Понякога изпадам в своеобразна депресия, затварям се в себе си и гледам (и то съвсем целенасочено) да не лизам в почти накакви контакти. Хората ме депресират, не се усмихвам докато си ходя, не ми е весело в претъпканите тролеи. Не мога да посрещам простотията снай-веселото си настроени и с чувство за хумор, а още повече се отдалечавм от другите. Чевствам се съвсем сам, животът ми е без значение, това, което правя няма смисъл, изобщо - по-добре да не мисля.
И точно тогава се случва някоя вечер, когато идва единична петица, естествено претъпкана, в която (естествено) се качват трима контрольори, някъде отпред се чува:
- Сега се качих, ма!
- А, бе как ше си качила ся, ма?
- Ей така, кьорава ли си?
- Кой е кьорав, бе? Я да силзаш! Няма да тръгне трмвая докато не слезнеш! Колега, чакай малко.
Тогава се намесвт и други (към контрольорката):
- А, бе , как така няма да тръгва трамвая, бе? Я се изнася от тука!
Трамвят чака малко по-дълго, контрольорката слиза, и потегляме.
А мен такъв смях ме напира, че два се сдържам! Добре че има и такива случки, да си оправя настроението!
Няма коментари:
Публикуване на коментар