И така, пак не съм писал доста дълго.
Последният ми пост е от деня преди да се случи случката.
Всъщност не беше чак толкова страшно да се разделя с работното си място, въпреки че бих желал инициативата да е моя. Е, изпревариха ме.
И причинта беше, че много ходя на лекции, цели два дни (и то не всяка седмица). Въпреки че уговорката беше: "Аз съм студент и ще ходя на лекции" и въпреки че ходих на лекциите, които бяха извън работно време (добре че повечето бяха такива). Оказа се че предупреждението ми било разбрано като, "ще ходя на лекции, но не през седмицата", все едно съм длъжен да обяснявам и какво правя в "свободното" си време.
И така се разделих със За града.
Не страдах много, преживях го за един ден, все пак и аз си мислех да стоя до края на месеца. Може би съм от малкото "идиоти", които предпочитат образованието пред работата на всяка цена.
Но се замислих дали ставам за тази работа, и по-скоро дали искам да се занимавам с тази работа в бъдеще. И реших: НЕ. Поне не и ако журналистиката наистина е такава.
Именно затова реших да се възползвам от възможността "обучение по втора специалност" в СУ. Пък и няколко души знаят, че Журналистиката не беше на първо място в желанията ми. И всичко започна в края на май. Казаха ми, че в началото на следващия месец ще има условя и места. Тогава за първи път попитах и ми отговориха: "Ми, другата седмица пак елате". И така седмица след седмица, то се оказа, че не в началото, ами в края на месеца излезнаха условията и местата. Сега следва едно голямо обикаляне и задаване на много разяснителни въпроси, на които почти няма да получа отговор. Но целта е поставена и ще бъде достигната!
При германцит съвсем не е толкова сложно. За летния езиков курс са ми пратили 8 страници пояснения как да стигна от летището в Мюнхен до гарата в Пасау. Да не говорим, че са направили специален форум за въпроси и дори отговорят на тях.
Билетите вече са купени, само багажът остава.
Надявам се да прекарам едно слънчево европейско лято, не само в Германия!
Но ще се върна! Все пак и въпреки всичко!
Ей това вече беше доста песимистично, което ми напомня на добре изграденият ми имидж на "Най-нещастният студент", поне с доц. Мария Нейкова така решихме. Всичко произлиза от 6. Форум на информацията, където се чувствах доста притиснат от политическо и кономическо говорене. И опитвайке се да обясня, че на студентите им липсва мотивация, защото няма кой да ги стимулира, се оказа, че на мен ми липсвало информация. Добре поне, че по-умните хора разбраха какво искам да кажа. Пък политиците и ректорите си продължиха на техния странен език, който нищо не казва.
А пък това ми напомня, че така и не писах мейл на една ентусиазирана преподавателка от СУ, която си остави визитката. Но аз май оттогава нищо не съм писал (нещо като депресия на писменото ми слово), ако не броим две курсови работи.
Но вече явно съм преодолял депресията, и пиша, както си мога...
И т.н.
