Филмче

Ето какво успях да измисля за два часа, припомняйки си основните неща във Windows Movie Maker.

Първото, за което трябва да се извиня е лошото качество, но всичко е снимано с фотоапарат.

Освен това повечето снимки са правни през стъкло, защото иначе трябваше с една ръка да държа прозореца отворен, а с другата да снимам. Така всичко щеше да "мърда" като в началото.

И второ, днес е Денят на Земята, затова има и доста кадри, които да ни накарат да се замислим пазим ли я достатъчно.

Честит празник!

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК НА ВСИЧКИ!

И ЧЕСТИТ ИМЕН ДЕН НА ВСИЧКИ

ЦВЕТЕНЦА И ДРЪВЧЕНЦА!

За шнапса, абсента, бирата, английския, гаргите, книгите, протестите и велосипедите

Може и да си мислите, че горните неща нямат нищо общо, но не е така. Обединяват ги последните 24 часа. Да, бях на посещение в музея на шнапса. Много кратка и ясна обиколка на най-старата фабрика във Виена, която завършва (естествено) с дегустация. И множество чуждестранни студенти, които се втурват да пробват от всичко. Първо си взимам "Виенска кръв", едно червено такова, не е много гадно на вкус, и май не е по-силно от ракията на дядо. След това пробвам абсент, едно зеленичко такова, по-гадно на вкус и малко по-силно. Но не може да бие ракията на дядо ;)
И неусетно вече трета чашка, групата ни е много по-сплотена и е много по-оживено. Всичко свършва с думите: "Не искам да ви гоня, но следващата група ще дойде след 2 минути". И ни изгонват, ама културно.
Решаваме да отидем за по бира във Philadelphia Wirtin, но по пътя намираме кръчмичка, кадето има акция на Wiselburger - само за 2 ойро. Спираме за малко, пием бира, говорим си и... продължаваме към целта. Странно, все още повечето хора вървим в права линия. Стигаме до гостлницта и си поръчваме по (още) една бира. Започваме разговор, но на английски. Странното е, че разбират какво се опитвам да кажа. Наистина странно, изглежда бирата улеснява комуникацията на чужди езици, или може би е от абсента, не знам...
И така всичко свършва (т.е. бирата) и се разотиваме с обещанието, че ще правим пикник след две седмици. Само не стана много ясно дали, къде и кога. Прибирам се в стаята и заспивам.
Така и не можах да видя чудните цветове, за които говори Ван Гог, че виждал след като пие от това зеленото. Изглежда няма да стане художник от мен, жалко.
На сутринта намирам всичко, което явно е било на леглото ми, на пода под формата на топка от дрехи, тетрадки и фотоапарат. Странно, този момент е единственият, който ми се губи. Но поне съм си легнал културно :)
Решавам, че ще си подредя стаята, както всяка събота. Пък и се чувствам добре, това също е странно. И почти успях. Събрах всички вестници от земята, изпрах черните дрехи и тъкмо когато трябваше да продължа с подреждането решавам, че ми трябва малко време.
Време за мен самия. Време, в което да направя нещо приятно. Време без пространство, или пък пространство без време. Да вървя и да мисля, Да не стигна до определена цел, а просто да вървя и да си мисля. Да седна и да си мисля, или пък да си седя без да мисля.
Отивам в парка. Да, на пет минути от общежитието има парк, ама кой да ти знае. Добре, че имам няколко карти на града, че да се усетя. Страхотен парк, с нормална трева, не от онази изкуствено красивата, с езеро и с всичко по правилата. Прекрасно място да вървиш без да мислиш.
След като съм вървял и аз не знам колко, забравих си часовника, а мобилния телефон нарочно го оставих на масата, си харесвам една самотна пейка и се седям на нея. Отварям чантата и продължавам да ям чипсА. Членуван е, защото става дума за пакет чипс, който ям вече повече от месец. Даже беше стоял до леглото ми, докато си бях в София. Хрупам си аз, а срещу мен една нахална гарга се плези. Е, не че се плези, но ме гледа така странно и издава странни звуци. Получава едно картофче. Налапва го, странно. Май много странни работи станаха.
