За ученето и преподаването

Напоследък все по-често се сещам за едно стихотворение. Кое е то – ще разберете малко по-нататък. Но за да се сещам за него си имам и все повече поводи. В разговори с приятели и познати, та дори и с колеги, след като спомена последните си занимания,  неизбежно следва и въпросът (не винаги абсолютно същият, но все в тоя тон): „А ще преподаваш ли на студенти? Ще ги мъчиш ли? Ще им пишеш ли двойки?”. И изпадам в едно състояние, което не може да се опише с думи. Чудя се има ли смисъл да обяснявам изобщо, като за интелигентни хора ли да го обяснявам или типично за мен (и любимите ми хора от Севера) да кажа „Не”.

Ако имам възможността да преподавам няма това да са основните ми занимания. Не са това и спомените ми нито от училище, нито от университета (поне не повечето). И изобщо не мисля, че това би могло да бъде не просто адекватна, а каквато и да е цел. Ако изобщо имам възможността да преподавам, не бих си поставил за върховна цел да се самодоказвам пред колеги. Бих се постарал по-скоро да им помогна с това, което знам повече от тях. И не би ме било страх да се уча от тях.

Целта на образованието не е взаимното мъчение. А взаимното учене. Слабите оценки, ако те са преобладаващи, говорят не само за едната страна, но и за другата. Ако всички не са научили нищо, грешката трябва да се търси и у този, който се е опитал да обяснява. Естествено, винаги ще има и някой, който не е научил нищо. Но тогава отговорността си носи той.

Ако имам възможността да преподавам, ще се старая не толкова да „чета лекции”, колкото да провокирам. Не толкова да поставям задачи, колкото да карам колегите да мислят. Да им помогна да открият добрите страни в обучението, да имат идеи, да предлагат решения. Да творят. А успея ли, значи съм постигнал най-важното!

УЧИТЕЛСКАТА СЪВЕСТ

Не са осъждали до днес учител,

че сбъркал е случайно сбора.

Но съвестта ще го попита:

Направи ли децата хора?

Достатъчно ли е, че ги научи

да правят правилно разбора,

да помнят дефинициите скучни?

Направи ли децата хора?

Откри ли им пътека, по която

да търсят извор животворен,

сърцето им да е богато?

Направи ли децата хора?

Не са осъждали до днес учител,

направил грешка от умора.

Учителската съвест пита:

Направи ли децата хора?

Защото...

Защо не пиша ли? Защото не ми се пише.
Не се обаждам по телефона, защото не ми се говори (а и ме болят ушите след това).
Не ми се четат вестници, защото не ми се четат глупости (липсата на новини през август е прекалена...)
Не ми се слуша радио, защото... по принцип рядко слушам радио.
И телевизия не ми се гледа. Защото вместо информация получавам много реклами (за запек, разстройство, менструални болки и как всеки ден трябвало да имам тампон :).
Вече не ми се седи и пред компютъра, просто защото не ми се седи.
Движими се, ходи ме се пак до Банско, по пътеките на Пирин.
Язди ми се пак кон покрай Бачево.
Липсва ми солената, но чиста и плитка вода на Неа Пермос.
И силуета на Тасос, обвит винаги в мистична мъгла.

Ех, как искам пак да е третата седмица на юли.
Радвам се на дъжда и на студеното време.
Разглеждам малката зелена членска книжка и чисто новата карта на Пирин и ми се въртят разни мисли в главата...

Понякога дори и аз се ядосвам

Малките неща са много важни. Детайлите изграждат и допълват цялото. Именно затова малките неща много по-лесно ме ядосват.
Като абонат на Глобул не съм получавал нито една фактура през последните четири месеца. Да предположим, че би трябвало да знам колко дължа. В крайна сметка получих писмо, че съм "нередовен платец", така че отидох до един техен офис с желанието да си платя и да прекратя договорът за услуга, която не желая да ползвам и от чието качество съм недоволен. Оказа се, че мобилният оператор сам я е прекратил, за което дори плащам неустойки (по думите на служителката им). Но не това, че не съм си получавал фактурите ме ядоса, нито това, че са ме квалифицирали като "нередовен платец" (на практика съм такъв и то поради факта, че никой не ми е пращал фактури с посочени дължими суми и други такива подробности).
Най-безумното нещо, което за малко да ме изкара и видимо извън релси, беше последвалият въпрос дали използвам услугите на Глобул (това след като съм си платил всички задължения и неустойки, за да се откажа от скъпа и некачествена услуга). Още по-идиотски се почувствах след като обясних, че ползвам услугите на другите два мобилни оператора, а ми обясниха, че досега при Глобул съм ползвал една услуга, но можело да се възползвам и от другите.
Омръзнало ми е да слушам еднакви, добре заучени безмислени кухи фрази, които да чувам във всеки офис на всеки мобилен оператор. Но при положение, че искам да се откажа от услугите им, а се опитват да ме зарибяват с глупави въпроси вече ми идва в повече! И някой път чашата ще прелее и няма да бъда вече любезен!

