07 август 2010

Малко истини за БАН: (почти) отвътре

Напоследък все по рязки стават изказванията за миналото, настоящето и бъдещето на Българската академия на науките (БАН). Говори се много и се спекулира много. А всъщност всичко си беше ясно още с идването на новото (настоящо) управление и странните и обидни изказвания на заместник министър-председателя Симеон Дянков.
И понеже имам човек "вътре" в нещата (да не кзвам в лайната) много ясно виждам как нещата вървят надоли и все по-надолу към закриване, точно каквито бяха опасенията от самото начало.
Първата стъпка беше намаляване на заплатите с 10%. Втората е намаляване с още 25%. Общо 1/3. Следва един месец неплатен отпуск през ноември. Принудителен. Максимално допустимият от закона, при повее се прекъсват трудовия стаж и осигуряванията. Следващото най-вероято би било принудително преминаване към половин работен ден. Така от онези 2/3 ще остане едва половината. Някаква смешна сума, недостойна за какъвто ида е вид труд.
Истина е, че там работят много ххора, превишили пенсионната възраст. Много от тях нзаначени след началото на кризата (когато и е да е то). Много от тях вършат ужасно много работа срещу заплащане, толкова изерно, че всеки нормален човек би отказал без да се замисли.
Те са най-прецакани. С последните намаления на заплатите пенсиите им в най-добрия случай достигат 120 лв. Ужасяващо е да чуеш, че човек сужасно много знания, развивал се в продължение на десетки години, участвал в множество проекти и с няколко иновационни продукта/метода би могъл да получи минималната пенсия. Тъжно е. Стряскащо.
Възмутително е и че вски е "човек" на някого. Всичко става с връзки и приятелски отношения. ще една от ужасяващите негативи на Академията.
Интересен феномен е, че хора на ръководни постове ръководят фирми с дейност сходна на институтите им. Естествено не официално лично. Чрез регистрации на името на близки и роднини. Още по-интересно е, че за целта се използва базата на държавната Академия. Странна работа. Плаче си за провера, ама от кой?
Същите тези хора не се отказват и от служебните си автомобили - няколко и супер модерни. Инвестира се и в ремонтни дейности. Почти ненужно. Ноя вно се усвяват някакви пари. Или се подпомага бизнеса на "нечий човек".
Значи все пак има печеливши дейности, но никой не би искал да са държави, Лакомо си ечел, ощетявайки държавата и колегите си.
И така, малко по малко е върви към най-лошото. Хората в пед пенсионна и пенсионна възраст масово се пенсионират. Ще им се да не достигат дъното. Тези на средна възраст се преориентират към търсене на нови работни места (все пак предложеното заплащане за продавач-консултант е 6 пъти по0високо от месечното възнаграждение на един редактор). А младите - тзях ги няма. Като докторанти получават държавна стипендия в размер на 450 лв. Предлаганата им стртова заплата доскоро беше 180 лв. Сега може и да е по-малко. В чужбина се реалзират изключително добре.
Та, тва е положението, накратко!

