят за полтика, не излизат по площадите. Не е вярно, ще кажете. Виж колко хара имаше днес. Къде? Пред Храм - паметник "Ал. Невски" или на връх Шипка? Организира се дори посещение на български ученици на вр. Шипка. Но защо само днес? Защо само по празници се възпитава родолюбие? Защо все повече млади хора не се гордеят с миналото на страната си? Заради настоящето ли? Може би.

Къде бях аз? На националния празник си бях у дома. Но защо не отидох някъде? Не само заради леката температура, но и защото не исках. По принцип не обичам празниците. Но днес сякаш не беше празник, по-скоро ден за размисъл. Но не като този преди изборите, друг, много по-важен. Не е важно дали точно днес ще поднеса цвете в знак на уважение, това може да стане по всяко време. По-важно е да осъзная за какво тава дума, какво е станало на днешния ден, защо е станало и как влияе то на страната ми. Днес беше ден за размисъл, празник на духа, просмисляне на ценностите.