Да се смееш ли, да плачеш ли

Автобусна линия 72 разделена на две, съобщава zagrada.bg. Ето и официлна информация от СКГТ, даже с карта, да не стане объркване :)
Интересното на тази линия и е, че първо беше удължена, след това дадена на концесия. Концесионерът я обслужваше изключително зле, автобусите им бяха стари, недостатъчен брой и зле подържани (лично мнение). Последното, защото фирмата нямаше собствен гараж.
Всички бяха много недоволни от нея и тя взе, че се престана да обслужва линията, защото явно е във фалит. Не изпълняа курсовете си и предаде топката към СКГТ. А от общината си пуснаха конкурс за нов договор, но кога ще приключи процедурата май не се знае.
И така - обслужването на линията си разделиха трите софийски автобусни гаража - Земляне, Малашевци и Искър. Обаче явно са се озорили и не могат да се справят.
И затова идиотите (присъствал съм на Комисия по транспорт в СО и знам как се взимат решения) от общината са решили да разцепят линията на две - те ще бъдат с номера 72А и .72Б, колко оригинално. Не казвам разделят, защото при разделянето би трябвало двете нови линии да имат обща спирка. Обаче те са измислили нещо изключително оригинално. Цепят линията на две - едната част стига до НДК, а другата тръгва от Орлов мост. Супер оригинално. В предишните нарочни и бземислени разделяния и скъсявания на линии, поне правеха така, че пътуване, което преди се е извършвало с едно превозно средство (респ. с един билет) да може да се извършва с две превозни средства. Сега обаче са нодобряли. Вместо един билет, за да стигнеш от Красна поляна до Редута ще трябват не два, а три билета (защото от НДК до Орлов мост все с нещо трябва да се придвижиш, ако не пеша).
Те, общинарите, са си казали "Че кой пътува от Красна поляна чак до Редута?" и са клъцнали маршрута. Но много хора пътуват по този маршрут. Много хора пък пътуват от Красна поляна до Орлов мост. Има хора, пътуващи от НДК до Редута. Има и такива, които пътуват от х-л Плиска до Красна поляна. Има доста хора, които използват автобуса като връзка с множеството медицински заведения в района на ВМА. Но тези опции вече са невъзможни с по-малко от две превозни средства. На печелившите честито. СКГТ си решават проблема, пътниците да му мислят. Сега ако някой наистина си мисли, че автобусите пак няма да закъсняват с по 40 минути, да си признае. Аз лично не вярвам. Просто вместо хората да чакат един път и след това полуживи да стгнат на другия край на маршрута, ще чакат на две места по много с леко прекачване или пешеходен преход помежду им. Само хората, извадили си карти за повече от три месеца "печелят", защото според СКГТ картата им ще важи и за двете "нови" линии. Само трябва да измислят как да стигнат открая на едната до началото на другата, без да дупчат билет!
Е как да не ти стане смешно, та чак да се разплачеш. Тъжен смях. Аз лично присъствах на комисия, когато се вземаше решение за откриване на нова тролейбусни линия - №13. тогава аргументите бяха следните: "Тия все искат някаква линия, ама ние няма да удължим двойката. Дай да им пуснем няква линия там за три месеца и после ще я закрием.".
Всъщност тази линия издържа цели шест месеца. Но явно доста хора са се ъзползвали от нея, затова пак същите хора решиха да прекратят съществуването й. И удължиха маршрута на друго превозно средство - автобус №100.
Просто не ми се мисли как ще реагират хората след по-малко от 6 часа, като видят съобщенията по спирките. Защото пък тези от СКГТ имат добрия навик да сложат бележка за промяната един ден след влизането й в сила, после се оправдават с "недобросъвестни граждани", които са си отнесли бележката у дома. Събота и неделя ще минат, все ще се преживее. Но в първия работен ден - е, тежко им на шофьорите най-вече, и на общинарите и на "тия от СКГТ", и на бат Бойко, и на майките им.
-------
Моето непрофесионлано мнение: Не трябва хора, които в голямата си част нищо не разбират от транспорт да взимат решения в общината. Все пак искрено се съмнявам някой от общинските съветници от транспортната комисия да се е качвал на автобус, тролейбус или трамвай през последните седем дни (а и повече). И им пожелавам като правят нещо да мислят, а не просто да вдигат ръка в знак на съгласие.

Тук съм!