Идват още и още гарги. Отиде бая чипс, някрая се сбиха. Добре че мина едно куче, та ги разгони. Странно, много приличат на хората. Има за всички, обаче винаги има някоя нахална черна гарга, която бие другите, за да си вземе повече. Пък аз исках на всички да дам, нямах симпатии към някоя, е може би към онази, която ме помоли така учтиво. Не че мога да я разпозная :)
Продължавам по пътеката, но вече без да мисля. Вървя си, вървя си и... парка свърши. Стигнах до улица с трамваи. Я да видим, да върши ми работа. Добре че тук навсякъде има табелки - разбираш какво чакаш, докъде ще те закара и след колко време ще дойде. В случая 5 минути, щото предния го изпуснах съвсем за малко, пък и не заех това ли е посоката :)
И така вече съм в центъра. Следва продължителна обиколка на любимите ми книжарници, в които почти винаги си намирам нещо, но не винаги си го купувам. Всъщност това е май най-дългата част от деня ми, пък как накратко я разказах. Ами да. Но така е.
Тук книжарниците са по различни. Може да пипаш книгите, даже може и да ги разтвориш. А за по-настоятелните има едни диванчета, дето може да седнеш и да почетеш. Накрая все пак може да не харесаш книгата и да не я купиш. И няма да те гледат сърдито. Да, рай. Добре, че днес се сдържах иначе сериозно щях да наруша финансовите разчети. Пък и честно казано, не си харесах нищо. Май само гледах без да мисля. Пак.
Продължавам пеша по уличка, която не познавам и изобщо не знам докъде води. Е, води до улица, която знам. И се отправям в посока Университета. Обаче чувам музика, която идва откъм новото кметсво. (Новото по виенски стандарт = сградата е на около 150 години). Дали не е онзи фест, който смущаваше занятията цяла седмица. Не, не е. Фестивал на колелата. И състезание с колела. И навсякъде велосипедисти, оптващи се да сгазят леко неориентираните пешеходци. Много забавно. Добре, че тук си има маркировка и по тротоарите - в едната половина велосипеди, в другата - хора. Стана ми мъчно за моето колело. То всъщност е на брат ми, но той го кара два пъти - първо малко след като го купи и падна, втория път щеше да го сгази кола. И оттогава е почти мое. Сега седи затворено някъде в гаража на баба и дядо. Дали пък в самолетите не превозват колела, или ще ми излезне по-евтино да си купя на старо. Или май ще си ходя пеша и с градския транспорт, за какво иначе ми е тази карта.
И така, значи с градския транспорт. На спирката обаче пише "не се движи заради демонстрация" - това е също както когато вместо цифрички на електронните табла в София започнат щуро да се движат кръгчета :) И продължавам с крака.
Малко по-надолу виждам демонстрацията. Пред Парламента са се събрали китайски младжи с плакати. Тези на китайски не ги разчетох много, ама имаше и на немски. "Спортът няма нищо общо с политиката", това беше основното. От другата страна на улицата, т.е. от моята, беше контрадемонстрацията - "Повече права за хората в Китай". Някъде по средата беше полицята. Нямаше боеве, кротко и не толкова тихо хората си казваха мнението. Замислих се защо това не може да се случи в София. Но вече ми беше свършило мислилото. Не може да се случи. Поне не сега. Някой ден, може би. Може би никога.
Прибрах се. Пак за 30 минути, колкото в делничен ден. Градският транспорт на Виена ще ми липсва. Вкъщи си отворих промционалния пакет на Виенска община. Имам си карта на велоалеите вече. Само остава да намеря колело. Имаше и малка бутилка вода. Надявах се да не е газирана и да става за пиене. Е, поне не беше газирана. Пак същия странен вкус. Нищо ще си пия минерална вода през май.
И така днес е неделя, вече съм споменавал, свещен де на голямото нищоправене. Поне се разходих в парка наблизо. Странно но днес не вали, даже е слънчево. За първи път от година и нещо си сложих слънчеви очила.
Мисля, че отделих предостатъчно време и пространство за себе си. А сега съм обещал на брат ми да му преведа за архитектурата на Катедралата "Св. Стефан". Докладът е за утре, така че спирам да пиша. Надявам се, че поне този път бях изчерпателен. А сега, време е да почна да мисля на немски, даже по-добре на австрийски...