(Телевизионни) страсти и след Страстната седмица

От доста месеци не ми се беше налагало да гледам телевизия. Днес обаче лошото време ме остави затворен в селската къща само с печка и телевизор като екстри. Само минути след включването вече съжалявах. БНТ 1 излъчва пряко канонизирнаето на Йоан Павел II. По bTV за пръв път забелязвам някакво откровено странно и доста безинтересно предаване за „лицата от екрана” – занимават ме с това как телевизионна водеща си купува цветя за градината. Друго главно лице е някаква кака, работеща в „централния офис на Пайнер”, която ни представя сложното си ежедневие. Появява се и някаква пазарджишка мис, която я представят на човека в котелното отделение на бившето и училище. Бил и голям фен и даже има плакат с нейна полугола снимка на работното място. По nova пък попадам на някакъв безкрайно измислен и по-нереален дори от американските телевизионен съд, в който едната страна съди другата, че й е направила магия. Има спомни как някой шамаросал друг преди десетина години и кой колко лошо дете бил. Изглежда идеята е че печели, който вика по-силно. Май все пак директното излъчване на канонизирането не е чак толкова лош избор… Следва интервю и с Министър-председателя, който ни обещава, че „при ГЕРБ всичко ще се оправи”. Основната тема са стадиони, магистрали и пари.

Все си мисля, че в неделя доста хора гледат телевизия, даже и на мен ми се случва предимно в този ден от седмицата. Защо тогава телевизиите, имащи претенции да са национални, а някои даже и обществени, заливат ефира с откровени простотии? Нима все още е актуално извинението, че зрителят, т.е. аз това искал да гледа?

Тихомълком премина скандала с убитите шест младежи. Не в безотговорността на пияния и каращ два пъти по-бързо от позволеното, а в лошото състояние на пътя се търсеше причината за случилото се. Никой не пита защо той е такъв, щом пътищата уж са приоритет. Тъжно.

И ако журналистите все пак действаха нахъсено срещу шофьора и собственика на автомобила-убиец, то само преди дни като голяма новина се появи отнемането на каралата пияна Елена Петрова. „Нейната” телевизия обаче и дава правото да се оневини и да обясни как „на всеки се случва”. Нищо, че уж трябва да има разлика между „обикновени” и ”известни”. И май вторите трябваше да служат за пример на първите. Но кой ли ти помни. Скандално.

В големите медии не влезна и още една новини, която звучи шокиращо. Мобилният оператор Globul e наел фирма, която да събира стари задължения. Дотук добре. Каква е обаче схемата: обаждат ти се по телефона, разпитват те и се стига до заплахи за саморазправа и дори убийство. Същата тази фирма подава и 80 000 индивидуални иска в СГС, което заплашва да блокира работата на съда.

Немислимо е да получиш заплаха за убийство заради дължима сума от 0,50 лв. Недопустимо е това да се извършва от уж официална и уж немутренска фирма в уж демократичното ни общество. А от Globul няма официална реакция по случая. Може пък да се замислят защо имат 80 000 недоволни абонати, решили да не плащат, за да се откажат от некачествената им услуга.

В „големите” медии нито дума. Нали има едни рекламки, които ги издържат. Ще се появи някакъв мениджър със смешното обещание, че „ако след един месец не сте доволни от услугата, можете да се откажете”. А телевизията ще си прибере парите. Отчаян ход. Отчайващо.

Защото ние (зрителят) го позволяваме!