30 юли 2010

Малко обновяване и малко за книгите

Съвсем набързо и накратко (защото съм с мобилен интернет, а той се плаща по някакви странни цени:) - блогът претърпя малко обновяване, съвсем в стила на летните месеци и е презареден с малко новини (вляво вдясно).
А понеже много хора пишат за книгите (линковете по-късно:), реших и аз да пиша за алчността на книжарницте и голямата алчност на големите книжарници. От опит: отпечатването на книга от 220 (приблизително) страници, без цветни илюстрации, обемна хартия, пълноцветна корица с покритие струва около 1800 лв. за 1000 бр. Излиза, че ако сам се заемеш с графичния дизайн и редакторството, стойността за отпечатването на 1 книга (бройка) е 1,80 лв. След това решаваш каква печалба искаш от един брой книга, имайки предвид, че и за писането се изискват нерви, труд и усилия (на много хора това им убягва). Да речем, че преценяваш като приемлива цената от 5 или 7 лв. Защо тогава на корицата се появява цена 15 лв.?
Всяка книжарница би ви обяснила, че работи с Т.О. поне 35%. Ако се обадите в Хеликон, може да се учудите и от техните 45% (малко е странно, при положение, че не са вложили труд за издаването, за проучването и изследванията за текста, за графичен дизайн, редакторска работа и в общи линии - за нищо).
Другият вариант е да се доверите на издателство. Тук преразказвам. Но последните думи ще са: "Никога повече няма да се занимавам със (Сиела - тук може да е всяко друго име, ама нали цитирам :)". Оказвало се пълно заробване, малко съобразяване с желанията на автора (уж той е важен) и още по-малка печалба (да не забравяме, че става дума и за труд).
Толкова възмущение засега :)
П.С. Нали стана ясно, че книгата ми няма да може да бъде открита в Хеликон :)

26 април 2010

Размисли за книгата и моловете

Макар и късно, но все пак се включвам в инициативата "Денят 234". И то пак по своя си малко различена начин. Няма да говоря за последната книга, която прочетох, нито пък за любимата си книга (а и нямам такава). Няма да говоря и за книгата, която пиша (тя е скучна). По-скоро ще се опитам да обясня мястото на книгите в израстването и възпатанието (и в живота като цяло).
Оказва се, че "27.4% от българите не са прочели нито ред от книга през миналата година, а 14% смятат, че изобщо не е нужно да купуват литература" (ей, само връзки към колеги :). Има и по-стряскащи данни от същото изследване. Лошото е, че са истина. Случвало ми се е да попадна на човек, който с гордост да заявява, че никога не е чел книга в живото си. И съм се стряскал.
Аз си признавам, че не чета много и редовно. Но все пак чета (и се мъча да пиша). Не защото е модерно (а вече и не знам какво е модерно), просто имам нужда. Може и наистина да е защото баба ми е чела много приказки като малък. И така любовта към четенето си е останала в мен.
Странното е, че пиша тези редове, докато някой твърди, че "Моловете били част от нашето ДНК". Може и да е вярно. Бананте по 0,69 лв. са много по за предпочитане от някаква си книга, дето може да стигне и надмине 20 лв. Аз опашка в кнжарница не съм виждал. Обаче за мола, виж, това е друго. Автобусът, с който пътувах едва успя да си проправи път и да излезе на булеварда, нареди се в средната лента и спря на спирката (между другото специално открита, за да е близо до това "средище"), блокирана от коли, желаещи да се натъпчат в паркинга, който явно не е проектирана да побере достатъчно желаещи за атракцията "мол" (или се пише МОЛ, що пък не и MALL). Навсякъде имаше паркирани коли - по зелените площи, до спирката, на спирката, добре че поне по булеварда нямаше. Дано пак има санкции като с предходния истерично открит магазин (де да беше само един).
По лошото е, че малкото автобусче с едва отварящи се прозорчета се натъпква възможно най-много (е малко преувеличавам, защото на следващата спирка гъстотата на населението доста се увеличи).
И е пълно с млади хора, на които това безумие им е доставило удоволствие. Откриването на един най-обикновен магазин (може пък и да е имало награди като в един друг търговски център, където хората щяха да се избият, ама да не съм чул).
и тъкмо докато размишлявам дали пък в тия молове няма и по някоя книжарница (не съм стъпвал в подобвно огормно и ужасно гъзарск сдание - за моловете става дума, де, не за книжарниците) няма от къде да знам. Възможно е и да има мол-ска книжарница. Съ сигурност обаче има кино. И сигурно ще дават "Мисия Лондон" (за съжаление го няма в нормалните кина - Одеон, Дом на киното, Люмиер :( И много от тези, които са се ръгали, блъскали и настъпвали, за да видят "световно известния магазин" ще го гледат. Може пък и да разберат, че има и книга със същото заглавие. Пък току виж и си я купили. От книжарницата в мола. Току виж пък филмът предизвикал и опашки в книжарниците. Дали? Наш човек ще следи развитието на случая.

