Дали направих правилния изобр? Почти всеки ден си задаваме този екзистенциален въпрос. И аз така. И всичко това благодарение на така наречения "преход". Той ни дава толкова много права, включително и това да избираме. И то всеки ден, всяка минута. Между не едно или две, а десетки, стотици, дори хиляди решения. И да се питаме ще направим ли верния избор. Това е неприятно донякъде, но нали така сме независими, а това означава свободни. Но доколко? Някои не мислят ли, че са по-свободни от други. Такава форма на свобода има ли изобщо? Май не. И не трябва да има. Всички трябва да са равни. Та това не е ли завръщане още преди прехода, стеротипен начин на мислене, остарял, грешен. Отчасти, може би, но всеки трябва да има рвани права и да е еднакво свободен в сравнение с другите. Защото свободата не е само възможността, която ти се предоставя. Да си свободен значи да си тоговорен. Да избираш значи да си отговорен. Но какво всъщност е отговорността? И не те ли вкарва тя в някакви рамки? Така е. Ограничава те, слага бариери, поставя те в труднат позиция, но те прави свободен. А именно към това се стреми човек през целия си живот - да е свободен. Но това значи и отговорен. Не е ли по-лесно да си свободен роб - да знаеш, че имаш право да избираш, но друг да те напътства в това начинание? По-лесно, но и много по-безотговорно, по-ограничаващо.
И именно тук е момента на най-сложния избор - истинската свобода или свободата, предопределена от чуждото напътствие. Тук човек избира как да протече животът му. И не винаги е доволен по-късно. Защото свободата да избираш не винаги означава успех. Но и това да те напътстват, нищо да не зависи от теб си е неуспех.
Човек винаги е недоволен, винаги се стреми да направи нещо повече, по различен начин. Защото свободата означава и преосмисляне - преосмисляне на прехода, преосмисляне на избора, преосмисляне на отговорността. И именно това е най-хубавото - да откриеш грешките си, да се стараеш да превъзмогнеш всякакви зависимости, да гледаш напред.
