Eто, пак пиша. Доста отдавна не съм го правил, но не защото не искам.
Първата причина е, че успях да оцелея в една смъртоносна сесия. Имаше изпити, които човек можеше съвсем спокойно да изкара, ако си прочете лекциите. Имаше и такива, за които няма нужда да ги чете. Естествено, имаше и такива, за които дори и да чете, все тая.
Та общо взето добре премина, като изключим бъбреците, които ме измъчваха точно преди Статистиката и Теориите за международните отношения, ама все пак и те минаха добре.
Другата е, че след това започна втория семестър, който трябваше уж да е по-лек. Е, да ама не, пак са толкова предметите. Поне има интерсни факултативи. За съжаление на тях не идват много студенти. Да, за Карбовски става дума. А иначе понякога ипреподавателите не идват, а студентите си чакат в 19 ч. и при това в петък във Факултета.
Трета причина: опитвам се да работя като репортер в интернет медиата metropolis.bg. Общо взето програмата ми го позволява. Само че като се разкъсвам межда редакцията и лекциите, много често забравям доста неща. Затова вече съм си купил тефтерче.
Все още не мога да се вкарам в някакъв ритъм, затова пиша безразборно, непродредено, през неопределен период от време.
Съвсем случайно стана така, че имам време и желание (знаете, че съм мнооого мързелив, ако не ето едно от петте неща, които не знаете за мен:) да пиша точно на националния празник. Та по тоя случай:
ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!
Само да отбележа, че честваме 129 години от Освобождението на България от турско робство (щото никъде не става ясно по медиите, поне едно присъствие да бяха сложили, но това е друга тема, за която много може да се говори.) За съжаление много хора не чувстват деня като празник. Той си беше просто един работен ден. По пазара пак беше претъпкано от хора, които се редяха на прослувутия магазин с евтини стоки. Общо взето и знамена нямаше много, може би защото и те са дефицитна стока.
И това всичко ме навява на мисълта, че у нас няма кой да изгради национално самосъзнание. Тъжното е, че училището, което по принцип трябва да дава поне основни знания, не дава дори и тях. Лошо е, че повечето ученици, когато завършат ХІІ клас, почти нищо не знаят за историята на България. Още по лошо е, че историят в България не константна величина. Тя се променя в зависимост от времето и мястото, политическата ситуация.
Въпреки това вярвам, че има хора, които четат, за да знаят.
Надявам се, че има и хора, за които все още съществуват празнични дни.

Почина проф. Марко Семов

Днес, точно когато влизах във ФЖМК, видях как даносоха при охраната черно занме. Не знаех за тъжната вест, но веднага си помислих точно за това.

За съжаление не можахме да се срещнем с него. А срещите ни сигурно биха били полезни.

Няма да забравя и това, което Елица ми каза за него. Явно е бил не само много добър проподавател, но и добър човек.

Още тук.

Откраднато: За "скопената журналистика"*

Съвсем случайно попаднах на това, докато трябваше да имам час по английски. Само че не аз бях отсъстващият, желая да отбележа. Интересно е, обаче не знам как би могло да се избегне това на входа на медията, докато си млад и без опит, а от там ти предлагат работно място и добро заплащане. А пък у нас май все още няма абсолютно "независими" медии.
* откраднато от блога на Ангел Грънчаров

"Моето мнение" пак се обновява

Здравейте!
Както може би виждате, блогът е с леко обновен дизайн, благодарение на Google естествено.
Малко от връзките изчезнаха при преминаването към новата версия, но пък постепенно се появяват нови.
Обещавам съвсем сериозно по-често да пиша през новата година.
Ще има и повече снимки, честна дума.
Надявам се и от помощ от ваша страна, като изкажете най-вече забележките си за всичко, публикувано тук. Казвайте и какво ще да добавя във връзките отляво.
Надявам се полуумрелият ми през миналата година блог да успее да се преверне в нещо по-живо през тази.

България в ЕС?

Е, вече е седмандесетият ден от новата 2007 г. Едно година, която много хора очакваха с искрената надежда че ще бъдем вече европейци (аз мислия, че географски много отдавна сме, а по мантатлитет няма да станем само с искане и очакване, но това е друг въпрос). Та аз чак сега пиша, щото еуфорията не щеше да ме пусне (майтапя се). Просто ми се струва безмислена цялата тази еуфория. Защото всичко май пак стана както винаги - набързо и в последния момент. След дългогодишното обеждаване колко хубаво ще стане всичко, започнаха да се виждат и всички не чак толкова позитивни (т.е. негативни) последици, които държавата България ще трябва да понесе като член на Европейския съюз. Но това настрана, никой от нас май не е достатъчно добре запознат с всичко, което се променя. Това се отнася и до държавните служители.
Този пост по принцип трябваше да бъде пуснат в новогодишната нощ. Но реших да изчакам и да премисля. И тогава не бях в луда еуфория на площада. По-скоро пишех пак нещо, не си спомням вече какво.
Та така, явно е имало за какво да почакам. За да видя промените. Ама не ги виждам. Само времето е по-слънчево през януари, ама то май не е заради членството ни в ЕС. Хората са си същите, улиците са си същите. Само онова голямо електронно табло, което се виждаше прекрасно от прозорците на тоалетните във ФЖМК вече не отброява дните, оставащи до приемането на България в ЕС.
И пак казвам, няма да се променят нещата нито бързо, нито лесно. А пък това, че "вече сме в Европа" или пък че "вече сме европейци" вече ми втръсна. Втръсна ми и Одата на радостта честно казано. За да бъдем граждани на европейския съюз (в супер позитивния смисъл, който всички осколо мен влагат в това) трябва да променим начина си на мислене, поне аз така мисля. Когато хопата не си хвърлят боклуците по улицата, когато престанат да пушат на обществени места, когато станат учтиви един към друг и започнат да мислят малко повече позитивно, какво повече да направят, вместо да се оплакват, тогава нещата може би ще се променят.

