24 март 2012

За ученето и преподаването


Напоследък все по-често се сещам за едно стихотворение. Кое е то – ще разберете малко по-нататък. Но за да се сещам за него си имам и все повече поводи. В разговори с приятели и познати, та дори и с колеги, след като спомена последните си занимания,  неизбежно следва и въпросът (не винаги абсолютно същият, но все в тоя тон): „А ще преподаваш ли на студенти? Ще ги мъчиш ли? Ще им пишеш ли двойки?”. И изпадам в едно състояние, което не може да се опише с думи. Чудя се има ли смисъл да обяснявам изобщо, като за интелигентни хора ли да го обяснявам или типично за мен (и любимите ми хора от Севера) да кажа „Не”.

Ако имам възможността да преподавам няма това да са основните ми занимания. Не са това и спомените ми нито от училище, нито от университета (поне не повечето). И изобщо не мисля, че това би могло да бъде не просто адекватна, а каквато и да е цел. Ако изобщо имам възможността да преподавам, не бих си поставил за върховна цел да се самодоказвам пред колеги. Бих се постарал по-скоро да им помогна с това, което знам повече от тях. И не би ме било страх да се уча от тях.

Целта на образованието не е взаимното мъчение. А взаимното учене. Слабите оценки, ако те са преобладаващи, говорят не само за едната страна, но и за другата. Ако всички не са научили нищо, грешката трябва да се търси и у този, който се е опитал да обяснява. Естествено, винаги ще има и някой, който не е научил нищо. Но тогава отговорността си носи той.

Ако имам възможността да преподавам, ще се старая не толкова да „чета лекции”, колкото да провокирам. Не толкова да поставям задачи, колкото да карам колегите да мислят. Да им помогна да открият добрите страни в обучението, да имат идеи, да предлагат решения. Да творят. А успея ли, значи съм постигнал най-важното!

УЧИТЕЛСКАТА СЪВЕСТ
Не са осъждали до днес учител,
че сбъркал е случайно сбора.
Но съвестта ще го попита:
Направи ли децата хора?

Достатъчно ли е, че ги научи
да правят правилно разбора,
да помнят дефинициите скучни?
Направи ли децата хора?

Откри ли им пътека, по която
да търсят извор животворен,
сърцето им да е богато?
Направи ли децата хора?

Не са осъждали до днес учител,
направил грешка от умора.
Учителската съвест пита:
Направи ли децата хора?