Много протести сьпътстват скромното ми ежедневие напоследък. Вчера протестираха срещу правителството, днес срещу виските цени на горивата. Даже и в Испания протестират. Също и в Гърция.
Всичко се превръща в своеобразен протст. Даже и акции като Часът на Земята.
Хора, които иначе не се замислят какво е включено в мрежата и колко енергия хаби, протестират срещу именно такива действия. Без обаче да се замислят какво да направят в ежедневието си, че да спестят енергия и да намалят вредните последици върху околната среда.
Но явно всеки има нужда от изява, дори това да стане чрез протест. Колкото и да се опитвам да не го вярвам, след като попадна на място като това, все повече се убеждавам. Да рекламираш омразата като "най-силното чувство у българина" е доста крайно. Но все пак сайтът се радва на доста потребители, мразещи квартала си, града си, училището, градския транспорт... и каквото още се сети човек.
Лесно е да се мрази. Прикрива неспособността да обичаш (и да мислиш). Лесно е да се протестира "срещу". По-трудно е да протестираш "за".
Винаги е лесно, когато има враг, нежелано нещо, нещо, с което да се бориш. Да отричаш, да обиждаш, да дадеш воля на събралия се в теб гняв.
По-трудно е да разбереш какво искаш, да даеш идеи как да се постигне, да вложиш труд в осъществяването му.
А то може да се случи и без масови мероприятия, без много медии. Може да стане с малко ентусиазъм и повеко енергия, с малко добри думи и подкрепа.
Няма коментари:
Публикуване на коментар