Леле, колко отдавна не съм сядал пред ковпютъра за по-дълго.
Говоря ей така, за да си пиша в блога, да чета нещо интересно.
Чак напоследък разбрах,ч е съм се загубил някъде, след като получих съобщение на електронната си поща със заглавие "Боян, къде си?"

Ами тук съм. И ми се случват различни неща. Първото е че се върнах от Германия - за радост или за съжаление (всъщност изпитах и двете по равно, така че не знам за кое да говоря). Трудно ми беше да се адаптирам пак, въпреки че прекарах едва месец "там" и бях започнал да говоря за общежитието като за "в къщи". Просто ми естранно като пресичам улиците, като влезна в магазин. Не знам защо хората не се усмихват, защо не се опитват да бъдат поне привидно любезни. Още ми е чудно че "там" като спреш на тротоара, за да може някой да влезне в бензиностанцита (примерно), шофьорът ти благодари, пък тук внимаваш и като пресичаш на светофар, защото "не е сигурно".

Това лято доста ме промени, поне начинът ми на мислене. Всички стереотипи за тъпите, без чувство за хумор, строго организирани германци бяха разбити на пух и прах. Просто открих нормални хора, с нормален начин на мислене. Открих и че хората "там" се чувстват по-свободни, совободни дори да седнат на пода ако искат (а той не е винги чист като в представите ни) и следователно са по-щастливи. Открих и че в един германски университет, подоно на любимият ми Факултет, може да няма столчета пред учебните зали. Но пък за сметка на това има библиотека на три етажа с достъп до интернет.

Всъщност интренте беше единствената ми връзка с "тук". И уличните телефони с монети. За М-тел не ща да говоря, защото си изхарчих почти сичките пари за нула време. После пък изведнъж нарастнаха и така (както напоследък често казвам - "стрнна работа").

Та така. "Там" видях много. Може и вие да видите една малка част тук. Намерих и много нови приятели от цял свят. С някои все още си пиша, други престанаха да отговарят на писмата ми по електронната поща.

И ако се чудите защо пиша тук и там в кавички, то е защото за мен те са условни. Защото се чувствам еднаква добре "тук" и "там". Добре, но по различен начин. Там ми е хубаво, че знам в колко часа ще излезна, кой автобус ще хвана, къде ще слезна и кога ще започнат часовете. Тук знам в колко часа ще излезна и оттам натътк всичко е загадка на градския транспрот, свързана с леки пешеходни преходи. Но пък имам пълната свобода да променя нещата, да съм активен и да имам идеи за промяна, до построя света от "там" "тук". Защото май към това се стремим.

След като се върнах продължих сагата по записването ми във втората ми специалност - социология. Беше забавно. Отне ми един ден да се запиша. Цяла сутрин чаках да си платя таксата, след което няколко пъти обясних, че съм сигурен, че ще бъда първи кус. После пък се оказа, че не съм си приготвил всички необходими документи за записване. И така, наложи се да тормояз инсп. Ичева (да е жива и здрава) в 15:30ч. , за да си снимам дипломата. Размина се леко без викове. В 15:50, десет минути преди края на приемното време на исп. Тончева във ФФ (много симпатична и спокойна жена, м/у др.) успях да се запиша и станх горд притежател на втора студентска лична карта.

И така, учебната година започна. Видях си програмите. За щастие не съвпадаха почти никъде. Само за някои избираеми дисциплини. И така започна голямото "летене" между Плиска и Паметника Левски. Оказа се че отнема не 20 а 45 минути до час да пропътуваш разстояниието с градски транспорт. Затова потърсих решение в признаване на изпити от журналистиката в социлогията.

След като питах на три места по няколко пъти къде да отида и какво да направя, се запасих с необхоимия брой уверения (пет) и отидох при инсп. Ичева, която ме скастри как така ще пишем пет, я всичко на едно. После си преписах и петте молби на едно листче, щото били "много". Но напук на съветите на Елица пих всичко, окето поне малко приличаше на това във социлогията.

После дойдоха избори за студентски съвет, пак ме избраха и пак съм секретар, само че Хриси ще ми помага. Запознах се и с някои пъвокурсници, свестни са повечето. Лекциите ми тръгнаха по тайни канали сред тях.

Започнах да сравнявам и двата Факултета. Открих колко малко сме говорили във ФЖМК и за сметка на това колко много искат от нас да оворим във ФФ. И колко много имаме да четем. Вече получих фобия от преснимани лист. Като видя някой да се разхожда ъс ститна страници от ксерокса и викам "Какво е това? Аз имам ли го?". Доста парички се хвърлят за снимане на текстове, които ме карат да се чувства още по-глупав, отколкото съм всъщност.

