Толкова ли е трдно да разбереш другите? Да се замислиш, че някой може да направи нещо и НЕ заради теб. Че може да го прави заради себе си. Да му е писнало от всичко такова, каквото е. Да иска да промени всичко. Да иска да промени себе си. Да иска да остане за малко БЕЗ теб. И не защото не те обича, не защото не иска да е с теб. Защото иска да е насаме със себе си.
Ти НЕ винаги си най-важния, НЕ винаги всичко се случва заради ТЕБ. Понякога АЗ съм най-важния. Понякога АЗ правя нещо заради себе си. Оставам насаме със себе си, за да мисля за нещата от живота или просто за да си спя следобеда на отворен прозорец и включен компютър. Защото АЗ искам така. ОК?
Толкова ли е трудно да говориш? Да попиташ в прав текст това, което скаш да попиташ. Не е сложно, никак даже. Не е нужно да го правиш по заобиколни начини. Не е нужно да го правиш чрез друг. Няма нужда от глупави проверки. Защо си мислиш, че така е правилно? Защо всички ТРЯБВА да постъпват така, както би постъпил ти? И толкова ли е трудно да кажеш истината. Толкова ли е трудно да бъдеш честен.Така няма да нараниш другите. Няма да ги караш да страдат. Така няма да страдаш и ТИ. Няма да страдам и АЗ.
Това, че си наранен, значи ли, че трябва да нараняваш и другите? Това най-добрата тактика за защита ли е? И какво като нараниш и другия, после и той ще иска да се защитава ранявайки. И кой ще обича тогава? И кого?
