Да се смееш ли, да плачеш ли

Автобусна линия 72 разделена на две, съобщава zagrada.bg. Ето и официлна информация от СКГТ, даже с карта, да не стане объркване :)
Интересното на тази линия и е, че първо беше удължена, след това дадена на концесия. Концесионерът я обслужваше изключително зле, автобусите им бяха стари, недостатъчен брой и зле подържани (лично мнение). Последното, защото фирмата нямаше собствен гараж.
Всички бяха много недоволни от нея и тя взе, че се престана да обслужва линията, защото явно е във фалит. Не изпълняа курсовете си и предаде топката към СКГТ. А от общината си пуснаха конкурс за нов договор, но кога ще приключи процедурата май не се знае.
И така - обслужването на линията си разделиха трите софийски автобусни гаража - Земляне, Малашевци и Искър. Обаче явно са се озорили и не могат да се справят.
И затова идиотите (присъствал съм на Комисия по транспорт в СО и знам как се взимат решения) от общината са решили да разцепят линията на две - те ще бъдат с номера 72А и .72Б, колко оригинално. Не казвам разделят, защото при разделянето би трябвало двете нови линии да имат обща спирка. Обаче те са измислили нещо изключително оригинално. Цепят линията на две - едната част стига до НДК, а другата тръгва от Орлов мост. Супер оригинално. В предишните нарочни и бземислени разделяния и скъсявания на линии, поне правеха така, че пътуване, което преди се е извършвало с едно превозно средство (респ. с един билет) да може да се извършва с две превозни средства. Сега обаче са нодобряли. Вместо един билет, за да стигнеш от Красна поляна до Редута ще трябват не два, а три билета (защото от НДК до Орлов мост все с нещо трябва да се придвижиш, ако не пеша).
Те, общинарите, са си казали "Че кой пътува от Красна поляна чак до Редута?" и са клъцнали маршрута. Но много хора пътуват по този маршрут. Много хора пък пътуват от Красна поляна до Орлов мост. Има хора, пътуващи от НДК до Редута. Има и такива, които пътуват от х-л Плиска до Красна поляна. Има доста хора, които използват автобуса като връзка с множеството медицински заведения в района на ВМА. Но тези опции вече са невъзможни с по-малко от две превозни средства. На печелившите честито. СКГТ си решават проблема, пътниците да му мислят. Сега ако някой наистина си мисли, че автобусите пак няма да закъсняват с по 40 минути, да си признае. Аз лично не вярвам. Просто вместо хората да чакат един път и след това полуживи да стгнат на другия край на маршрута, ще чакат на две места по много с леко прекачване или пешеходен преход помежду им. Само хората, извадили си карти за повече от три месеца "печелят", защото според СКГТ картата им ще важи и за двете "нови" линии. Само трябва да измислят как да стигнат открая на едната до началото на другата, без да дупчат билет!
Е как да не ти стане смешно, та чак да се разплачеш. Тъжен смях. Аз лично присъствах на комисия, когато се вземаше решение за откриване на нова тролейбусни линия - №13. тогава аргументите бяха следните: "Тия все искат някаква линия, ама ние няма да удължим двойката. Дай да им пуснем няква линия там за три месеца и после ще я закрием.".
Всъщност тази линия издържа цели шест месеца. Но явно доста хора са се ъзползвали от нея, затова пак същите хора решиха да прекратят съществуването й. И удължиха маршрута на друго превозно средство - автобус №100.
Просто не ми се мисли как ще реагират хората след по-малко от 6 часа, като видят съобщенията по спирките. Защото пък тези от СКГТ имат добрия навик да сложат бележка за промяната един ден след влизането й в сила, после се оправдават с "недобросъвестни граждани", които са си отнесли бележката у дома. Събота и неделя ще минат, все ще се преживее. Но в първия работен ден - е, тежко им на шофьорите най-вече, и на общинарите и на "тия от СКГТ", и на бат Бойко, и на майките им.
-------
Моето непрофесионлано мнение: Не трябва хора, които в голямата си част нищо не разбират от транспорт да взимат решения в общината. Все пак искрено се съмнявам някой от общинските съветници от транспортната комисия да се е качвал на автобус, тролейбус или трамвай през последните седем дни (а и повече). И им пожелавам като правят нещо да мислят, а не просто да вдигат ръка в знак на съгласие.

Тук съм!

Леле, колко отдавна не съм сядал пред ковпютъра за по-дълго.
Говоря ей така, за да си пиша в блога, да чета нещо интересно.
Чак напоследък разбрах,ч е съм се загубил някъде, след като получих съобщение на електронната си поща със заглавие "Боян, къде си?"

Ами тук съм. И ми се случват различни неща. Първото е че се върнах от Германия - за радост или за съжаление (всъщност изпитах и двете по равно, така че не знам за кое да говоря). Трудно ми беше да се адаптирам пак, въпреки че прекарах едва месец "там" и бях започнал да говоря за общежитието като за "в къщи". Просто ми естранно като пресичам улиците, като влезна в магазин. Не знам защо хората не се усмихват, защо не се опитват да бъдат поне привидно любезни. Още ми е чудно че "там" като спреш на тротоара, за да може някой да влезне в бензиностанцита (примерно), шофьорът ти благодари, пък тук внимаваш и като пресичаш на светофар, защото "не е сигурно".

