18 декември 2006

Медиен панаир във ФЖМК: що е то?


"Журналисти по теория, журналисти на практика – Научна седмица за ново партньорство" се проведе от 11 до 15 декември във ФЖМК. Подготовката за това събитие обаче започна много отдавна – още през лятото.
За съжаление нямам много за казване, тъй като помагайки за доброто протичане на нещата, не можах да присъствам на голяма част от събитията през седмицата. Но, накратко, седмицата беше изключително ползотворна за мен дори и в самата й подготовка.
Иначе срещата с Клуба на чуждестранните журналисти, изложбите, медийния панаир, дискусията за риалити шоуто, кратките представяния в четвъртък и петъчното представяне на резултатите от изследването, или иначе казано Научната седмица, или Седмицата, както я наричаха всички, ангажирани по някакъв начин в случването й, ще остане завинаги в най-новата история на Факултета, (поне аз така си мисля, след като и колеги, не само от първи курс, ми казаха, че за първи път виждат да се случва нещо във ФЖМК). И май наистина е така, още повече, че организаторите (доц. Нейкова, доц. Филева и ст. ас. Попова) вече съвсем сериозно се замислят това да стане ежегодно събитие. Пък ние ще помагаме с каквото можем.
Иначе седмицата посъбуди малко студентите във ФЖМК. Не знам дали само заради кафето, което се оказа доста подходящо място за всякакъв вид срещи, дискусии и опознаване между студенти, преподаватели и хора от медиите. Може би и защото нещо се случваше. За съжаление обаче имаше и събития, за които твърде малко хора се бяха събрали, но пък важното е, че са имали интерес, нали така.
От ПрОПр също доста се бяха постарали всичко да е на много добро ниво.
Както вече казах ще съм кратък, защото за мен това огромно и запомнящо се събитие беше свързано най-вече със ставане рано сутрин и прибиране късно вечер. Освен това пренасяне на чинове и платна за изложби, книги и всякакви други предмети, и с продаването на книги на импровизираната книжарница. След това имаше дълъг отчет и още по-дълго пресмятане на приходите от продажбите. В крайна сметка се отчетох и (както стана традиция в импровизираната ни книжарница) се оказа, че парите са в повече, така че всеки, който е работил доброволно в нея ще си получи заслуженото.
За тази седмица научих много нови и интересни неща не само в областта на журналистиката, но и в сферата на организирането на събития.

Доволен съм!

13 ноември 2006

Реформа в образованието

Докъде стигат образователните министерства по света >> http://curious.actualno.com/news_84255.html
А ние се чудим дали тестът бил удачна изпитна форма???

11 ноември 2006

ПОДНОВИХМЕ ДИАЛОГА

Третата срща - дискусия "Предложеиня за промяна" вече е факт. По темата "Теория и(ли) практика" дискуираха малко студенти и преподаватели. Може би заради късния час, може би заради деня. Със сигурност и заради официалното връчванена наградите "Черноризец Храбър".
Все пак водихме доста смислен диалог и стигнахме до конструктивно решение. Моето най-съкровено желание да си направим точен, кратък и ясен план обаче пак не се сбъдна. Важното е, че решихме - ще направим проучване сред студентите. Ще изследваме мнетието им относно съотношението на теоретични и практически знания, от какво се нуждаят студентите. След като бъдат обобщени резулатите евентуално ще направим и предложение за промяна в учебната програма.
Засега все още мислим върху въпросите. Ако някой иска да помогне, изказвайки мнението си, е добре дошъл!

ДА ВИЖДАМЕ И ХУБАВИТЕ НЕЩА!

Ако сте забелязали в "Моето мнение" започнаха да се появяват и картинки. Като тази например.

Та, мисля да се развивам и втази посока. Вървя си и си харесвам нещо, синмам го. После ви го показвам и ви казвам какво е и защо е.

Та това е витрина (гениално изказване), покрай която минавам всеки ден. За да не стане раклама, магазинът е точно на Руски паметник, срещу спирката на тролеите. А корабчетата са уникални с най-различни размери. Интересното е, че не са никак скъпи (това май е към 20 лв.) Има и много други хубави работи, ама като снимах беше затворено. Това е и нещо като призив: Да виждаме и хубавите неща!

За контрольорите

Понякога изпадам в своеобразна депресия, затварям се в себе си и гледам (и то съвсем целенасочено) да не лизам в почти накакви контакти. Хората ме депресират, не се усмихвам докато си ходя, не ми е весело в претъпканите тролеи. Не мога да посрещам простотията снай-веселото си настроени и с чувство за хумор, а още повече се отдалечавм от другите. Чевствам се съвсем сам, животът ми е без значение, това, което правя няма смисъл, изобщо - по-добре да не мисля.
И точно тогава се случва някоя вечер, когато идва единична петица, естествено претъпкана, в която (естествено) се качват трима контрольори, някъде отпред се чува:
- Сега се качих, ма!
- А, бе как ше си качила ся, ма?
- Ей така, кьорава ли си?
- Кой е кьорав, бе? Я да силзаш! Няма да тръгне трмвая докато не слезнеш! Колега, чакай малко.
Тогава се намесвт и други (към контрольорката):
- А, бе , как така няма да тръгва трамвая, бе? Я се изнася от тука!
Трамвят чака малко по-дълго, контрольорката слиза, и потегляме.
А мен такъв смях ме напира, че два се сдържам! Добре че има и такива случки, да си оправя настроението!

"Моето мнение" възкръсва!

Ако този блог беше животно, досега наистина да е умрял поне няколко пъти.

Толкова отдавна не съм писал тук, че вече не занм какво не съм казал. А има толкова много и все интересни работи, които се случиха през последните месеци (ама наистина доста отдавна не съм писал).

Та така, започвам:

- Научих се на наистина много работи в редакцията на "СЕГА" (прекарах тама около 6 месеа с няколко прекъсвания за по 2-3 дена). Страхотен екип, много готини хора, обръщаха ми внимание, показваха ми как се прави, караха ме да чета много допълнително (и затова да имам самочувствието, че знам). Благодарение на стажа си успях да създада някои връзки, а това винаги е от полза.

За съжаление, обаче, ми предстоше един семестър, за който си бях изградил представата, че ще е най-трудния по време на следването ми, и реших, че ще е по-добе да отделям значителна част от времето си за лекции и учене.

- Записах се (и то без особени проблеми) а студент във ІІ курс. И сега се чвствам по-голям, би трябвало да се чувствам и по-умен, но винаги намирам пропуски, а понякога и преподавателите помагот да видя каллко неумен съм всъщност. Очакванията ми за най-натоварения семестър през цялото следване се сбъднаха напълно, даже надвишиха очакванията ми. Програмата е все така нескопосано направена, въпреки това препълнена и не дава възможност за много странични дейности. Още повече ако си в профил "Телевизия" (първият ми успех или + за тази година е, че успях да издържа този доста старнен изпит за "Обувки, хора и улици", при това без да ипитам сериозен страх от камерата) и ти се налага да имаш лекции до 7 или 8 вечерта.

- За мое голямо съжаление, работата на ФСС не потръгна нормално, явно се оказа лош организатор. Въпреки това малко по малко нещата се задвижват и започваме да работим.

15 август 2006

Докато другите работят...










Докато
другите
работят...

Докато другите работят...











Докато
другите
работят...

Докаято другите работят...











Докато
другите
работят...

Докато другите работят...











Доакто
другите
работят...

Докато другите работят...












Докато
другите
работят...

Докато другите работят...











Докато
другите
работят...