Тук съм!

Леле, колко отдавна не съм сядал пред ковпютъра за по-дълго.
Говоря ей така, за да си пиша в блога, да чета нещо интересно.
Чак напоследък разбрах,ч е съм се загубил някъде, след като получих съобщение на електронната си поща със заглавие "Боян, къде си?"

Ами тук съм. И ми се случват различни неща. Първото е че се върнах от Германия - за радост или за съжаление (всъщност изпитах и двете по равно, така че не знам за кое да говоря). Трудно ми беше да се адаптирам пак, въпреки че прекарах едва месец "там" и бях започнал да говоря за общежитието като за "в къщи". Просто ми естранно като пресичам улиците, като влезна в магазин. Не знам защо хората не се усмихват, защо не се опитват да бъдат поне привидно любезни. Още ми е чудно че "там" като спреш на тротоара, за да може някой да влезне в бензиностанцита (примерно), шофьорът ти благодари, пък тук внимаваш и като пресичаш на светофар, защото "не е сигурно".

Това лято доста ме промени, поне начинът ми на мислене. Всички стереотипи за тъпите, без чувство за хумор, строго организирани германци бяха разбити на пух и прах. Просто открих нормални хора, с нормален начин на мислене. Открих и че хората "там" се чувстват по-свободни, совободни дори да седнат на пода ако искат (а той не е винги чист като в представите ни) и следователно са по-щастливи. Открих и че в един германски университет, подоно на любимият ми Факултет, може да няма столчета пред учебните зали. Но пък за сметка на това има библиотека на три етажа с достъп до интернет.

Всъщност интренте беше единствената ми връзка с "тук". И уличните телефони с монети. За М-тел не ща да говоря, защото си изхарчих почти сичките пари за нула време. После пък изведнъж нарастнаха и така (както напоследък често казвам - "стрнна работа").

Та така. "Там" видях много. Може и вие да видите една малка част тук. Намерих и много нови приятели от цял свят. С някои все още си пиша, други престанаха да отговарят на писмата ми по електронната поща.

И ако се чудите защо пиша тук и там в кавички, то е защото за мен те са условни. Защото се чувствам еднаква добре "тук" и "там". Добре, но по различен начин. Там ми е хубаво, че знам в колко часа ще излезна, кой автобус ще хвана, къде ще слезна и кога ще започнат часовете. Тук знам в колко часа ще излезна и оттам натътк всичко е загадка на градския транспрот, свързана с леки пешеходни преходи. Но пък имам пълната свобода да променя нещата, да съм активен и да имам идеи за промяна, до построя света от "там" "тук". Защото май към това се стремим.

След като се върнах продължих сагата по записването ми във втората ми специалност - социология. Беше забавно. Отне ми един ден да се запиша. Цяла сутрин чаках да си платя таксата, след което няколко пъти обясних, че съм сигурен, че ще бъда първи кус. После пък се оказа, че не съм си приготвил всички необходими документи за записване. И така, наложи се да тормояз инсп. Ичева (да е жива и здрава) в 15:30ч. , за да си снимам дипломата. Размина се леко без викове. В 15:50, десет минути преди края на приемното време на исп. Тончева във ФФ (много симпатична и спокойна жена, м/у др.) успях да се запиша и станх горд притежател на втора студентска лична карта.

И така, учебната година започна. Видях си програмите. За щастие не съвпадаха почти никъде. Само за някои избираеми дисциплини. И така започна голямото "летене" между Плиска и Паметника Левски. Оказа се че отнема не 20 а 45 минути до час да пропътуваш разстояниието с градски транспорт. Затова потърсих решение в признаване на изпити от журналистиката в социлогията.

След като питах на три места по няколко пъти къде да отида и какво да направя, се запасих с необхоимия брой уверения (пет) и отидох при инсп. Ичева, която ме скастри как така ще пишем пет, я всичко на едно. После си преписах и петте молби на едно листче, щото били "много". Но напук на съветите на Елица пих всичко, окето поне малко приличаше на това във социлогията.

После дойдоха избори за студентски съвет, пак ме избраха и пак съм секретар, само че Хриси ще ми помага. Запознах се и с някои пъвокурсници, свестни са повечето. Лекциите ми тръгнаха по тайни канали сред тях.

Започнах да сравнявам и двата Факултета. Открих колко малко сме говорили във ФЖМК и за сметка на това колко много искат от нас да оворим във ФФ. И колко много имаме да четем. Вече получих фобия от преснимани лист. Като видя някой да се разхожда ъс ститна страници от ксерокса и викам "Какво е това? Аз имам ли го?". Доста парички се хвърлят за снимане на текстове, които ме карат да се чувства още по-глупав, отколкото съм всъщност.

Настъпи и проблемът с "ние" и "вие". Всъщност не знам кои точно сме ние - журналистите или социолозите и кои са тези вие - социолозите или журнласитет. Затова започнах да употребявам по-нуетралното 4в журналистическия" и "във философския". Открих и колко голяма разлика могат да бъдат две годин, що се отнася до начин на мислене и начин ан поведение. И колко трудно хората навризат в академичната атмосфера веднага след училището. Сигурно и с мен е било така, не помня вече.

Естествено започнаха да ми идват и много идеи за проекти, вече ги обсъждаме и скоро ще започне реализацията им. Пак искам да променям ФЖМК към по-добро. Но какв ще се поучи - не знам.

И така последното е от петък. Отивам аз в канцеларията на ФФ да видя докъде са стигнали нещата с молбата ми за признаване на изпити. Тончева първо вика, че още не се е върнала, после я намери в една папка. И като почна да раздава индивидулани протоколи - те взели, че ми признали четири изпита и сега ми остава само един. Аз първоначално не можех да повярва (като добавим, че бях чакал повече от 30 минути, за да вляза и бях леко оттегчен вече). Но наистина, всичко е написано.

Пропуснах да се похваля, че уча и френски във Фр културен институт. Изкапах си изпита с 89 от 1000 точки и съм много доволен. Даже мисля да продължа в по-горно ниво. Но не знам дали сега или след време.

Освен това уж работя - на хонорара. Във в. "Железничар. Не е смешно. Освен това е най-добре платената от всичките ми досегашни работи. Седя си вкъщи, превеждам си от чуждестранни медии, правя една хубава, добре звучаща компилация и готово. Освен това ми обръщат внимание и ми коригират страницата с обяснениязащо не трябва да правя така. В общи линии е полезно за мен и не ме натоварва. Сега съм подал документи и за други позиции, но още няма отговор.

Стига толкова от мен. Утре имам тест по публична администрация.

За пореден път трябва да обещая, че вече ще пиша редовно. Но знам, че няма да стане.
Ако има нещо ще пиша, но трябва да съм в настроение.
Айде!