Това лято доста ме промени, поне начинът ми на мислене. Всички стереотипи за тъпите, без чувство за хумор, строго организирани германци бяха разбити на пух и прах. Просто открих нормални хора, с нормален начин на мислене. Открих и че хората "там" се чувстват по-свободни, совободни дори да седнат на пода ако искат (а той не е винги чист като в представите ни) и следователно са по-щастливи. Открих и че в един германски университет, подоно на любимият ми Факултет, може да няма столчета пред учебните зали. Но пък за сметка на това има библиотека на три етажа с достъп до интернет.

Всъщност интренте беше единствената ми връзка с "тук". И уличните телефони с монети. За М-тел не ща да говоря, защото си изхарчих почти сичките пари за нула време. После пък изведнъж нарастнаха и така (както напоследък често казвам - "стрнна работа").

Та така. "Там" видях много. Може и вие да видите една малка част тук. Намерих и много нови приятели от цял свят. С някои все още си пиша, други престанаха да отговарят на писмата ми по електронната поща.

И ако се чудите защо пиша тук и там в кавички, то е защото за мен те са условни. Защото се чувствам еднаква добре "тук" и "там". Добре, но по различен начин. Там ми е хубаво, че знам в колко часа ще излезна, кой автобус ще хвана, къде ще слезна и кога ще започнат часовете. Тук знам в колко часа ще излезна и оттам натътк всичко е загадка на градския транспрот, свързана с леки пешеходни преходи. Но пък имам пълната свобода да променя нещата, да съм активен и да имам идеи за промяна, до построя света от "там" "тук". Защото май към това се стремим.

След като се върнах продължих сагата по записването ми във втората ми специалност - социология. Беше забавно. Отне ми един ден да се запиша. Цяла сутрин чаках да си платя таксата, след което няколко пъти обясних, че съм сигурен, че ще бъда първи кус. После пък се оказа, че не съм си приготвил всички необходими документи за записване. И така, наложи се да тормояз инсп. Ичева (да е жива и здрава) в 15:30ч. , за да си снимам дипломата. Размина се леко без викове. В 15:50, десет минути преди края на приемното време на исп. Тончева във ФФ (много симпатична и спокойна жена, м/у др.) успях да се запиша и станх горд притежател на втора студентска лична карта.

И така, учебната година започна. Видях си програмите. За щастие не съвпадаха почти никъде. Само за някои избираеми дисциплини. И така започна голямото "летене" между Плиска и Паметника Левски. Оказа се че отнема не 20 а 45 минути до час да пропътуваш разстояниието с градски транспорт. Затова потърсих решение в признаване на изпити от журналистиката в социлогията.

След като питах на три места по няколко пъти къде да отида и какво да направя, се запасих с необхоимия брой уверения (пет) и отидох при инсп. Ичева, която ме скастри как така ще пишем пет, я всичко на едно. После си преписах и петте молби на едно листче, щото били "много". Но напук на съветите на Елица пих всичко, окето поне малко приличаше на това във социлогията.

После дойдоха избори за студентски съвет, пак ме избраха и пак съм секретар, само че Хриси ще ми помага. Запознах се и с някои пъвокурсници, свестни са повечето. Лекциите ми тръгнаха по тайни канали сред тях.

Започнах да сравнявам и двата Факултета. Открих колко малко сме говорили във ФЖМК и за сметка на това колко много искат от нас да оворим във ФФ. И колко много имаме да четем. Вече получих фобия от преснимани лист. Като видя някой да се разхожда ъс ститна страници от ксерокса и викам "Какво е това? Аз имам ли го?". Доста парички се хвърлят за снимане на текстове, които ме карат да се чувства още по-глупав, отколкото съм всъщност.

Настъпи и проблемът с "ние" и "вие". Всъщност не знам кои точно сме ние - журналистите или социолозите и кои са тези вие - социолозите или журнласитет. Затова започнах да употребявам по-нуетралното 4в журналистическия" и "във философския". Открих и колко голяма разлика могат да бъдат две годин, що се отнася до начин на мислене и начин ан поведение. И колко трудно хората навризат в академичната атмосфера веднага след училището. Сигурно и с мен е било така, не помня вече.

Естествено започнаха да ми идват и много идеи за проекти, вече ги обсъждаме и скоро ще започне реализацията им. Пак искам да променям ФЖМК към по-добро. Но какв ще се поучи - не знам.

И така последното е от петък. Отивам аз в канцеларията на ФФ да видя докъде са стигнали нещата с молбата ми за признаване на изпити. Тончева първо вика, че още не се е върнала, после я намери в една папка. И като почна да раздава индивидулани протоколи - те взели, че ми признали четири изпита и сега ми остава само един. Аз първоначално не можех да повярва (като добавим, че бях чакал повече от 30 минути, за да вляза и бях леко оттегчен вече). Но наистина, всичко е написано.

Пропуснах да се похваля, че уча и френски във Фр културен институт. Изкапах си изпита с 89 от 1000 точки и съм много доволен. Даже мисля да продължа в по-горно ниво. Но не знам дали сега или след време.

Освен това уж работя - на хонорара. Във в. "Железничар. Не е смешно. Освен това е най-добре платената от всичките ми досегашни работи. Седя си вкъщи, превеждам си от чуждестранни медии, правя една хубава, добре звучаща компилация и готово. Освен това ми обръщат внимание и ми коригират страницата с обяснениязащо не трябва да правя така. В общи линии е полезно за мен и не ме натоварва. Сега съм подал документи и за други позиции, но още няма отговор.

Стига толкова от мен. Утре имам тест по публична администрация.

За пореден път трябва да обещая, че вече ще пиша редовно. Но знам, че няма да стане.
Ако има нещо ще пиша, но трябва да съм в настроение.
Айде!