Журналистика и демокрация

Това е писано преди няколко месеца, с него участвах в конкурс на СБЖ и даже взех (втора) награда.
Защо го публикувам чак сега, и аз не знам...

"През последните 17 години в България се говори изключително много за демокрация, демократичност, гражданско общество. Отакакто се помня, още от първите класове в училище, след това в гимназията. И всички бяха много въодушевени. Изпълнени с надежда. Мечтаеха за новите си права, за свободата. " [и продължава]

Във Виена... пак

Не ми се пише много, но съм обещал. След кратка почивка, предизвикана от католическия Велиден и прекарана в ортодоксална България, пак се върнах във Виена. Този път реших да си спестя 27 часа път и се возих на самолет. За първи път. И очаквах да е нещто по-притеснително и плашещо и т.н. Пък то не се оказа нищо особено. Само дето оглушаваш за малко. И тъкмо като ми се доспа, взехме че кацнахме, ама както и да е. Пътувах към два часа, пък стигнах един час след излитането. Да живее часовата разлика :)
В общежитието открих първо една купчина вестници, бях забравил за безплатния абонамент, сега поне имам какво да чета :) Открих и един чипс от преди три седмици. Оказа се, че все още не е отровен. Добре че навреме се усетих, че утре (т.е. днес е неделя), та се позапасих с храна от близката Билла.
И това е. После спах, ама много. Оказа се, че наистина има интернет в стаята, много добре. Добре че си въех и кабела от вкъщи, та сега мога да си лежа с лаптопа пред мен, не съм ли мързелив :)
И това е. Днес е неделя, което значи, че тук нищо не работи. Не може да си купиш храна, не може да разгледаш нещо, по улците няма хора, поне не много. Не може и жестник да си купиш, изобщо - пълна скука. Все пак остава възможността за разходка, само да се покаже малко слънце :)
Ако не, пак ще спя, голям съм мързел :)

Една седмица във Виена

Най-накрай остана малко време да пиша. (Ако оттук нантатък срещнете странни думи, да знаете че е от кирилизатора на абв). Понеже много ме критикувате, ще пиша подробно. Започвам с пътуването. Беше с влак през Сърбия. И понеже съм я виждал вече, се окажа че след Димитровград се събудих чак в Нови Сaд, коеtо пък беше добре. Значи влакът от Белград ни беше изчакал. После пак заспах и се събудих веднъж на границата с Унгарий и после малко преди Виена.

На гарата си оставих багажа и се занесох до общежитието. Окажа се, че много лесно се стига до там. Както и навсякъде в града, просто гледаш табелките, които висят от тавана и си ходиш където поискаш. Там си поговорих малко на бугарски с едно момче от Македония, обадих се на отговорничката и се разбрахме кога да се видим. Настаних се, на 20 етаж, с изглед към Виена и към Биснес Парка. На другия ден ходих в Университета, оттам ми обясниха всичко, което трябва да направя и освен това ми го дадоха написано :)

После се занимавах с неинтересни неща като адресна регистрация, купуване на карта за градски транспорт... Вчера си видях програмата и имам всеки ден по два часа, без сряда. Като си говорих със един студент тука, които ми се води нещо като наставник, разбрах, че нещата са същите кату в СУ, може да ходиш, може и не, само накрая има изпит :)

Така че сега предимн стоя пред компютъра в залата или се разхождам. Последният ми опит беше по времето на "големия вятър", тогава даже и снимах, ето снимки тук: http://picasaweb.google.com/boyan.zahariev/Wien

