Явно ми е потръгнало да размишлявам за протестите. През последните часове научих, че Софийският университет ще затвори врати на 4 април (понеделник). За порден път се обмисля такава крайна мярка. Пак Университет е в безизходица. И отново се разчита на подкрепата на студентите.
Аз обаче не бих се включил в подобен тип акции. Като "част от българското образование" и СУ не прави изключение от всички натрупани негативи. За последните две години се чувствам все по-далеч от него и все по-малко част от него, макар да се обучавам в СУ. Ето само част от причините:
- Заинтересуваността на преподавателите в началото, която постепенно прераства в безразличие и крайна незаинтересованост. Всичко е добре, когато идват пари. Много те уважват, когато кандидтстваш и приемат всички. Когато вече мине един семестър сакаш не си вече толова интересен, а накрая вече си направо безраличен. Конспектите в началото на лекционния курс са рядкост. Същото се отнася и за разяснения по формата и вида на заключителния изпит. Твърде често самият прподавател дори не знае колко кредита носи дисциплината му... Най-любимото ми е неявяване на преподавател. Най-смешното пък е, когато прподвателят започне лекции с месец по-късно, защото (за разлика от цялата група студенти) не разбрал кога почва учебната година :)
- Абсолютно недостатъчната информация: освен споменатато вече, липсва програма за целия курс на обучение или ако има тя е крайно несъвпадащ с действителността. Системата за кредитиране е много неясна и понякога дори административния персонал не може да ти разясни колко точно кредита са ти необходими за нещо. Обучението в курс друга специалност крайно затруднено ако става въпрос за същия факултет и граничещо с невъзможното ако си говорим за рограма в друг факултет. На практика системата за трансфер и натрупване на кредити се обезмисля
- Нерационалната организиация и административните безумия:секретарите могат да играт карти през цялото лято (на компютър естествено, защото са модерни), но не могат да опазят всички протоколи от изпити, а се налага да им даваш списък с изучаваните от теб предмети, за да си ги намерят или да ги "изкопаят" от някъде. Престъпление е да влезнеш 3 минути преди началото на приемното им време или да ги помолиш да проверят нещо. Така трябва да ровят в "голямата книга", а тя може да се скъса или повреди.
- Офлайн обучението: недостстъчно или никакво използване на модерни средства за обучение, въпреки наличието на техническа възможност. Системата СУСИ е на практика нефункцинираща в някои от най-големите факултети заради неспособността на административния персонал. По същата причина нямам достъп и до "електронната поща за всеки студент". Подстраниците на цели факултети в официалната страница на СУ са на практика празни, непълни или с прекалено остаряла информация. Липсва разпис на занятията, не се качва и актуална информация...
Мога да продължавам, но мисля, че това е достатъчна аргументация за нежалането ми да подкрепям СУ в разни протестни действия. Единственото, което искам, е да имам възможността да се явя на защита на дипломна работа на 8 април, за да мога поне за малко да си отдъхна от всичко описано, да поема дъх и да продължа нататък.
И за да не излезе, че само мрънкам, без да имам представа или идея как да се подобрят нещата, прочете тук. Има някои идеи как да се превърнем ако не в Швейцария на Балканите, то поне в Австрия.
30 март 2011
27 март 2011
Протест!
Много протести сьпътстват скромното ми ежедневие напоследък. Вчера протестираха срещу правителството, днес срещу виските цени на горивата. Даже и в Испания протестират. Също и в Гърция.
Всичко се превръща в своеобразен протст. Даже и акции като Часът на Земята.
Хора, които иначе не се замислят какво е включено в мрежата и колко енергия хаби, протестират срещу именно такива действия. Без обаче да се замислят какво да направят в ежедневието си, че да спестят енергия и да намалят вредните последици върху околната среда.
Но явно всеки има нужда от изява, дори това да стане чрез протест. Колкото и да се опитвам да не го вярвам, след като попадна на място като това, все повече се убеждавам. Да рекламираш омразата като "най-силното чувство у българина" е доста крайно. Но все пак сайтът се радва на доста потребители, мразещи квартала си, града си, училището, градския транспорт... и каквото още се сети човек.
Лесно е да се мрази. Прикрива неспособността да обичаш (и да мислиш). Лесно е да се протестира "срещу". По-трудно е да протестираш "за".
Винаги е лесно, когато има враг, нежелано нещо, нещо, с което да се бориш. Да отричаш, да обиждаш, да дадеш воля на събралия се в теб гняв.
