Преди половин месец се опитах да получа някаква информация за предстоящото ми дипломиране, но се оказа, че такава ще има след средата на март.
.
А ето каква е ситуацията днес.
В канцеларията знаят само, че щяло да бъде някъде около 8 април, но да им звънна предварително, за да ми кажат от колко часа и в коя зала. Попълних някаква молба, състояща се от името ми и подпис. Материалите се предавали в библиотеката.
В библиотеката и представа си нямаха, но казаха, че не се противят много, щом от канцеларията са казали.
В катедрата знаеха само, че датата е 8 април, но не знаят къде трябва да я предам (библиотеката не им звучеше добре явно), но да станело някъде до края на другата седмица, но можело и в началото.
Понякога нистина много съжалявам, че съм тук и искам да остана, но въпреки това не се отказвам. Въпреки целия този безпорядък, граничещ с хаос не се отказвам.
А едно малко окъсано листче с две дати би свършило идеална работа, без да се налага да кръстосвам университета от край до край и от горе до долу!
vol. 2:
След разговор с колежка по мейла разбирам, че освен всичко друго трябвало да си намеря сам и рецензент, който да прочете величайшата простотия за медиите в "нордския ареал".
Докато си мисля кой би могъл да свърши тази работа, пиша един полу гневен полу молещ мейл на ръководителя на програмата, а в същото време и на научния ръководител, за да ми посочи евентуален рецензент
vol. 3:
От отговорът на ъководителя на програмата става ясно, че нямало нужда от рецензент, а трябва научния ръководител да напише писмено становището си за работата и на всичкото отгоре да дойде на място в деня на защитатат и да го изчете пред всички :) Придружено от обидено обяснение, че комисията не падала от не знам къде си... (Май много ми се сърдят, задето исках ръководител от друг факултет ама като те не разбират или не ги интересува темата какво да направя). В същото време се оказва, че ръководителят на програмата е забравил какво сме говорили и писали за моя ръководител и ме кара да пиша някакви молби с задна дата...
vol. 4:
Научният ми ръководител не може да присъства в дена на защитата, защото ще има изпит. Обаче може да напише рецензията и да я занесе лично. А сега все още чакам отговор как ще процедираме от ръководителя на програмата.
В същото време чете и поправям много и безумни грешки в дипломната работа. Ама страшно много и безумни. Огромна е разликата между гадове и градове все пак :) На финала съм, така, че може би ще успея да я разпечатам и предам до петък.
Между другото днес вече са лепнали листче с малко информация до стаята на катедрата :)
3 коментара:
Щракнах на реакция "забавно" и ми стана гузно. Не, че се смея на твой гръб, но... ние сме тренирани да гледаме на СУ с чувство за хумор, нали, Бо ;) И все пак честито, че си стигнал до дипломирането :))
Прочетох книгата ти, не съм изненадана - беше ми интересна и видях колко работа си свършил по цялото това проучване (наистина ли говори с шофьорите на автобусите :)). Чакам да тръгне по книжарниците и й пускам една реклама в "хипер популярния" си блог :D
Хехе, Пламс, понякогаи моят оптимизъм се изчерпва (особено след изкачване пеша на петте етажа в централното крило)
Нак-забавното е, че има още развитие по въпроса и вече сам осе моля да мине както и да е :)
Хехе, а иначе не с всички шофьори, но понякога и това се случваше :)
Ей сега допълвам развитието на въпроса в публикацията :)
Продължението не е чак толкова забавно. Всъщност е тотално абсурдно :) Ама ти смело поправяй, поправяй... да не остане нито един гад, ще стискам палци всичко да мине бързо (и безболезнено :D).
Публикуване на коментар