София - Европейска столица

Позната картинка! За съжаление. И то от столицата на България, устремила се към Европейсския съюз, София - градът - кандидат за домакин на зимни олимпийски игри.

Това се случи миналто лято. Ами тази година? Пак ли ще се повтори същото. Хората от Суходол отстояваха правата си. От другите софийски села също. Бившият кмет се измъкна лесно и завеща проблемите на нактоящия. "Аз бях лоялен, а те ми орязаха бюджета" - заявява ген. - лейт. Б. Борисов след като се оказва, че и Врачанско не ще боклука на софиянци, а пък разбиране от старна на правителството не може да се очаква.

Сметище в стария смисъл вече няма. Всичко се опакова и складира. Но никой не го иска. Говори се за площадки за балиране на боклука, но никой не споменава така необходимия завод за преработка на отпадъци. Та в София живее всеки четвърти българин. Не е ли това достатъчно, за да се използват модерни технологии! Ами Европейският съюз, служещ като оправдание за почти всичко - там няма ли такива заводи? Ами разделното хвърляне? Как ще се научим да сортираме боклука, като и екологичното образование не е на ниво?

Кошчета за разлчни типове отпадъци има в центъра, но в повечето квартали тази система не е въведена. Изказват се много съмнения за ефективността на метода за балиране на отпадъци на българска почва, заради някои нововъведения (побългаряване, кактко се казва). Екология се превръща в често употребявана дума, чието значение не се изяснява, тя служи за печелене на проекти и изразходване на средства (естествено има и изключения). А завод за преработка на отпадъци не само в София, а в цяла България НЯМА! Наистина е скъпо да се отвори такъв завод, но пък ползите от него са много повече от площадките за балиране или сметището. Там на вторична преработка могат да се подлагат пластмаси, хартия, стъкло. От негодните за рециклиране материали може да се произвежда енергия, чиято стойност е близо 60% по-ниска. Естествено няма никакво замърсяване на околната среда.

Но къде да бъде този завод. Дори и да се заговори за построяването му, няма ли да има пак проблеми, да се срещне нежеланието. Защото хората вече не вярват на обясненията за всичко "екологично" - от яйца до заводи. А именно затова трябва да се повиши екологичното образование, но както знаем в България образованието не е от основните пера в бюджета, то е проблемно, на ниско ниво, некачествено. И така се влиза в този затворен кръг, всичко се върти, няма промяна, а 2007 г наближава...

100 въпроса за ЕС

От 2-ри март дирекция „Информация” на БНТ започна информационната кампания „100 въпроса за Европейския съюз”. Два пъти седмично, в понеделник и четвъртък, веднага след централната новинарска емисия „По света и у нас” в 20 часа ще се излъчва 5-минутно едноименно предаване. В неговото реализиране ще участват всички репортери от нюзрума на БНТ.

Въпросите, които ще залегнат в първите предавания, са на базата на изследване, поръчано от „Доброволци за Европа”, за това какво искат да знаят хората за ЕС: при какви условия може да се учи, пътува и работи в ЕС, какви социални придобивки ще се ползват, каква е данъчната политика в ЕС и какво ще се промени в България в тази област, как членството ни в Европейската общност се отрази на националната ни сигурност и на външната ни политика и т.н.

На редакционните телефони в новините и на сайта на БНТ всички зрители могат да задават въпросите си за бъдещото ни членство в ЕС. Информационната кампания „100 въпроса за ЕС” ще продължи да края на годината.
Източник: БНТ

ЧАЛГАТА Е ВИРУС, КОЙТО СЕ ЛЕКУВА С ДЖАЗ

Графичният дизайнер Тодор Узунов, автор на джаз проекта "Стена на славата", се обяви срещу "чалгата, пренесена в културното ни пространство".

Но за какво става дума всъщност - за книгата на една българска "звезда". И не само - и за едно кибритче, размножено в тираж 15 000.

" От лицевата страна на кибрита те гледа предизвикателната физиономия на "Краля на родния попфолк" и не само той ? гледа те и неговият "следоперационен" полов орган в цялото си достолепие. Шок!"

"Може да е закъснял, но е навременен протест. Единственото, което искам, е да накарам хората да се замислят. Защото, ако нещо се случва, то е, защото ние го позволяваме. Отправям апела си не към държавниците, защото и тях ние сме ги избрали, отправям го към всички нас."

Авторът на протеста, който се съмнява, че все пак е възможно кибритът да не бъде разпространен, а само да се вдигне шум около него, е уведомил за действията си президента Георги Първанов, Комисията по култура към Народното събрание, Министерството на образованието и науката, както и всички национални медии.

Източник: НетИнфо

Абсолютно съм съгласен с автора. Който иска, нека слуша чалга, на мен не ми пречи. Но когато се стигне до там, че тя се превръща в основно културно събитие, и то в порно вариант... Малко ми се вижда прекалено. Но всъщност това си е една от поредните PR акции, имащи за цел да напълнят джобовете на кандидат-депутата(към 1 млн. била изчислена печалбата), чийто подобен на кибритчето плакат бе свален от пл. Васил Левски .

Японска културна бомба

Уеб сайтът BOMB (Base of Museums in Bulgaria) съдържа информация за музеи в цяла България. Той е  дело изцяло на японските доброволци, които работят в музеите у нас по линия на Японската международна агенция за сътрудничество (JOCV).
Източник: НетИнфо

 

Честит празник!

Днес е Трети март, а поздрав не чух!

И знамена нямаше!

Може би защото са една от дефицитните стоки в страната ни!

Националният празник се превърна в голяма медийна изява.

Някои предаваха от Кърджали, за да докажат, че в България етнически мир съществува. Естествено това не беше посрещнато с възторг от аудиторията - Л. Крумова и Г. Коритаров получиха покана за гостуване в Батак. Други пък направиха извънредни предавания! Е, да ама една вечер, макар и в подкрепа на българския фолклор, не е достатъчна, за да се вдигне рейтинга на Слави! И това че "съвсем случайно" в днешния ден Ники Кънчев даде 50 000 лева не ме кара да се чувствам по-горд. Вестниците не пишат за празника на първите си страници!

Националния празник се превърна в платформа за политическа агитация!

И още един празник беше опозорен от партия "Атака"!

Не празника, а българският национализъм беше водеща тема, не се говореше за това, с което трябва да се гордеем, а за политиката, която в Българя е е превърнала в "мръсна" дума за "обикновения" човек. Шествието беше главна тема. И отношенията между Президента, Правителството и Кмета на София. А не трябваше!

Хората са се дистанцирали много от тезии неща, не говорят за полтика, не излизат по площадите. Не е вярно, ще кажете. Виж колко хара имаше днес. Къде? Пред Храм - паметник "Ал. Невски" или на връх Шипка? Организира се дори посещение на български ученици на вр. Шипка. Но защо само днес? Защо само по празници се възпитава родолюбие? Защо все повече млади хора не се гордеят с миналото на страната си? Заради настоящето ли? Може би.

Къде бях аз? На националния празник си бях у дома. Но защо не отидох някъде? Не само заради леката температура, но и защото не исках. По принцип не обичам празниците. Но днес сякаш не беше празник, по-скоро ден за размисъл. Но не като този преди изборите, друг, много по-важен. Не е важно дали точно днес ще поднеса цвете в знак на уважение, това може да стане по всяко време. По-важно е да осъзная за какво тава дума, какво е станало на днешния ден, защо е станало и как влияе то на страната ми. Днес беше ден за размисъл, празник на духа, просмисляне на ценностите.