По-трудно е да разбереш какво искаш, да даеш идеи как да се постигне, да вложиш труд в осъществяването му.
А то може да се случи и без масови мероприятия, без много медии. Може да стане с малко ентусиазъм и повеко енергия, с малко добри думи и подкрепа.
Всичко се превръща в своеобразен протст. Даже и акции като Часът на Земята.
Хора, които иначе не се замислят какво е включено в мрежата и колко енергия хаби, протестират срещу именно такива действия. Без обаче да се замислят какво да направят в ежедневието си, че да спестят енергия и да намалят вредните последици върху околната среда.
Но явно всеки има нужда от изява, дори това да стане чрез протест. Колкото и да се опитвам да не го вярвам, след като попадна на място като това, все повече се убеждавам. Да рекламираш омразата като "най-силното чувство у българина" е доста крайно. Но все пак сайтът се радва на доста потребители, мразещи квартала си, града си, училището, градския транспорт... и каквото още се сети човек.
Лесно е да се мрази. Прикрива неспособността да обичаш (и да мислиш). Лесно е да се протестира "срещу". По-трудно е да протестираш "за".
Винаги е лесно, когато има враг, нежелано нещо, нещо, с което да се бориш. Да отричаш, да обиждаш, да дадеш воля на събралия се в теб гняв.
По-трудно е да разбереш какво искаш, да даеш идеи как да се постигне, да вложиш труд в осъществяването му.
А то може да се случи и без масови мероприятия, без много медии. Може да стане с малко ентусиазъм и повеко енергия, с малко добри думи и подкрепа.
17 март 2011
СУ и организацията
Преди половин месец се опитах да получа някаква информация за предстоящото ми дипломиране, но се оказа, че такава ще има след средата на март.
.
А ето каква е ситуацията днес.
В канцеларията знаят само, че щяло да бъде някъде около 8 април, но да им звънна предварително, за да ми кажат от колко часа и в коя зала. Попълних някаква молба, състояща се от името ми и подпис. Материалите се предавали в библиотеката.
В библиотеката и представа си нямаха, но казаха, че не се противят много, щом от канцеларията са казали.
В катедрата знаеха само, че датата е 8 април, но не знаят къде трябва да я предам (библиотеката не им звучеше добре явно), но да станело някъде до края на другата седмица, но можело и в началото.
Понякога нистина много съжалявам, че съм тук и искам да остана, но въпреки това не се отказвам. Въпреки целия този безпорядък, граничещ с хаос не се отказвам.
А едно малко окъсано листче с две дати би свършило идеална работа, без да се налага да кръстосвам университета от край до край и от горе до долу!
vol. 2:
След разговор с колежка по мейла разбирам, че освен всичко друго трябвало да си намеря сам и рецензент, който да прочете величайшата простотия за медиите в "нордския ареал".
Докато си мисля кой би могъл да свърши тази работа, пиша един полу гневен полу молещ мейл на ръководителя на програмата, а в същото време и на научния ръководител, за да ми посочи евентуален рецензент
vol. 3:
От отговорът на ъководителя на програмата става ясно, че нямало нужда от рецензент, а трябва научния ръководител да напише писмено становището си за работата и на всичкото отгоре да дойде на място в деня на защитатат и да го изчете пред всички :) Придружено от обидено обяснение, че комисията не падала от не знам къде си... (Май много ми се сърдят, задето исках ръководител от друг факултет ама като те не разбират или не ги интересува темата какво да направя). В същото време се оказва, че ръководителят на програмата е забравил какво сме говорили и писали за моя ръководител и ме кара да пиша някакви молби с задна дата...
vol. 4:
Научният ми ръководител не може да присъства в дена на защитата, защото ще има изпит. Обаче може да напише рецензията и да я занесе лично. А сега все още чакам отговор как ще процедираме от ръководителя на програмата.
В същото време чете и поправям много и безумни грешки в дипломната работа. Ама страшно много и безумни. Огромна е разликата между гадове и градове все пак :) На финала съм, така, че може би ще успея да я разпечатам и предам до петък.
Между другото днес вече са лепнали листче с малко информация до стаята на катедрата :)
.
А ето каква е ситуацията днес.
В канцеларията знаят само, че щяло да бъде някъде около 8 април, но да им звънна предварително, за да ми кажат от колко часа и в коя зала. Попълних някаква молба, състояща се от името ми и подпис. Материалите се предавали в библиотеката.
В библиотеката и представа си нямаха, но казаха, че не се противят много, щом от канцеларията са казали.