Пак за протестите (и образованието)

Явно ми е потръгнало да размишлявам за протестите. През последните часове научих, че Софийският университет ще затвори врати на 4 април (понеделник). За порден път се обмисля такава крайна мярка. Пак Университет е в безизходица. И отново се разчита на подкрепата на студентите.
Аз обаче не бих се включил в подобен тип акции. Като "част от българското образование" и СУ не прави изключение от всички натрупани негативи. За последните две години се чувствам все по-далеч от него и все по-малко част от него, макар да се обучавам в СУ. Ето само част от причините:
- Заинтересуваността на преподавателите в началото, която постепенно прераства в безразличие и крайна незаинтересованост. Всичко е добре, когато идват пари. Много те уважват, когато кандидтстваш и приемат всички. Когато вече мине един семестър сакаш не си вече толова интересен, а накрая вече си направо безраличен. Конспектите в началото на лекционния курс са рядкост. Същото се отнася и за разяснения по формата и вида на заключителния изпит. Твърде често самият прподавател дори не знае колко кредита носи дисциплината му... Най-любимото ми е неявяване на преподавател. Най-смешното пък е, когато прподвателят започне лекции с месец по-късно, защото (за разлика от цялата група студенти) не разбрал кога почва учебната година :)
- Абсолютно недостатъчната информация: освен споменатато вече, липсва програма за целия курс на обучение или ако има тя е крайно несъвпадащ с действителността. Системата за кредитиране е много неясна и понякога дори административния персонал не може да ти разясни колко точно кредита са ти необходими за нещо. Обучението в курс друга специалност крайно затруднено ако става въпрос за същия факултет и граничещо с невъзможното ако си говорим за рограма в друг факултет. На практика системата за трансфер и натрупване на кредити се обезмисля
- Нерационалната организиация и административните безумия:секретарите могат да играт карти през цялото лято (на компютър естествено, защото са модерни), но не могат да опазят всички протоколи от изпити, а се налага да им даваш списък с изучаваните от теб предмети, за да си ги намерят или да ги "изкопаят" от някъде. Престъпление е да влезнеш 3 минути преди началото на приемното им време или да ги помолиш да проверят нещо. Така трябва да ровят в "голямата книга", а тя може да се скъса или повреди.
- Офлайн обучението: недостстъчно или никакво използване на модерни средства за обучение, въпреки наличието на техническа възможност. Системата СУСИ е на практика нефункцинираща в някои от най-големите факултети заради неспособността на административния персонал. По същата причина нямам достъп и до "електронната поща за всеки студент". Подстраниците на цели факултети в официалната страница на СУ са на практика празни, непълни или с прекалено остаряла информация. Липсва разпис на занятията, не се качва и актуална информация...
Мога да продължавам, но мисля, че това е достатъчна аргументация за нежалането ми да подкрепям СУ в разни протестни действия. Единственото, което искам, е да имам възможността да се явя на защита на дипломна работа на 8 април, за да мога поне за малко да си отдъхна от всичко описано, да поема дъх и да продължа нататък.
И за да не излезе, че само мрънкам, без да имам представа или идея как да се подобрят нещата, прочете тук. Има някои идеи как да се превърнем ако не в Швейцария на Балканите, то поне в Австрия.

Протест!

Много протести сьпътстват скромното ми ежедневие напоследък. Вчера протестираха срещу правителството, днес срещу виските цени на горивата. Даже и в Испания протестират. Също и в Гърция.
Всичко се превръща в своеобразен протст. Даже и акции като Часът на Земята.
Хора, които иначе не се замислят какво е включено в мрежата и колко енергия хаби, протестират срещу именно такива действия. Без обаче да се замислят какво да направят в ежедневието си, че да спестят енергия и да намалят вредните последици върху околната среда. 
Но явно всеки има нужда от изява, дори това да стане чрез протест. Колкото и да се опитвам да не го вярвам, след като попадна на място като това, все повече се убеждавам. Да рекламираш омразата като "най-силното чувство у българина" е доста крайно. Но все пак сайтът се радва на доста потребители, мразещи квартала си, града си, училището, градския транспорт... и каквото още се сети човек.
Лесно е да се мрази. Прикрива неспособността да обичаш (и да мислиш). Лесно е да се протестира "срещу". По-трудно е да протестираш "за".
Винаги е лесно, когато има враг, нежелано нещо, нещо, с което да се бориш. Да отричаш, да обиждаш, да дадеш воля на събралия се в теб гняв.
По-трудно е да разбереш какво искаш, да даеш идеи как да се постигне, да вложиш труд в осъществяването му.
А то може да се случи и без масови мероприятия, без много медии. Може да стане с малко ентусиазъм и повеко енергия, с малко добри думи и подкрепа.

