15 април 2007

Поредното дълго досадно мнение

И така пак изоставам и не си зпълнявам обещанията, нооо вчера беше събота, ден за почивка и мързелуване. Освен това бях на разходка да се попека на слънцето, докато не ми е станало много противно. Освен това цял денвкъщи имаше симпатични хора, с които може да си говориш. Така че компютърът поне за малко остане изключен.
Интервюто за Еразъм се оказа доста смешно, аз не че се притеснявах де. То и за какво ли - двама души да ве места не е собено оспорвана конкуренция. Та цялото интервю се състоеше от коло три въпроса:
1. Какво си писал в темата?
2. Какво ще правиш като отидеш там?
Те май са два, другото си го говориш между дрругото.
Резултатите във вторник.
В четвъртък при Бодаков много ни с искаше да си вземем бира, ма го оставихме за след лекциите. Много ми стана кофти, че трябваше да зарежа колегите, но исках да видя Елена, която вдругиден заминава за Румъния и ще се върне чак след няколко месеца.
В петък пък както си отивах към работното място, естествено без никаква идея какво ще правия днес се случи следната случка, която се оказа и единствената ми работа за деня.
Измъкнах се от редакцията около 16:30 и тръгнах на разходка. Естествено маршрутът винаги включва ФЖМК. Междувруменно срещнах Минка Златева пред Общината. Във ФЖМК-то пък видях Христо Р., който на обяд изстрелях от Студентски град, за да бъде в комисията за Еразъм. Елиа ми се олббади в 12:58, че няма да може да участва, понеже В. Табакова я прецакала нещо. Христо пък беше доволен, че е разбрал много за цялата процедура по кандидатстването.
И понеже Краска вече си беше тръгнала от радиото, се насочих към Плиска, за да се черпя сладолед. Забравих а спомена, че бях с ризка къс ръкав, която вече почти беше залепнала за мен. Естествено не намерих сладолед, но пък видях мама. Тя много настойчиво ме убеждаваше да се прибирам, но аз упорито исках да остана за ТВ за деца.
Е, останах. Поне се видях с първокурсниците. То така или иначе е доста трудно да нацелиш кога идва тая жена, ама нищо.
Вчера пък взех, че си написах една курсова работа и още няколко домашни, да не е без хич.
Днес пък се опитах да уча, но не ми се отдаде. Въпреки това се амбицирам да си науча за теста на 9 май.
Целият ентусиазъм обаче си отива, като си помисля, че идната седмица е от цели 6 работни дни.
Толкова засега

11 април 2007

Ремонт

И така вече съм си вкъщи, нядох се, изпих си вечерната доза кофеин и съм готов за подвизи :)
Тази вечер съм се ентусиазирал да се погрижа за блога, който обикновено страда от липса на внимание от моя страна.
Ще гледам да започна със страничната лента, после ще се постарая да си оставям мнението по редовно, а не да пиша мнооооого дълги мнения, които почти никой н чете :)

Още малко размисли

Отдавна не съм си оставял мислите тук.

Но как по-добре да изразходваш последните минути на работния ден, докато чакаш редакторите да ти погледнат умните мисли, изстискани от доклада на някой общински съветник.

През последния месец се случиха мноого, ама наистина мноооога неща.

Да започнем с работното място. То вече не са казва „Метрополис", а „
За града". Имаме си и ново лого, избрахме си го като най-хубаво от три грозни (и то на принципа на пряката демокрация). Иначе нищо интересно, разни сини зони, транспортни комисии и тук таме нечия друга комисия, на която се чудя за какво изобщо става дума.

Иначе отдавна не съм ходил по културни мероприятия.
Операта май ще я спирам. Поне докато не оправят субтитрите. А пък щели да ремонтират и салона за сто годишнината на Операта. Така ще има как да се вмествам в реда, без да се чудя къде да си сложа краката. Оперетата ме разочарова със всяко следващо ходене. Там последния път ама нищо не се разбираше от пеенето на жените. Добре, че имаше програмки, за да разбера за какво става дума (това ми лично мнение е подкрепено и от мнението на професионален критик, който определи представлението като „долнопробна селска постановка"). Аз няма да съм толкова краен, просто си казах, че на жените не им се разбира какво пеят. И в Младежкия отдавна не съм стъпвал. Изобщо пълна деградация и мързел. Иначе в Младежкия тетаър винаги улучвам хубави представления.

Това лято ще ходя на езиков курс в Германия. И това след като си подадох документите на шега и не положих дори минимални усилия за изпита през декември. А пък одобрените са само трийсет и нещо. Странна работа. Изглежда във
Фондацията са обърнали особено внимание на перфектната ми препоръка, за която трябва и вече благодарих на доц . Филева.

Утре пък ми е устното събеседване за Сократ – Еразъм. Мария Ц. Ми е основната конккуренция. Битката за двете места между единствените двама кандидати с немски ще е много оспорвана ;)

Толкова засега, обещавам по-редовни, макар и по-кратички нови мисли.