P.S. Аз отбелязах Денят 234 и с мой си малък празник - приключих с писането на книгата си за медиите в градския транспрот, която в момента се странира, подготвя се корицата й и т.н. и съвсем скоро ще съм много горд с постигнатото :) Мисля, че това оправдава малко закъснението ми.

03 март 2010

Какво (не) знае google за мен

И така, нека се включа и аз в играта - какво зане google за мен (първите 10 неща):

1.      Знае, че имам профил в blogger, пресметнал е, че съм на 23 години (бил съм роден в годината на тигъра, което е съвсем възможно), уча. На професия съм написал журналистика (в момента май не съвсем), а мястото си е все същото засега – София.

Освен това (именно защото се възползвам от много от услугите му) знае за повечето ми проекти – Информационно табло, Преподаватели във ФЖМК, ФЖМК-Студентски съвет, АДминистрация, Туторство. Доста знае. Осве нтова е наясно и, че сега уча Нордистика.

2.      Естествено на google му е пределно ясно, че си имам блог, който много малко хора четата, защото пиша прекалено рядко и обикновено глупости J

3.      Google знае даже, че съм работил в gradski.bg и е подредил всичките ми безумни писания в обратен хронологичен ред. Хубаво място, но малко непоносимо за мен. Пък и вече не съществува. Както винаги не съжалявам за постъпките си и за многото точки, които съм поставял въпреки всичко.

4.      Знае и, че създадох един Форум на ФЖМК, където доста пишех и обяснявах, добре, че сега си има подфоруми във официалния  Форума на СУ

5.      Google разкрива дори, че съм учил Социология в СУ, но не зане, че беше за малко. Завършекът е същия като при 3.

6.      Наясно е, че бях част и от идеята за студентска телевизия от самото и начало до момента, в който стана непоносимо. За повече иноформация – последните изречения на 5. и 3. За съжаление не вярвам в момента да е по-поносимо място. Във всеки случай се надявам да се развие някак.

7.      Известен е и фактът, че съм писал във вестник СЕГА - това може би са най-хубавите стажантски времена след първи курс, когато имах волята и свободата да пиша за неща, които ме интересуват (и за някои, които не ме интересуват, но няма как). Тогава все още държах да посещавам редовно лекциите си, а освен това екипът се полуразпадна, полупреформулира. (Точка 6., 5., и 3. имат подобаващ завършек, че да го повтарям).

8.      Google че съм писал в книгата "Национално, балканско, европейско- тенденции на равенство и неравенство" Това също ми е част от хубав спомен от ФЖМК – първата курсова работа по ИБЖ при доц. Здравка Константинова. Понякога разбираш, че си е заслужавало да бъдеш измъчван да се стараеш от разстоянието на доста време.

9.      Доста научно става, но... google е наясно, че съм писал и за "Градският транспорт като място за слушане". Доколкото разбирам сборникът вече почти бил излязъл от печат J

10.  Google  с информация, че се интересувам от градския транспрт в София (от горното май вече стана ясно в какъв аспект) и съм задавал въпроси мноооого отдавна към СКГТ

 

Доста добър архив на заниманията ми, но все пак не е много наясно с какво се занимавам в момента J

 

А ето и три неща, които google си мисли, че знае за мен:

1.      Посочва човек с моето име за програмен директор на Институт отворено общество. Пределно ясно, че не съм аз, въпреки че Мария един път специално и се обади да попита (искаше интервю всъщност)

2.      Твърди, че съм авторът на интериор за Казино Анел Хотел (не съм, изобщо не е моят стил). Но откъде знае, че исках да стана архитект...

Освен това би трябвало да имам фирма за подръжка и ремонт на компютри в Кюстендил (нататък в списъка има още доста фирми с различен предмет на дейност, но за съжаление или радост не съм им собственик)