СУ и организацията

Преди половин месец се опитах да получа някаква информация за предстоящото ми дипломиране, но се оказа, че такава ще има след средата на март.
.
А ето каква е ситуацията днес.
В канцеларията знаят само, че щяло да бъде някъде около 8 април, но да им звънна предварително, за да ми кажат от колко часа и в коя зала. Попълних някаква молба, състояща се от името ми и подпис. Материалите се предавали в библиотеката.
В библиотеката и представа си нямаха, но казаха, че не се противят много, щом от канцеларията са казали.
В катедрата знаеха само, че датата е 8 април, но не знаят къде трябва да я предам (библиотеката не им звучеше добре явно), но да станело някъде до края на другата седмица, но можело и в началото.
Понякога нистина много съжалявам, че съм тук и искам да остана, но въпреки това не се отказвам. Въпреки целия този безпорядък, граничещ с хаос не се отказвам.
А едно малко окъсано листче с две дати би свършило идеална работа, без да се налага да кръстосвам университета от край до край и от горе до долу!
vol. 2:
След разговор с колежка по мейла разбирам, че освен всичко друго трябвало да си намеря сам и рецензент, който да прочете величайшата простотия за медиите в "нордския ареал".
Докато си мисля кой би могъл да свърши тази работа, пиша един полу гневен полу молещ мейл на ръководителя на програмата, а в същото време и на научния ръководител, за да ми посочи евентуален рецензент
vol. 3:
От отговорът на ъководителя на програмата става ясно, че нямало нужда от рецензент, а трябва научния ръководител да напише писмено становището си за работата и на всичкото отгоре да дойде на място в деня на защитатат и да го изчете пред всички :) Придружено от обидено обяснение, че комисията не падала от не знам къде си... (Май много ми се сърдят, задето исках ръководител от друг факултет ама като те не разбират или не ги интересува темата какво да направя). В същото време се оказва, че ръководителят на програмата е забравил какво сме говорили и писали за моя ръководител и ме кара да пиша някакви молби с задна дата...
vol. 4:
Научният ми ръководител не може да присъства в дена на защитата, защото ще има изпит. Обаче може да напише рецензията и да я занесе лично. А сега все още чакам отговор как ще процедираме от ръководителя на програмата.
В същото време чете и поправям много и безумни грешки в дипломната работа. Ама страшно много и безумни. Огромна е разликата между гадове и градове все пак :) На финала съм, така, че може би ще успея да я разпечатам и предам до петък.
Между другото днес вече са лепнали листче с малко информация до стаята на катедрата :)

Честит празник, мили дами!

 

 И да а не забравяме, че "с на жени" винаги е много "опасно за живота" :)

(мястото е Стопански факултет, а снимката е тъмна, защото в коридорите пестят от осветление)

Затруднена комуникация

От поне шест години имам все един и същ мобилен номер на все същата предплатена карта от Mtel. Същите ги имат и още няколко души от семейството ми и често се случва аз да им зареждам картите. Моята се зарежда веднъж в годината, защото говоря от друг (служебен) телефон. Обаче всеки път ми става много смешно, когато влезна в офис на мобилен оператор, защото, предусещайки какво ще ми кажат (независимо дали си говорим за червено, зелено или оранжево), си изграждам "шокираща стратегия" за човекът-машина срещу мен.
---
Ето примерен разговор (с редица любими фрази):
- Здравейте, искам да заредя две карти с по 10 лева.
- А знаете ли, че говорите много скъпо от тях?
- Да знам, но не са мои.
- Нищо, въпреки това разгледайте офертата ни за... (някаква актуална оферта). А вие използвате ли наши услуги?
- Да, и съм добре информиран за тях.
- Добре... а с колко лева искате да ги заредим?
- С по 10 лева всяка.
- Съжалявам, но имаме само ваучери по 5 лв. Мога да Ви дам четири или отодете ей там отсреща в червеното кафене...
И оттогава червеното кафене на ъгъла на "Париж" и "Дондуков" ми е много любимо. Жалко, че не може да се плащат и сметки за интенет там :)
---
Но ето и още няколко лзбими диалога (не във всичк аз съл главно действащо лице):
---
- Знает ли, че говорите много скъпо от тази карта.
- Аз не говоря от нея, само ми се обаждат. Просто я зареждам веднъж в годината, за да не си загубя номера, понеже го знаят много хора (това обикновено ги шашка и дори не ми предлагат абонаментен план).
---
- Знаете ли, че говорите много скъпо от тази карта.
- Знам.
- Ама... (и пак за абонаментен план)
- Вижте, Вие не разбирате, аз искам да говоря скъпо!
- Ама...
---
В офиса на глобул:
- А ползвате ли някоя от нашите услуги.
- Не имам си личен телефон на Мтел и служебен на Виваком. Не ми трябва трети! (Само при крайно досадни продавачи, но върши работа. Приложих го след като осем месеца си плащах сметките на една и съща каса, но така и не запомниха, че не ме интересуват оферти за мобилни абонаменти и имам лаптоп - логично е след като им използвах интернета)
---
Баща ми в офис на Виваком, след като е обяснил, че иска само да плати сметката за домашен телефон:
- Имаме нова интернет услуга. Вие използвате ли интернет?
- Не. КАКВО е това интернет?
- Ама не знаете ли какво е интернет?
- Не, можете ли да ми обясните?
- ... (не знам дали е успяла да обясни, то не е лесно :)
---
Пак баща ми, след като поне пет пъти е обяснил, че не го интересуват абонаментни планове, но служителката настоява да обясни.
- Добре, обяснете ми.
Тя започва да пише на един лист, изчислява безплатните минути, чертае схеми и т.н. Баща ми взима листа, разглежда го и казва:
- Дайте да Ви стисна ръката.
Отсрещната страна учудено подавайки ръка:
- Но защо?
- Нямате нито една грешка в сметките!
(Смях в залата :)
---
А кои са вашите най-банални и идиотски разговори с представител на мобилен оператор?
---
За моя радост служебния телефон го плащам винаги при една и съща служителка на виваком, която ме е запомнила и не ме засипва с предложения :)
---
П.С. Имам си и друга любима фраза - "А Вие сигурен ли сте, че сте подавал заявление за издаване на карта?", но за тези преживявания ще разкажа друг път :)))