Настъпи и проблемът с "ние" и "вие". Всъщност не знам кои точно сме ние - журналистите или социолозите и кои са тези вие - социолозите или журнласитет. Затова започнах да употребявам по-нуетралното 4в журналистическия" и "във философския". Открих и колко голяма разлика могат да бъдат две годин, що се отнася до начин на мислене и начин ан поведение. И колко трудно хората навризат в академичната атмосфера веднага след училището. Сигурно и с мен е било така, не помня вече.

Естествено започнаха да ми идват и много идеи за проекти, вече ги обсъждаме и скоро ще започне реализацията им. Пак искам да променям ФЖМК към по-добро. Но какв ще се поучи - не знам.

И така последното е от петък. Отивам аз в канцеларията на ФФ да видя докъде са стигнали нещата с молбата ми за признаване на изпити. Тончева първо вика, че още не се е върнала, после я намери в една папка. И като почна да раздава индивидулани протоколи - те взели, че ми признали четири изпита и сега ми остава само един. Аз първоначално не можех да повярва (като добавим, че бях чакал повече от 30 минути, за да вляза и бях леко оттегчен вече). Но наистина, всичко е написано.

Пропуснах да се похваля, че уча и френски във Фр културен институт. Изкапах си изпита с 89 от 1000 точки и съм много доволен. Даже мисля да продължа в по-горно ниво. Но не знам дали сега или след време.

Освен това уж работя - на хонорара. Във в. "Железничар. Не е смешно. Освен това е най-добре платената от всичките ми досегашни работи. Седя си вкъщи, превеждам си от чуждестранни медии, правя една хубава, добре звучаща компилация и готово. Освен това ми обръщат внимание и ми коригират страницата с обяснениязащо не трябва да правя така. В общи линии е полезно за мен и не ме натоварва. Сега съм подал документи и за други позиции, но още няма отговор.

Стига толкова от мен. Утре имам тест по публична администрация.

За пореден път трябва да обещая, че вече ще пиша редовно. Но знам, че няма да стане.
Ако има нещо ще пиша, но трябва да съм в настроение.
Айде!

Здревеийте

Вече две седмици съм в Германия и вече взе да ми харесва:)

Градчето Пасау е между реките Дунав, Ин и Илц. Сравнително малко е - 50000, но сега студентите ги няма и е пусто.

Освен че уча немски, тук си упражнявам и руския, понеже има една огромна група от Русия и всички си говорят помежду си на руски. Обаче всеки от тях казва, че ако знаел колко много руснаци има, нямало да дойде тук:)

Часовете по немски не са кой знае какво, в сравнение с това, което съм преживял в гимнацията. Пишем по-малко, но хубавото е, че много говорим.
Имаме двама учители - мъж и жена. Жената ни е първите два часа, а мъжът вторите два. Той е по-забавен. От него научихме много думи свързани с бира, напиване, махмурлук. Казва ни и някои баварски изрази.
Понаучил съм и няколко вече. Оказа се, че тукашният диалект няма нищо общо с литературния език. Даже има Баварско-немски речници:)

Има си и часове по граматика и упражнения за добро произношение. Освен това има ммного прожекции на германски филми и онякога и обяснения към тях.

Ообаче, освен културни мероприятия в рамковата програма има и доста посещения на типичните баварски кръчми. То си е грях да си в Бавария и да не опиташ всичките видове бира. Ама наведнъж не става. Като стигнеш до 2л. (а това са две халби тука) и вече започваш да говориш чисто и ясно немски, така че всички се разбират много добре помежду си:)
Освен това всяка седмица се събираме в студентската католическа кръчма, където всичкото пиене е по-евтино.

Засега толкова, че компятурната зала в унито е безплатна и е претъпкана и даже няма места понякога. Имам още много впечатления, но "очаквайте в следващия брой". И ако някъде има грешки да снаете, че е саради кирилизатора на абв :)

Размисли и страсти (за два месеца накуп)