Медиен панаир във ФЖМК: що е то?

"Журналисти по теория, журналисти на практика – Научна седмица за ново партньорство" се проведе от 11 до 15 декември във ФЖМК. Подготовката за това събитие обаче започна много отдавна – още през лятото.
За съжаление нямам много за казване, тъй като помагайки за доброто протичане на нещата, не можах да присъствам на голяма част от събитията през седмицата. Но, накратко, седмицата беше изключително ползотворна за мен дори и в самата й подготовка.
Иначе срещата с Клуба на чуждестранните журналисти, изложбите, медийния панаир, дискусията за риалити шоуто, кратките представяния в четвъртък и петъчното представяне на резултатите от изследването, или иначе казано Научната седмица, или Седмицата, както я наричаха всички, ангажирани по някакъв начин в случването й, ще остане завинаги в най-новата история на Факултета, (поне аз така си мисля, след като и колеги, не само от първи курс, ми казаха, че за първи път виждат да се случва нещо във ФЖМК). И май наистина е така, още повече, че организаторите (доц. Нейкова, доц. Филева и ст. ас. Попова) вече съвсем сериозно се замислят това да стане ежегодно събитие. Пък ние ще помагаме с каквото можем.
Иначе седмицата посъбуди малко студентите във ФЖМК. Не знам дали само заради кафето, което се оказа доста подходящо място за всякакъв вид срещи, дискусии и опознаване между студенти, преподаватели и хора от медиите. Може би и защото нещо се случваше. За съжаление обаче имаше и събития, за които твърде малко хора се бяха събрали, но пък важното е, че са имали интерес, нали така.
От ПрОПр също доста се бяха постарали всичко да е на много добро ниво.
Както вече казах ще съм кратък, защото за мен това огромно и запомнящо се събитие беше свързано най-вече със ставане рано сутрин и прибиране късно вечер. Освен това пренасяне на чинове и платна за изложби, книги и всякакви други предмети, и с продаването на книги на импровизираната книжарница. След това имаше дълъг отчет и още по-дълго пресмятане на приходите от продажбите. В крайна сметка се отчетох и (както стана традиция в импровизираната ни книжарница) се оказа, че парите са в повече, така че всеки, който е работил доброволно в нея ще си получи заслуженото.
За тази седмица научих много нови и интересни неща не само в областта на журналистиката, но и в сферата на организирането на събития.
Доволен съм!

Реформа в образованието

Докъде стигат образователните министерства по света >> http://curious.actualno.com/news_84255.html
А ние се чудим дали тестът бил удачна изпитна форма???

ПОДНОВИХМЕ ДИАЛОГА

Третата срща - дискусия "Предложеиня за промяна" вече е факт. По темата "Теория и(ли) практика" дискуираха малко студенти и преподаватели. Може би заради късния час, може би заради деня. Със сигурност и заради официалното връчванена наградите "Черноризец Храбър".
Все пак водихме доста смислен диалог и стигнахме до конструктивно решение. Моето най-съкровено желание да си направим точен, кратък и ясен план обаче пак не се сбъдна. Важното е, че решихме - ще направим проучване сред студентите. Ще изследваме мнетието им относно съотношението на теоретични и практически знания, от какво се нуждаят студентите. След като бъдат обобщени резулатите евентуално ще направим и предложение за промяна в учебната програма.
Засега все още мислим върху въпросите. Ако някой иска да помогне, изказвайки мнението си, е добре дошъл!

ДА ВИЖДАМЕ И ХУБАВИТЕ НЕЩА!

Ако сте забелязали в "Моето мнение" започнаха да се появяват и картинки. Като тази например.

Та, мисля да се развивам и втази посока. Вървя си и си харесвам нещо, синмам го. После ви го показвам и ви казвам какво е и защо е.

Та това е витрина (гениално изказване), покрай която минавам всеки ден. За да не стане раклама, магазинът е точно на Руски паметник, срещу спирката на тролеите. А корабчетата са уникални с най-различни размери. Интересното е, че не са никак скъпи (това май е към 20 лв.) Има и много други хубави работи, ама като снимах беше затворено. Това е и нещо като призив: Да виждаме и хубавите неща!

За контрольорите

Понякога изпадам в своеобразна депресия, затварям се в себе си и гледам (и то съвсем целенасочено) да не лизам в почти накакви контакти. Хората ме депресират, не се усмихвам докато си ходя, не ми е весело в претъпканите тролеи. Не мога да посрещам простотията снай-веселото си настроени и с чувство за хумор, а още повече се отдалечавм от другите. Чевствам се съвсем сам, животът ми е без значение, това, което правя няма смисъл, изобщо - по-добре да не мисля.
И точно тогава се случва някоя вечер, когато идва единична петица, естествено претъпкана, в която (естествено) се качват трима контрольори, някъде отпред се чува:
- Сега се качих, ма!
- А, бе как ше си качила ся, ма?
- Ей така, кьорава ли си?
- Кой е кьорав, бе? Я да силзаш! Няма да тръгне трмвая докато не слезнеш! Колега, чакай малко.
Тогава се намесвт и други (към контрольорката):
- А, бе , как така няма да тръгва трамвая, бе? Я се изнася от тука!
Трамвят чака малко по-дълго, контрольорката слиза, и потегляме.
А мен такъв смях ме напира, че два се сдържам! Добре че има и такива случки, да си оправя настроението!