В катедрата знаеха само, че датата е 8 април, но не знаят къде трябва да я предам (библиотеката не им звучеше добре явно), но да станело някъде до края на другата седмица, но можело и в началото.
Понякога нистина много съжалявам, че съм тук и искам да остана, но въпреки това не се отказвам. Въпреки целия този безпорядък, граничещ с хаос не се отказвам.
А едно малко окъсано листче с две дати би свършило идеална работа, без да се налага да кръстосвам университета от край до край и от горе до долу!
vol. 2:
След разговор с колежка по мейла разбирам, че освен всичко друго трябвало да си намеря сам и рецензент, който да прочете величайшата простотия за медиите в "нордския ареал".
Докато си мисля кой би могъл да свърши тази работа, пиша един полу гневен полу молещ мейл на ръководителя на програмата, а в същото време и на научния ръководител, за да ми посочи евентуален рецензент
vol. 3:
От отговорът на ъководителя на програмата става ясно, че нямало нужда от рецензент, а трябва научния ръководител да напише писмено становището си за работата и на всичкото отгоре да дойде на място в деня на защитатат и да го изчете пред всички :) Придружено от обидено обяснение, че комисията не падала от не знам къде си... (Май много ми се сърдят, задето исках ръководител от друг факултет ама като те не разбират или не ги интересува темата какво да направя). В същото време се оказва, че ръководителят на програмата е забравил какво сме говорили и писали за моя ръководител и ме кара да пиша някакви молби с задна дата...
vol. 4:
Научният ми ръководител не може да присъства в дена на защитата, защото ще има изпит. Обаче може да напише рецензията и да я занесе лично. А сега все още чакам отговор как ще процедираме от ръководителя на програмата.
В същото време чете и поправям много и безумни грешки в дипломната работа. Ама страшно много и безумни. Огромна е разликата между гадове и градове все пак :) На финала съм, така, че може би ще успея да я разпечатам и предам до петък.
Между другото днес вече са лепнали листче с малко информация до стаята на катедрата :)
08 март 2011
Честит празник, мили дами!
И да а не забравяме, че "с на жени" винаги е много "опасно за живота" :)
(мястото е Стопански факултет, а снимката е тъмна, защото в коридорите пестят от осветление)
06 март 2011
Затруднена комуникация
От поне шест години имам все един и същ мобилен номер на все същата предплатена карта от Mtel. Същите ги имат и още няколко души от семейството ми и често се случва аз да им зареждам картите. Моята се зарежда веднъж в годината, защото говоря от друг (служебен) телефон. Обаче всеки път ми става много смешно, когато влезна в офис на мобилен оператор, защото, предусещайки какво ще ми кажат (независимо дали си говорим за червено, зелено или оранжево), си изграждам "шокираща стратегия" за човекът-машина срещу мен.
---
Ето примерен разговор (с редица любими фрази):
- Здравейте, искам да заредя две карти с по 10 лева.
- А знаете ли, че говорите много скъпо от тях?
- Да знам, но не са мои.
- Нищо, въпреки това разгледайте офертата ни за... (някаква актуална оферта). А вие използвате ли наши услуги?
- Да, и съм добре информиран за тях.
- Добре... а с колко лева искате да ги заредим?
- С по 10 лева всяка.
- Съжалявам, но имаме само ваучери по 5 лв. Мога да Ви дам четири или отодете ей там отсреща в червеното кафене...
И оттогава червеното кафене на ъгъла на "Париж" и "Дондуков" ми е много любимо. Жалко, че не може да се плащат и сметки за интенет там :)
---
Но ето и още няколко лзбими диалога (не във всичк аз съл главно действащо лице):
---
- Знает ли, че говорите много скъпо от тази карта.
- Аз не говоря от нея, само ми се обаждат. Просто я зареждам веднъж в годината, за да не си загубя номера, понеже го знаят много хора (това обикновено ги шашка и дори не ми предлагат абонаментен план).
---
- Знаете ли, че говорите много скъпо от тази карта.
- Знам.
- Ама... (и пак за абонаментен план)
- Вижте, Вие не разбирате, аз искам да говоря скъпо!
- Ама...
---
В офиса на глобул:
- А ползвате ли някоя от нашите услуги.