И така, пак не съм писал доста дълго.
Последният ми пост е от деня преди да се случи случката.
Всъщност не беше чак толкова страшно да се разделя с работното си място, въпреки че бих желал инициативата да е моя. Е, изпревариха ме.
И причинта беше, че много ходя на лекции, цели два дни (и то не всяка седмица). Въпреки че уговорката беше: "Аз съм студент и ще ходя на лекции" и въпреки че ходих на лекциите, които бяха извън работно време (добре че повечето бяха такива). Оказа се че предупреждението ми било разбрано като, "ще ходя на лекции, но не през седмицата", все едно съм длъжен да обяснявам и какво правя в "свободното" си време.
И така се разделих със За града.
Не страдах много, преживях го за един ден, все пак и аз си мислех да стоя до края на месеца. Може би съм от малкото "идиоти", които предпочитат образованието пред работата на всяка цена.
Но се замислих дали ставам за тази работа, и по-скоро дали искам да се занимавам с тази работа в бъдеще. И реших: НЕ. Поне не и ако журналистиката наистина е такава.
Именно затова реших да се възползвам от възможността "обучение по втора специалност" в СУ. Пък и няколко души знаят, че Журналистиката не беше на първо място в желанията ми. И всичко започна в края на май. Казаха ми, че в началото на следващия месец ще има условя и места. Тогава за първи път попитах и ми отговориха: "Ми, другата седмица пак елате". И така седмица след седмица, то се оказа, че не в началото, ами в края на месеца излезнаха условията и местата. Сега следва едно голямо обикаляне и задаване на много разяснителни въпроси, на които почти няма да получа отговор. Но целта е поставена и ще бъде достигната!
При германцит съвсем не е толкова сложно. За летния езиков курс са ми пратили 8 страници пояснения как да стигна от летището в Мюнхен до гарата в Пасау. Да не говорим, че са направили специален форум за въпроси и дори отговорят на тях.
Билетите вече са купени, само багажът остава.
Надявам се да прекарам едно слънчево европейско лято, не само в Германия!
Но ще се върна! Все пак и въпреки всичко!
Ей това вече беше доста песимистично, което ми напомня на добре изграденият ми имидж на "Най-нещастният студент", поне с доц. Мария Нейкова така решихме. Всичко произлиза от 6. Форум на информацията, където се чувствах доста притиснат от политическо и кономическо говорене. И опитвайке се да обясня, че на студентите им липсва мотивация, защото няма кой да ги стимулира, се оказа, че на мен ми липсвало информация. Добре поне, че по-умните хора разбраха какво искам да кажа. Пък политиците и ректорите си продължиха на техния странен език, който нищо не казва.
А пък това ми напомня, че така и не писах мейл на една ентусиазирана преподавателка от СУ, която си остави визитката. Но аз май оттогава нищо не съм писал (нещо като депресия на писменото ми слово), ако не броим две курсови работи.
Но вече явно съм преодолял депресията, и пиша, както си мога...
И т.н.

Поредното дълго досадно мнение

И така пак изоставам и не си зпълнявам обещанията, нооо вчера беше събота, ден за почивка и мързелуване. Освен това бях на разходка да се попека на слънцето, докато не ми е станало много противно. Освен това цял денвкъщи имаше симпатични хора, с които може да си говориш. Така че компютърът поне за малко остане изключен.
Интервюто за Еразъм се оказа доста смешно, аз не че се притеснявах де. То и за какво ли - двама души да ве места не е собено оспорвана конкуренция. Та цялото интервю се състоеше от коло три въпроса:
1. Какво си писал в темата?
2. Какво ще правиш като отидеш там?
Те май са два, другото си го говориш между дрругото.
Резултатите във вторник.
В четвъртък при Бодаков много ни с искаше да си вземем бира, ма го оставихме за след лекциите. Много ми стана кофти, че трябваше да зарежа колегите, но исках да видя Елена, която вдругиден заминава за Румъния и ще се върне чак след няколко месеца.
В петък пък както си отивах към работното място, естествено без никаква идея какво ще правия днес се случи следната случка, която се оказа и единствената ми работа за деня.
Измъкнах се от редакцията около 16:30 и тръгнах на разходка. Естествено маршрутът винаги включва ФЖМК. Междувруменно срещнах Минка Златева пред Общината. Във ФЖМК-то пък видях Христо Р., който на обяд изстрелях от Студентски град, за да бъде в комисията за Еразъм. Елиа ми се олббади в 12:58, че няма да може да участва, понеже В. Табакова я прецакала нещо. Христо пък беше доволен, че е разбрал много за цялата процедура по кандидатстването.
И понеже Краска вече си беше тръгнала от радиото, се насочих към Плиска, за да се черпя сладолед. Забравих а спомена, че бях с ризка къс ръкав, която вече почти беше залепнала за мен. Естествено не намерих сладолед, но пък видях мама. Тя много настойчиво ме убеждаваше да се прибирам, но аз упорито исках да остана за ТВ за деца.
Е, останах. Поне се видях с първокурсниците. То така или иначе е доста трудно да нацелиш кога идва тая жена, ама нищо.
Вчера пък взех, че си написах една курсова работа и още няколко домашни, да не е без хич.
Днес пък се опитах да уча, но не ми се отдаде. Въпреки това се амбицирам да си науча за теста на 9 май.
Целият ентусиазъм обаче си отива, като си помисля, че идната седмица е от цели 6 работни дни.
Толкова засега

