Макар и късно, но все пак се включвам в инициативата "Денят 234". И то пак по своя си малко различена начин. Няма да говоря за последната книга, която прочетох, нито пък за любимата си книга (а и нямам такава). Няма да говоря и за книгата, която пиша (тя е скучна). По-скоро ще се опитам да обясня мястото на книгите в израстването и възпатанието (и в живота като цяло).
Оказва се, че "27.4% от българите не са прочели нито ред от книга през миналата година, а 14% смятат, че изобщо не е нужно да купуват литература" (ей, само връзки към колеги :). Има и по-стряскащи данни от същото изследване. Лошото е, че са истина. Случвало ми се е да попадна на човек, който с гордост да заявява, че никога не е чел книга в живото си. И съм се стряскал.
Аз си признавам, че не чета много и редовно. Но все пак чета (и се мъча да пиша). Не защото е модерно (а вече и не знам какво е модерно), просто имам нужда. Може и наистина да е защото баба ми е чела много приказки като малък. И така любовта към четенето си е останала в мен.
Странното е, че пиша тези редове, докато някой твърди, че "Моловете били част от нашето ДНК". Може и да е вярно. Бананте по 0,69 лв. са много по за предпочитане от някаква си книга, дето може да стигне и надмине 20 лв. Аз опашка в кнжарница не съм виждал. Обаче за мола, виж, това е друго. Автобусът, с който пътувах едва успя да си проправи път и да излезе на булеварда, нареди се в средната лента и спря на спирката (между другото специално открита, за да е близо до това "средище"), блокирана от коли, желаещи да се натъпчат в паркинга, който явно не е проектирана да побере достатъчно желаещи за атракцията "мол" (или се пише МОЛ, що пък не и MALL). Навсякъде имаше паркирани коли - по зелените площи, до спирката, на спирката, добре че поне по булеварда нямаше. Дано пак има санкции като с предходния истерично открит магазин (де да беше само един).
По лошото е, че малкото автобусче с едва отварящи се прозорчета се натъпква възможно най-много (е малко преувеличавам, защото на следващата спирка гъстотата на населението доста се увеличи).
И е пълно с млади хора, на които това безумие им е доставило удоволствие. Откриването на един най-обикновен магазин (може пък и да е имало награди като в един друг търговски център, където хората щяха да се избият, ама да не съм чул).
и тъкмо докато размишлявам дали пък в тия молове няма и по някоя книжарница (не съм стъпвал в подобвно огормно и ужасно гъзарск сдание - за моловете става дума, де, не за книжарниците) няма от къде да знам. Възможно е и да има мол-ска книжарница. Съ сигурност обаче има кино. И сигурно ще дават "Мисия Лондон" (за съжаление го няма в нормалните кина - Одеон, Дом на киното, Люмиер :( И много от тези, които са се ръгали, блъскали и настъпвали, за да видят "световно известния магазин" ще го гледат. Може пък и да разберат, че има и книга със същото заглавие. Пък току виж и си я купили. От книжарницата в мола. Току виж пък филмът предизвикал и опашки в книжарниците. Дали? Наш човек ще следи развитието на случая.
P.S. Аз отбелязах Денят 234 и с мой си малък празник - приключих с писането на книгата си за медиите в градския транспрот, която в момента се странира, подготвя се корицата й и т.н. и съвсем скоро ще съм много горд с постигнатото :) Мисля, че това оправдава малко закъснението ми.
Няма коментари:
Публикуване на коментар