Разбити митове 2: Медиен пазар

И така, както обещах, само с няколко седмици закъснение - първи впечатления от медийния пазар в Австрия. Признавам, че почти нищо не знаех за него, сега пак знам малко но пак е нещо.
Най-коментираната и май най-добре развита медия са мобилните комуникации. Мисля, че не пропуснах да отбележа, че и в образованието по журналистика им обръщат достатъчно внимание, за разлика от БГ. Имат си 5 мобилни оператора A1, Telering, One, T-mobile, Drei, които предлагат почти всеки нов модел телефон за 0 ойро, стига да сключиш двугодишен договор. Доста хора си гледат телевизия от хендито (тук така викат на джи ес ема), виждал съм ги, не лъжа. Разговорит също не са скъпи, даже ми е по-евтино да се обадя в София от австрийската си карта, отколкото от тази на М-Тел с "услугата" роуминг. Обобщено: пак толкова мобилни оператори, по-евтини телефони, по-евтини разговори.
Телевизията е на ниво много по-назад от България като брой станции. Обаче могат да се похвалят с обществена телевизия. Даже си има два канала. (А ние все още имаме държавна, на която и отнеха единия канал). Разликата - БНТ се издържа от държавния бюджет = зависимост, а ÖRF от данъци, които плащат всички. Щом имаш телевизор - плащаш, защото всички кабелни оператори и доставящи сателитна ТБ са длъжни да доставят обществената телевизия. Частните национални телевизии са три. ATV излъчва от 1.6.2003, Austria9 - от 12.12.2007, а Plus 4 - от 28.1.2008. Бсе още нямат новини и актуални предавания и са в етап на пред-сериозност. Местните станции са около 60 на брой.
Но, ако говорим за цифровизация. Ще я има до края на 2009. На MUX A ще излъчват ÖRF1, ÖRF 2 и АTV, която е платила доста солидна сума на обществената телевизия за привилегията. MUX B = Plus 4, TV 1, MUX C = Местни станции, а на MUX D ще се предават 15 телевизионни и 5 радиостанции DVB-H (Н за хенди), телевизия и радио за мобилни телефони демек. Обобщено: по-малко канали, истинска обществена телевизия с влияние, развиващ се частен сектор и реален шанс за бърза дигитализация.
Радиото е също с по-малко на брой станции, за Виена моят приемник хваща окло 5, мизерия нали. И повечето пускат предимно музика. Е, тук по-малко знам.
Печатът. Тук мога да напиша много. Защото всеки ден получавам безплатно някой от големите всекидневници. Раздават ги пред университета. Има логика май, дали и нашите вестници ще се сетят. И така няколко свестни вестника - Die Presse, Der Standart, Kurier, Wiener Zeitung (този е местен). Всеки ден в метрото има безплатни вестници - Heute и Österreich. Нивото им е като на нашия Телеграф, но са без правописни грешки. Хората доста ги четат, защото казват всичко накратко, и знаеш най-важното докато стигнеш на работа. Отскоро си имат и КronenZeitung и BildZeitung, които те определят като "жълта преса", а ние бихме нарекли лайфстайл. Обичам съботно-неделните броеве, които са доста дебелички и има доста за четене. Добре, допълвам: всяка събота и особено неделя (ако не съм се оплакал в еделя почти нищо не работи, включително и местата, от които можеш да си купиш вестник) по стълбове, улични знаци и светофари се появават найлонови пликчета с касички и, кактоСпоун е казал вече, който иска плаща, но по мои аблюденич повечето хора си взимат вестик без да оставят стотинк (или поне центове). Обобщено: Представете си българския пазар само със Сега, Стандарт, Капитал, Днвник, Нощен труд и... Телеграф, ама безплатен.
Онлайн-медии. Общо взет сайтовете на традиционните медии са доста добри и интерират различни видове медии в себе си. Нямат си водеща онлайн медия. Тук пак трябва да похвалим печатните медии, тъй като голяма част от онлайн-потребителите се насочват към техните сайтове. Обобщено: Мечтиии, някой ден и в сайтовете на български вестник ще се появи "Пуснете си аудио" и "Пуснете си видео". Но пък си имаме онлайн-медии и агенции на сравнително добро ниво.
Дано да съм успял да си изложа мислите кратко, но ясно. Та това е, разбити пресварителни нагласи, доминирани от българския медиен пазар.