Ремонт

И така вече съм си вкъщи, нядох се, изпих си вечерната доза кофеин и съм готов за подвизи :)
Тази вечер съм се ентусиазирал да се погрижа за блога, който обикновено страда от липса на внимание от моя страна.
Ще гледам да започна със страничната лента, после ще се постарая да си оставям мнението по редовно, а не да пиша мнооооого дълги мнения, които почти никой н чете :)

Още малко размисли

Отдавна не съм си оставял мислите тук.

Но как по-добре да изразходваш последните минути на работния ден, докато чакаш редакторите да ти погледнат умните мисли, изстискани от доклада на някой общински съветник.

През последния месец се случиха мноого, ама наистина мноооога неща.

Да започнем с работното място. То вече не са казва „Метрополис", а „За града". Имаме си и ново лого, избрахме си го като най-хубаво от три грозни (и то на принципа на пряката демокрация). Иначе нищо интересно, разни сини зони, транспортни комисии и тук таме нечия друга комисия, на която се чудя за какво изобщо става дума.

Иначе отдавна не съм ходил по културни мероприятия. Операта май ще я спирам. Поне докато не оправят субтитрите. А пък щели да ремонтират и салона за сто годишнината на Операта. Така ще има как да се вмествам в реда, без да се чудя къде да си сложа краката. Оперетата ме разочарова със всяко следващо ходене. Там последния път ама нищо не се разбираше от пеенето на жените. Добре, че имаше програмки, за да разбера за какво става дума (това ми лично мнение е подкрепено и от мнението на професионален критик, който определи представлението като „долнопробна селска постановка"). Аз няма да съм толкова краен, просто си казах, че на жените не им се разбира какво пеят. И в Младежкия отдавна не съм стъпвал. Изобщо пълна деградация и мързел. Иначе в Младежкия тетаър винаги улучвам хубави представления.

Това лято ще ходя на езиков курс в Германия. И това след като си подадох документите на шега и не положих дори минимални усилия за изпита през декември. А пък одобрените са само трийсет и нещо. Странна работа. Изглежда във Фондацията са обърнали особено внимание на перфектната ми препоръка, за която трябва и вече благодарих на доц . Филева.

Утре пък ми е устното събеседване за Сократ – Еразъм. Мария Ц. Ми е основната конккуренция. Битката за двете места между единствените двама кандидати с немски ще е много оспорвана ;)

Толкова засега, обещавам по-редовни, макар и по-кратички нови мисли.

Eто, пак пиша. Доста отдавна не съм го правил, но не защото не искам.
Първата причина е, че успях да оцелея в една смъртоносна сесия. Имаше изпити, които човек можеше съвсем спокойно да изкара, ако си прочете лекциите. Имаше и такива, за които няма нужда да ги чете. Естествено, имаше и такива, за които дори и да чете, все тая.
Та общо взето добре премина, като изключим бъбреците, които ме измъчваха точно преди Статистиката и Теориите за международните отношения, ама все пак и те минаха добре.
Другата е, че след това започна втория семестър, който трябваше уж да е по-лек. Е, да ама не, пак са толкова предметите. Поне има интерсни факултативи. За съжаление на тях не идват много студенти. Да, за Карбовски става дума. А иначе понякога ипреподавателите не идват, а студентите си чакат в 19 ч. и при това в петък във Факултета.
Трета причина: опитвам се да работя като репортер в интернет медиата metropolis.bg. Общо взето програмата ми го позволява. Само че като се разкъсвам межда редакцията и лекциите, много често забравям доста неща. Затова вече съм си купил тефтерче.
Все още не мога да се вкарам в някакъв ритъм, затова пиша безразборно, непродредено, през неопределен период от време.
Съвсем случайно стана така, че имам време и желание (знаете, че съм мнооого мързелив, ако не ето едно от петте неща, които не знаете за мен:) да пиша точно на националния празник. Та по тоя случай:
ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!
Само да отбележа, че честваме 129 години от Освобождението на България от турско робство (щото никъде не става ясно по медиите, поне едно присъствие да бяха сложили, но това е друга тема, за която много може да се говори.) За съжаление много хора не чувстват деня като празник. Той си беше просто един работен ден. По пазара пак беше претъпкано от хора, които се редяха на прослувутия магазин с евтини стоки. Общо взето и знамена нямаше много, може би защото и те са дефицитна стока.
И това всичко ме навява на мисълта, че у нас няма кой да изгради национално самосъзнание. Тъжното е, че училището, което по принцип трябва да дава поне основни знания, не дава дори и тях. Лошо е, че повечето ученици, когато завършат ХІІ клас, почти нищо не знаят за историята на България. Още по лошо е, че историят в България не константна величина. Тя се променя в зависимост от времето и мястото, политическата ситуация.
Въпреки това вярвам, че има хора, които четат, за да знаят.
Надявам се, че има и хора, за които все още съществуват празнични дни.