Това е засега. Като се случи нещо по-интересно, ще ви кажа :)

Да се смееш ли, да плачеш ли

Автобусна линия 72 разделена на две, съобщава zagrada.bg. Ето и официлна информация от СКГТ, даже с карта, да не стане объркване :)
Интересното на тази линия и е, че първо беше удължена, след това дадена на концесия. Концесионерът я обслужваше изключително зле, автобусите им бяха стари, недостатъчен брой и зле подържани (лично мнение). Последното, защото фирмата нямаше собствен гараж.
Всички бяха много недоволни от нея и тя взе, че се престана да обслужва линията, защото явно е във фалит. Не изпълняа курсовете си и предаде топката към СКГТ. А от общината си пуснаха конкурс за нов договор, но кога ще приключи процедурата май не се знае.
И така - обслужването на линията си разделиха трите софийски автобусни гаража - Земляне, Малашевци и Искър. Обаче явно са се озорили и не могат да се справят.
И затова идиотите (присъствал съм на Комисия по транспорт в СО и знам как се взимат решения) от общината са решили да разцепят линията на две - те ще бъдат с номера 72А и .72Б, колко оригинално. Не казвам разделят, защото при разделянето би трябвало двете нови линии да имат обща спирка. Обаче те са измислили нещо изключително оригинално. Цепят линията на две - едната част стига до НДК, а другата тръгва от Орлов мост. Супер оригинално. В предишните нарочни и бземислени разделяния и скъсявания на линии, поне правеха така, че пътуване, което преди се е извършвало с едно превозно средство (респ. с един билет) да може да се извършва с две превозни средства. Сега обаче са нодобряли. Вместо един билет, за да стигнеш от Красна поляна до Редута ще трябват не два, а три билета (защото от НДК до Орлов мост все с нещо трябва да се придвижиш, ако не пеша).
Те, общинарите, са си казали "Че кой пътува от Красна поляна чак до Редута?" и са клъцнали маршрута. Но много хора пътуват по този маршрут. Много хора пък пътуват от Красна поляна до Орлов мост. Има хора, пътуващи от НДК до Редута. Има и такива, които пътуват от х-л Плиска до Красна поляна. Има доста хора, които използват автобуса като връзка с множеството медицински заведения в района на ВМА. Но тези опции вече са невъзможни с по-малко от две превозни средства. На печелившите честито. СКГТ си решават проблема, пътниците да му мислят. Сега ако някой наистина си мисли, че автобусите пак няма да закъсняват с по 40 минути, да си признае. Аз лично не вярвам. Просто вместо хората да чакат един път и след това полуживи да стгнат на другия край на маршрута, ще чакат на две места по много с леко прекачване или пешеходен преход помежду им. Само хората, извадили си карти за повече от три месеца "печелят", защото според СКГТ картата им ще важи и за двете "нови" линии. Само трябва да измислят как да стигнат открая на едната до началото на другата, без да дупчат билет!
Е как да не ти стане смешно, та чак да се разплачеш. Тъжен смях. Аз лично присъствах на комисия, когато се вземаше решение за откриване на нова тролейбусни линия - №13. тогава аргументите бяха следните: "Тия все искат някаква линия, ама ние няма да удължим двойката. Дай да им пуснем няква линия там за три месеца и после ще я закрием.".
Всъщност тази линия издържа цели шест месеца. Но явно доста хора са се ъзползвали от нея, затова пак същите хора решиха да прекратят съществуването й. И удължиха маршрута на друго превозно средство - автобус №100.
Просто не ми се мисли как ще реагират хората след по-малко от 6 часа, като видят съобщенията по спирките. Защото пък тези от СКГТ имат добрия навик да сложат бележка за промяната един ден след влизането й в сила, после се оправдават с "недобросъвестни граждани", които са си отнесли бележката у дома. Събота и неделя ще минат, все ще се преживее. Но в първия работен ден - е, тежко им на шофьорите най-вече, и на общинарите и на "тия от СКГТ", и на бат Бойко, и на майките им.
-------
Моето непрофесионлано мнение: Не трябва хора, които в голямата си част нищо не разбират от транспорт да взимат решения в общината. Все пак искрено се съмнявам някой от общинските съветници от транспортната комисия да се е качвал на автобус, тролейбус или трамвай през последните седем дни (а и повече). И им пожелавам като правят нещо да мислят, а не просто да вдигат ръка в знак на съгласие.

