Празник ли?

Изтеглих си химна от data.bg и го слушам сега. Става ми хубаво, сещам за многото празници досега. Но и си мисля дали 24 май е все още празник.

Книжовността вече не е нова сила, но ние все още търсим пътя към мощната просвета, непрекъснато, по всякакви начини, в повечето от които липсва целта да се направи от децата хора.

Питам се дали науката е все още онова слънце, дето грее в душите или се е превърнала в синоним на целеустрменато желание за листче хартия, което би трябвало да представлява знание в определена форма.

Мисля си дали народността не е паднала. Дали знанието живее или отдавна е умряло? Или ако не е - не продължаваме ли да го ръчкаме, да го раняваме, да го докарваме почти до смърт, но въпреки това да твърдим че е живо? Или пък е в кома?

Мисля си и дали народният гений не е пак заспал в глубока тъмнина. И дали има кой да го събуди? Или пък и той е в полуживо състояние?

И дали имената на Кирил и Методий ще живеят във всенародната любов? Или други имена вече мощно са ги изместили някъде на заден план. И дали изобщо ги има и в този заден план?

Май всички знаем отговорите. На мен ми е тъжно от отговорите. Тъжно ми е и от лозунги като "Книгите при хората". Тъжно ми е, че няма Панаир на книгата, а Разпродажба. Тъжно ми е и че не е в Националния дворец на културата, а в един търговски център. Още по-тъжно ми е като се замисля за книжарниците там, дето бях допреди седмица. Тъжно ми е и като си помисля колко насилствено се приема празнуването на този празник и как се говори за това, че не е никакъв празник.

Честит празник на всички, които като мен ще са тъжни утре, но ще празнуват вътрешно, защото си мислят, че празникът не е непременно показност!

Честит празник и на тези, които ще участват в шествието!

Честит празник и на всички, които ще се разходят до ъгъла на Опълченск и Стамболийски, за да си подарят книга! И на тези, които нямат да разберат какъв е смисълът да си подариш книга честит празник!