Пак за протестите (и образованието)

Явно ми е потръгнало да размишлявам за протестите. През последните часове научих, че Софийският университет ще затвори врати на 4 април (понеделник). За порден път се обмисля такава крайна мярка. Пак Университет е в безизходица. И отново се разчита на подкрепата на студентите.
Аз обаче не бих се включил в подобен тип акции. Като "част от българското образование" и СУ не прави изключение от всички натрупани негативи. За последните две години се чувствам все по-далеч от него и все по-малко част от него, макар да се обучавам в СУ. Ето само част от причините:
- Заинтересуваността на преподавателите в началото, която постепенно прераства в безразличие и крайна незаинтересованост. Всичко е добре, когато идват пари. Много те уважват, когато кандидтстваш и приемат всички. Когато вече мине един семестър сакаш не си вече толова интересен, а накрая вече си направо безраличен. Конспектите в началото на лекционния курс са рядкост. Същото се отнася и за разяснения по формата и вида на заключителния изпит. Твърде често самият прподавател дори не знае колко кредита носи дисциплината му... Най-любимото ми е неявяване на преподавател. Най-смешното пък е, когато прподвателят започне лекции с месец по-късно, защото (за разлика от цялата група студенти) не разбрал кога почва учебната година :)
- Абсолютно недостатъчната информация: освен споменатато вече, липсва програма за целия курс на обучение или ако има тя е крайно несъвпадащ с действителността. Системата за кредитиране е много неясна и понякога дори административния персонал не може да ти разясни колко точно кредита са ти необходими за нещо. Обучението в курс друга специалност крайно затруднено ако става въпрос за същия факултет и граничещо с невъзможното ако си говорим за рограма в друг факултет. На практика системата за трансфер и натрупване на кредити се обезмисля
- Нерационалната организиация и административните безумия:секретарите могат да играт карти през цялото лято (на компютър естествено, защото са модерни), но не могат да опазят всички протоколи от изпити, а се налага да им даваш списък с изучаваните от теб предмети, за да си ги намерят или да ги "изкопаят" от някъде. Престъпление е да влезнеш 3 минути преди началото на приемното им време или да ги помолиш да проверят нещо. Така трябва да ровят в "голямата книга", а тя може да се скъса или повреди.
- Офлайн обучението: недостстъчно или никакво използване на модерни средства за обучение, въпреки наличието на техническа възможност. Системата СУСИ е на практика нефункцинираща в някои от най-големите факултети заради неспособността на административния персонал. По същата причина нямам достъп и до "електронната поща за всеки студент". Подстраниците на цели факултети в официалната страница на СУ са на практика празни, непълни или с прекалено остаряла информация. Липсва разпис на занятията, не се качва и актуална информация...
Мога да продължавам, но мисля, че това е достатъчна аргументация за нежалането ми да подкрепям СУ в разни протестни действия. Единственото, което искам, е да имам възможността да се явя на защита на дипломна работа на 8 април, за да мога поне за малко да си отдъхна от всичко описано, да поема дъх и да продължа нататък.
И за да не излезе, че само мрънкам, без да имам представа или идея как да се подобрят нещата, прочете тук. Има някои идеи как да се превърнем ако не в Швейцария на Балканите, то поне в Австрия.