Тук съм!

Леле, колко отдавна не съм сядал пред ковпютъра за по-дълго.
Говоря ей така, за да си пиша в блога, да чета нещо интересно.
Чак напоследък разбрах,ч е съм се загубил някъде, след като получих съобщение на електронната си поща със заглавие "Боян, къде си?"

Ами тук съм. И ми се случват различни неща. Първото е че се върнах от Германия - за радост или за съжаление (всъщност изпитах и двете по равно, така че не знам за кое да говоря). Трудно ми беше да се адаптирам пак, въпреки че прекарах едва месец "там" и бях започнал да говоря за общежитието като за "в къщи". Просто ми естранно като пресичам улиците, като влезна в магазин. Не знам защо хората не се усмихват, защо не се опитват да бъдат поне привидно любезни. Още ми е чудно че "там" като спреш на тротоара, за да може някой да влезне в бензиностанцита (примерно), шофьорът ти благодари, пък тук внимаваш и като пресичаш на светофар, защото "не е сигурно".

Това лято доста ме промени, поне начинът ми на мислене. Всички стереотипи за тъпите, без чувство за хумор, строго организирани германци бяха разбити на пух и прах. Просто открих нормални хора, с нормален начин на мислене. Открих и че хората "там" се чувстват по-свободни, совободни дори да седнат на пода ако искат (а той не е винги чист като в представите ни) и следователно са по-щастливи. Открих и че в един германски университет, подоно на любимият ми Факултет, може да няма столчета пред учебните зали. Но пък за сметка на това има библиотека на три етажа с достъп до интернет.

Всъщност интренте беше единствената ми връзка с "тук". И уличните телефони с монети. За М-тел не ща да говоря, защото си изхарчих почти сичките пари за нула време. После пък изведнъж нарастнаха и така (както напоследък често казвам - "стрнна работа").

Та така. "Там" видях много. Може и вие да видите една малка част тук. Намерих и много нови приятели от цял свят. С някои все още си пиша, други престанаха да отговарят на писмата ми по електронната поща.

И ако се чудите защо пиша тук и там в кавички, то е защото за мен те са условни. Защото се чувствам еднаква добре "тук" и "там". Добре, но по различен начин. Там ми е хубаво, че знам в колко часа ще излезна, кой автобус ще хвана, къде ще слезна и кога ще започнат часовете. Тук знам в колко часа ще излезна и оттам натътк всичко е загадка на градския транспрот, свързана с леки пешеходни преходи. Но пък имам пълната свобода да променя нещата, да съм активен и да имам идеи за промяна, до построя света от "там" "тук". Защото май към това се стремим.

След като се върнах продължих сагата по записването ми във втората ми специалност - социология. Беше забавно. Отне ми един ден да се запиша. Цяла сутрин чаках да си платя таксата, след което няколко пъти обясних, че съм сигурен, че ще бъда първи кус. После пък се оказа, че не съм си приготвил всички необходими документи за записване. И така, наложи се да тормояз инсп. Ичева (да е жива и здрава) в 15:30ч. , за да си снимам дипломата. Размина се леко без викове. В 15:50, десет минути преди края на приемното време на исп. Тончева във ФФ (много симпатична и спокойна жена, м/у др.) успях да се запиша и станх горд притежател на втора студентска лична карта.

И така, учебната година започна. Видях си програмите. За щастие не съвпадаха почти никъде. Само за някои избираеми дисциплини. И така започна голямото "летене" между Плиска и Паметника Левски. Оказа се че отнема не 20 а 45 минути до час да пропътуваш разстояниието с градски транспорт. Затова потърсих решение в признаване на изпити от журналистиката в социлогията.