Малко истини за БАН: (почти) отвътре

Напоследък все по рязки стават изказванията за миналото, настоящето и бъдещето на Българската академия на науките (БАН). Говори се много и се спекулира много. А всъщност всичко си беше ясно още с идването на новото (настоящо) управление и странните и обидни изказвания на заместник министър-председателя Симеон Дянков.
И понеже имам човек "вътре" в нещата (да не кзвам в лайната) много ясно виждам как нещата вървят надоли и все по-надолу към закриване, точно каквито бяха опасенията от самото начало.
Първата стъпка беше намаляване на заплатите с 10%. Втората е намаляване с още 25%. Общо 1/3. Следва един месец неплатен отпуск през ноември. Принудителен. Максимално допустимият от закона, при повее се прекъсват трудовия стаж и осигуряванията. Следващото най-вероято би било принудително преминаване към половин работен ден. Така от онези 2/3 ще остане едва половината. Някаква смешна сума, недостойна за какъвто ида е вид труд.
Истина е, че там работят много ххора, превишили пенсионната възраст. Много от тях нзаначени след началото на кризата (когато и е да е то). Много от тях вършат ужасно много работа срещу заплащане, толкова изерно, че всеки нормален човек би отказал без да се замисли.
Те са най-прецакани. С последните намаления на заплатите пенсиите им в най-добрия случай достигат 120 лв. Ужасяващо е да чуеш, че човек сужасно много знания, развивал се в продължение на десетки години, участвал в множество проекти и с няколко иновационни продукта/метода би могъл да получи минималната пенсия. Тъжно е. Стряскащо.
Възмутително е и че вски е "човек" на някого. Всичко става с връзки и приятелски отношения. ще една от ужасяващите негативи на Академията.
Интересен феномен е, че хора на ръководни постове ръководят фирми с дейност сходна на институтите им. Естествено не официално лично. Чрез регистрации на името на близки и роднини. Още по-интересно е, че за целта се използва базата на държавната Академия. Странна работа. Плаче си за провера, ама от кой?
Същите тези хора не се отказват и от служебните си автомобили - няколко и супер модерни. Инвестира се и в ремонтни дейности. Почти ненужно. Ноя вно се усвяват някакви пари. Или се подпомага бизнеса на "нечий човек".
Значи все пак има печеливши дейности, но никой не би искал да са държави, Лакомо си ечел, ощетявайки държавата и колегите си.
И така, малко по малко е върви към най-лошото. Хората в пед пенсионна и пенсионна възраст масово се пенсионират. Ще им се да не достигат дъното. Тези на средна възраст се преориентират към търсене на нови работни места (все пак предложеното заплащане за продавач-консултант е 6 пъти по0високо от месечното възнаграждение на един редактор). А младите - тзях ги няма. Като докторанти получават държавна стипендия в размер на 450 лв. Предлаганата им стртова заплата доскоро беше 180 лв. Сега може и да е по-малко. В чужбина се реалзират изключително добре.
Та, тва е положението, накратко!