03 март 2007

Eто, пак пиша. Доста отдавна не съм го правил, но не защото не искам.
Първата причина е, че успях да оцелея в една смъртоносна сесия. Имаше изпити, които човек можеше съвсем спокойно да изкара, ако си прочете лекциите. Имаше и такива, за които няма нужда да ги чете. Естествено, имаше и такива, за които дори и да чете, все тая.
Та общо взето добре премина, като изключим бъбреците, които ме измъчваха точно преди Статистиката и Теориите за международните отношения, ама все пак и те минаха добре.
Другата е, че след това започна втория семестър, който трябваше уж да е по-лек. Е, да ама не, пак са толкова предметите. Поне има интерсни факултативи. За съжаление на тях не идват много студенти. Да, за Карбовски става дума. А иначе понякога ипреподавателите не идват, а студентите си чакат в 19 ч. и при това в петък във Факултета.
Трета причина: опитвам се да работя като репортер в интернет медиата metropolis.bg. Общо взето програмата ми го позволява. Само че като се разкъсвам межда редакцията и лекциите, много често забравям доста неща. Затова вече съм си купил тефтерче.
Все още не мога да се вкарам в някакъв ритъм, затова пиша безразборно, непродредено, през неопределен период от време.
Съвсем случайно стана така, че имам време и желание (знаете, че съм мнооого мързелив, ако не ето едно от петте неща, които не знаете за мен:) да пиша точно на националния празник. Та по тоя случай:
ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!
Само да отбележа, че честваме 129 години от Освобождението на България от турско робство (щото никъде не става ясно по медиите, поне едно присъствие да бяха сложили, но това е друга тема, за която много може да се говори.) За съжаление много хора не чувстват деня като празник. Той си беше просто един работен ден. По пазара пак беше претъпкано от хора, които се редяха на прослувутия магазин с евтини стоки. Общо взето и знамена нямаше много, може би защото и те са дефицитна стока.
И това всичко ме навява на мисълта, че у нас няма кой да изгради национално самосъзнание. Тъжното е, че училището, което по принцип трябва да дава поне основни знания, не дава дори и тях. Лошо е, че повечето ученици, когато завършат ХІІ клас, почти нищо не знаят за историята на България. Още по лошо е, че историят в България не константна величина. Тя се променя в зависимост от времето и мястото, политическата ситуация.
Въпреки това вярвам, че има хора, които четат, за да знаят.
Надявам се, че има и хора, за които все още съществуват празнични дни.