След като питах на три места по няколко пъти къде да отида и какво да направя, се запасих с необхоимия брой уверения (пет) и отидох при инсп. Ичева, която ме скастри как така ще пишем пет, я всичко на едно. После си преписах и петте молби на едно листче, щото били "много". Но напук на съветите на Елица пих всичко, окето поне малко приличаше на това във социлогията.

После дойдоха избори за студентски съвет, пак ме избраха и пак съм секретар, само че Хриси ще ми помага. Запознах се и с някои пъвокурсници, свестни са повечето. Лекциите ми тръгнаха по тайни канали сред тях.

Започнах да сравнявам и двата Факултета. Открих колко малко сме говорили във ФЖМК и за сметка на това колко много искат от нас да оворим във ФФ. И колко много имаме да четем. Вече получих фобия от преснимани лист. Като видя някой да се разхожда ъс ститна страници от ксерокса и викам "Какво е това? Аз имам ли го?". Доста парички се хвърлят за снимане на текстове, които ме карат да се чувства още по-глупав, отколкото съм всъщност.

Настъпи и проблемът с "ние" и "вие". Всъщност не знам кои точно сме ние - журналистите или социолозите и кои са тези вие - социолозите или журнласитет. Затова започнах да употребявам по-нуетралното 4в журналистическия" и "във философския". Открих и колко голяма разлика могат да бъдат две годин, що се отнася до начин на мислене и начин ан поведение. И колко трудно хората навризат в академичната атмосфера веднага след училището. Сигурно и с мен е било така, не помня вече.

Естествено започнаха да ми идват и много идеи за проекти, вече ги обсъждаме и скоро ще започне реализацията им. Пак искам да променям ФЖМК към по-добро. Но какв ще се поучи - не знам.

И така последното е от петък. Отивам аз в канцеларията на ФФ да видя докъде са стигнали нещата с молбата ми за признаване на изпити. Тончева първо вика, че още не се е върнала, после я намери в една папка. И като почна да раздава индивидулани протоколи - те взели, че ми признали четири изпита и сега ми остава само един. Аз първоначално не можех да повярва (като добавим, че бях чакал повече от 30 минути, за да вляза и бях леко оттегчен вече). Но наистина, всичко е написано.

Пропуснах да се похваля, че уча и френски във Фр културен институт. Изкапах си изпита с 89 от 1000 точки и съм много доволен. Даже мисля да продължа в по-горно ниво. Но не знам дали сега или след време.

Освен това уж работя - на хонорара. Във в. "Железничар. Не е смешно. Освен това е най-добре платената от всичките ми досегашни работи. Седя си вкъщи, превеждам си от чуждестранни медии, правя една хубава, добре звучаща компилация и готово. Освен това ми обръщат внимание и ми коригират страницата с обяснениязащо не трябва да правя така. В общи линии е полезно за мен и не ме натоварва. Сега съм подал документи и за други позиции, но още няма отговор.

Стига толкова от мен. Утре имам тест по публична администрация.

За пореден път трябва да обещая, че вече ще пиша редовно. Но знам, че няма да стане.
Ако има нещо ще пиша, но трябва да съм в настроение.
Айде!

Здревеийте

Вече две седмици съм в Германия и вече взе да ми харесва:)

Градчето Пасау е между реките Дунав, Ин и Илц. Сравнително малко е - 50000, но сега студентите ги няма и е пусто.

Освен че уча немски, тук си упражнявам и руския, понеже има една огромна група от Русия и всички си говорят помежду си на руски. Обаче всеки от тях казва, че ако знаел колко много руснаци има, нямало да дойде тук:)

Часовете по немски не са кой знае какво, в сравнение с това, което съм преживял в гимнацията. Пишем по-малко, но хубавото е, че много говорим.
Имаме двама учители - мъж и жена. Жената ни е първите два часа, а мъжът вторите два. Той е по-забавен. От него научихме много думи свързани с бира, напиване, махмурлук. Казва ни и някои баварски изрази.
Понаучил съм и няколко вече. Оказа се, че тукашният диалект няма нищо общо с литературния език. Даже има Баварско-немски речници:)

Има си и часове по граматика и упражнения за добро произношение. Освен това има ммного прожекции на германски филми и онякога и обяснения към тях.