Почина проф. Марко Семов

Днес, точно когато влизах във ФЖМК, видях как даносоха при охраната черно занме. Не знаех за тъжната вест, но веднага си помислих точно за това.

За съжаление не можахме да се срещнем с него. А срещите ни сигурно биха били полезни.

Няма да забравя и това, което Елица ми каза за него. Явно е бил не само много добър проподавател, но и добър човек.

Още тук.

Откраднато: За "скопената журналистика"*

Съвсем случайно попаднах на това, докато трябваше да имам час по английски. Само че не аз бях отсъстващият, желая да отбележа. Интересно е, обаче не знам как би могло да се избегне това на входа на медията, докато си млад и без опит, а от там ти предлагат работно място и добро заплащане. А пък у нас май все още няма абсолютно "независими" медии.
* откраднато от блога на Ангел Грънчаров

"Моето мнение" пак се обновява

Здравейте!
Както може би виждате, блогът е с леко обновен дизайн, благодарение на Google естествено.
Малко от връзките изчезнаха при преминаването към новата версия, но пък постепенно се появяват нови.
Обещавам съвсем сериозно по-често да пиша през новата година.
Ще има и повече снимки, честна дума.
Надявам се и от помощ от ваша страна, като изкажете най-вече забележките си за всичко, публикувано тук. Казвайте и какво ще да добавя във връзките отляво.
Надявам се полуумрелият ми през миналата година блог да успее да се преверне в нещо по-живо през тази.

България в ЕС?

Е, вече е седмандесетият ден от новата 2007 г. Едно година, която много хора очакваха с искрената надежда че ще бъдем вече европейци (аз мислия, че географски много отдавна сме, а по мантатлитет няма да станем само с искане и очакване, но това е друг въпрос). Та аз чак сега пиша, щото еуфорията не щеше да ме пусне (майтапя се). Просто ми се струва безмислена цялата тази еуфория. Защото всичко май пак стана както винаги - набързо и в последния момент. След дългогодишното обеждаване колко хубаво ще стане всичко, започнаха да се виждат и всички не чак толкова позитивни (т.е. негативни) последици, които държавата България ще трябва да понесе като член на Европейския съюз. Но това настрана, никой от нас май не е достатъчно добре запознат с всичко, което се променя. Това се отнася и до държавните служители.
Този пост по принцип трябваше да бъде пуснат в новогодишната нощ. Но реших да изчакам и да премисля. И тогава не бях в луда еуфория на площада. По-скоро пишех пак нещо, не си спомням вече какво.
Та така, явно е имало за какво да почакам. За да видя промените. Ама не ги виждам. Само времето е по-слънчево през януари, ама то май не е заради членството ни в ЕС. Хората са си същите, улиците са си същите. Само онова голямо електронно табло, което се виждаше прекрасно от прозорците на тоалетните във ФЖМК вече не отброява дните, оставащи до приемането на България в ЕС.
И пак казвам, няма да се променят нещата нито бързо, нито лесно. А пък това, че "вече сме в Европа" или пък че "вече сме европейци" вече ми втръсна. Втръсна ми и Одата на радостта честно казано. За да бъдем граждани на европейския съюз (в супер позитивния смисъл, който всички осколо мен влагат в това) трябва да променим начина си на мислене, поне аз така мисля. Когато хопата не си хвърлят боклуците по улицата, когато престанат да пушат на обществени места, когато станат учтиви един към друг и започнат да мислят малко повече позитивно, какво повече да направят, вместо да се оплакват, тогава нещата може би ще се променят.