07 август 2010

Малко истини за БАН: (почти) отвътре

Напоследък все по рязки стават изказванията за миналото, настоящето и бъдещето на Българската академия на науките (БАН). Говори се много и се спекулира много. А всъщност всичко си беше ясно още с идването на новото (настоящо) управление и странните и обидни изказвания на заместник министър-председателя Симеон Дянков.
И понеже имам човек "вътре" в нещата (да не кзвам в лайната) много ясно виждам как нещата вървят надоли и все по-надолу към закриване, точно каквито бяха опасенията от самото начало.
Първата стъпка беше намаляване на заплатите с 10%. Втората е намаляване с още 25%. Общо 1/3. Следва един месец неплатен отпуск през ноември. Принудителен. Максимално допустимият от закона, при повее се прекъсват трудовия стаж и осигуряванията. Следващото най-вероято би било принудително преминаване към половин работен ден. Така от онези 2/3 ще остане едва половината. Някаква смешна сума, недостойна за какъвто ида е вид труд.
Истина е, че там работят много ххора, превишили пенсионната възраст. Много от тях нзаначени след началото на кризата (когато и е да е то). Много от тях вършат ужасно много работа срещу заплащане, толкова изерно, че всеки нормален човек би отказал без да се замисли.
Те са най-прецакани. С последните намаления на заплатите пенсиите им в най-добрия случай достигат 120 лв. Ужасяващо е да чуеш, че човек сужасно много знания, развивал се в продължение на десетки години, участвал в множество проекти и с няколко иновационни продукта/метода би могъл да получи минималната пенсия. Тъжно е. Стряскащо.
Възмутително е и че вски е "човек" на някого. Всичко става с връзки и приятелски отношения. ще една от ужасяващите негативи на Академията.
Интересен феномен е, че хора на ръководни постове ръководят фирми с дейност сходна на институтите им. Естествено не официално лично. Чрез регистрации на името на близки и роднини. Още по-интересно е, че за целта се използва базата на държавната Академия. Странна работа. Плаче си за провера, ама от кой?
Същите тези хора не се отказват и от служебните си автомобили - няколко и супер модерни. Инвестира се и в ремонтни дейности. Почти ненужно. Ноя вно се усвяват някакви пари. Или се подпомага бизнеса на "нечий човек".
Значи все пак има печеливши дейности, но никой не би искал да са държави, Лакомо си ечел, ощетявайки държавата и колегите си.
И така, малко по малко е върви към най-лошото. Хората в пед пенсионна и пенсионна възраст масово се пенсионират. Ще им се да не достигат дъното. Тези на средна възраст се преориентират към търсене на нови работни места (все пак предложеното заплащане за продавач-консултант е 6 пъти по0високо от месечното възнаграждение на един редактор). А младите - тзях ги няма. Като докторанти получават държавна стипендия в размер на 450 лв. Предлаганата им стртова заплата доскоро беше 180 лв. Сега може и да е по-малко. В чужбина се реалзират изключително добре.
Та, тва е положението, накратко!