Ообаче, освен културни мероприятия в рамковата програма има и доста посещения на типичните баварски кръчми. То си е грях да си в Бавария и да не опиташ всичките видове бира. Ама наведнъж не става. Като стигнеш до 2л. (а това са две халби тука) и вече започваш да говориш чисто и ясно немски, така че всички се разбират много добре помежду си:)
Освен това всяка седмица се събираме в студентската католическа кръчма, където всичкото пиене е по-евтино.

Засега толкова, че компятурната зала в унито е безплатна и е претъпкана и даже няма места понякога. Имам още много впечатления, но "очаквайте в следващия брой". И ако някъде има грешки да снаете, че е саради кирилизатора на абв :)

Размисли и страсти (за два месеца накуп)

И така, пак не съм писал доста дълго.
Последният ми пост е от деня преди да се случи случката.
Всъщност не беше чак толкова страшно да се разделя с работното си място, въпреки че бих желал инициативата да е моя. Е, изпревариха ме.
И причинта беше, че много ходя на лекции, цели два дни (и то не всяка седмица). Въпреки че уговорката беше: "Аз съм студент и ще ходя на лекции" и въпреки че ходих на лекциите, които бяха извън работно време (добре че повечето бяха такива). Оказа се че предупреждението ми било разбрано като, "ще ходя на лекции, но не през седмицата", все едно съм длъжен да обяснявам и какво правя в "свободното" си време.
И така се разделих със За града.
Не страдах много, преживях го за един ден, все пак и аз си мислех да стоя до края на месеца. Може би съм от малкото "идиоти", които предпочитат образованието пред работата на всяка цена.
Но се замислих дали ставам за тази работа, и по-скоро дали искам да се занимавам с тази работа в бъдеще. И реших: НЕ. Поне не и ако журналистиката наистина е такава.
Именно затова реших да се възползвам от възможността "обучение по втора специалност" в СУ. Пък и няколко души знаят, че Журналистиката не беше на първо място в желанията ми. И всичко започна в края на май. Казаха ми, че в началото на следващия месец ще има условя и места. Тогава за първи път попитах и ми отговориха: "Ми, другата седмица пак елате". И така седмица след седмица, то се оказа, че не в началото, ами в края на месеца излезнаха условията и местата. Сега следва едно голямо обикаляне и задаване на много разяснителни въпроси, на които почти няма да получа отговор. Но целта е поставена и ще бъде достигната!
При германцит съвсем не е толкова сложно. За летния езиков курс са ми пратили 8 страници пояснения как да стигна от летището в Мюнхен до гарата в Пасау. Да не говорим, че са направили специален форум за въпроси и дори отговорят на тях.
Билетите вече са купени, само багажът остава.
Надявам се да прекарам едно слънчево европейско лято, не само в Германия!
Но ще се върна! Все пак и въпреки всичко!
Ей това вече беше доста песимистично, което ми напомня на добре изграденият ми имидж на "Най-нещастният студент", поне с доц. Мария Нейкова така решихме. Всичко произлиза от 6. Форум на информацията, където се чувствах доста притиснат от политическо и кономическо говорене. И опитвайке се да обясня, че на студентите им липсва мотивация, защото няма кой да ги стимулира, се оказа, че на мен ми липсвало информация. Добре поне, че по-умните хора разбраха какво искам да кажа. Пък политиците и ректорите си продължиха на техния странен език, който нищо не казва.
А пък това ми напомня, че така и не писах мейл на една ентусиазирана преподавателка от СУ, която си остави визитката. Но аз май оттогава нищо не съм писал (нещо като депресия на писменото ми слово), ако не броим две курсови работи.
Но вече явно съм преодолял депресията, и пиша, както си мога...
И т.н.