- Не имам си личен телефон на Мтел и служебен на Виваком. Не ми трябва трети! (Само при крайно досадни продавачи, но върши работа. Приложих го след като осем месеца си плащах сметките на една и съща каса, но така и не запомниха, че не ме интересуват оферти за мобилни абонаменти и имам лаптоп - логично е след като им използвах интернета)
---
Баща ми в офис на Виваком, след като е обяснил, че иска само да плати сметката за домашен телефон:
- Имаме нова интернет услуга. Вие използвате ли интернет?
- Не. КАКВО е това интернет?
- Ама не знаете ли какво е интернет?
- Не, можете ли да ми обясните?
- ... (не знам дали е успяла да обясни, то не е лесно :)
---
Пак баща ми, след като поне пет пъти е обяснил, че не го интересуват абонаментни планове, но служителката настоява да обясни.
- Добре, обяснете ми.
Тя започва да пише на един лист, изчислява безплатните минути, чертае схеми и т.н. Баща ми взима листа, разглежда го и казва:
- Дайте да Ви стисна ръката.
Отсрещната страна учудено подавайки ръка:
- Но защо?
- Нямате нито една грешка в сметките!
(Смях в залата :)
---
А кои са вашите най-банални и идиотски разговори с представител на мобилен оператор?
---
За моя радост служебния телефон го плащам винаги при една и съща служителка на виваком, която ме е запомнила и не ме засипва с предложения :)
---
П.С. Имам си и друга любима фраза - "А Вие сигурен ли сте, че сте подавал заявление за издаване на карта?", но за тези преживявания ще разкажа друг път :)))
---
Ето примерен разговор (с редица любими фрази):
- Здравейте, искам да заредя две карти с по 10 лева.
- А знаете ли, че говорите много скъпо от тях?
- Да знам, но не са мои.
- Нищо, въпреки това разгледайте офертата ни за... (някаква актуална оферта). А вие използвате ли наши услуги?
- Да, и съм добре информиран за тях.
- Добре... а с колко лева искате да ги заредим?
- С по 10 лева всяка.
- Съжалявам, но имаме само ваучери по 5 лв. Мога да Ви дам четири или отодете ей там отсреща в червеното кафене...
И оттогава червеното кафене на ъгъла на "Париж" и "Дондуков" ми е много любимо. Жалко, че не може да се плащат и сметки за интенет там :)
---
Но ето и още няколко лзбими диалога (не във всичк аз съл главно действащо лице):
---
- Знает ли, че говорите много скъпо от тази карта.
- Аз не говоря от нея, само ми се обаждат. Просто я зареждам веднъж в годината, за да не си загубя номера, понеже го знаят много хора (това обикновено ги шашка и дори не ми предлагат абонаментен план).
---
- Знаете ли, че говорите много скъпо от тази карта.
- Знам.
- Ама... (и пак за абонаментен план)
- Вижте, Вие не разбирате, аз искам да говоря скъпо!
- Ама...
---
В офиса на глобул:
- А ползвате ли някоя от нашите услуги.
- Не имам си личен телефон на Мтел и служебен на Виваком. Не ми трябва трети! (Само при крайно досадни продавачи, но върши работа. Приложих го след като осем месеца си плащах сметките на една и съща каса, но така и не запомниха, че не ме интересуват оферти за мобилни абонаменти и имам лаптоп - логично е след като им използвах интернета)
---
Баща ми в офис на Виваком, след като е обяснил, че иска само да плати сметката за домашен телефон:
- Имаме нова интернет услуга. Вие използвате ли интернет?
- Не. КАКВО е това интернет?
- Ама не знаете ли какво е интернет?
- Не, можете ли да ми обясните?
- ... (не знам дали е успяла да обясни, то не е лесно :)
---
Пак баща ми, след като поне пет пъти е обяснил, че не го интересуват абонаментни планове, но служителката настоява да обясни.
- Добре, обяснете ми.
Тя започва да пише на един лист, изчислява безплатните минути, чертае схеми и т.н. Баща ми взима листа, разглежда го и казва:
- Дайте да Ви стисна ръката.
Отсрещната страна учудено подавайки ръка:
- Но защо?
- Нямате нито една грешка в сметките!
(Смях в залата :)
---
А кои са вашите най-банални и идиотски разговори с представител на мобилен оператор?
---
За моя радост служебния телефон го плащам винаги при една и съща служителка на виваком, която ме е запомнила и не ме засипва с предложения :)
---
П.С. Имам си и друга любима фраза - "А Вие сигурен ли сте, че сте подавал заявление за издаване на карта?", но за тези преживявания ще разкажа друг път :)))
Абонамент за:
Публикации (Atom)