За ученето и преподаването

Напоследък все по-често се сещам за едно стихотворение. Кое е то – ще разберете малко по-нататък. Но за да се сещам за него си имам и все повече поводи. В разговори с приятели и познати, та дори и с колеги, след като спомена последните си занимания,  неизбежно следва и въпросът (не винаги абсолютно същият, но все в тоя тон): „А ще преподаваш ли на студенти? Ще ги мъчиш ли? Ще им пишеш ли двойки?”. И изпадам в едно състояние, което не може да се опише с думи. Чудя се има ли смисъл да обяснявам изобщо, като за интелигентни хора ли да го обяснявам или типично за мен (и любимите ми хора от Севера) да кажа „Не”.

Ако имам възможността да преподавам няма това да са основните ми занимания. Не са това и спомените ми нито от училище, нито от университета (поне не повечето). И изобщо не мисля, че това би могло да бъде не просто адекватна, а каквато и да е цел. Ако изобщо имам възможността да преподавам, не бих си поставил за върховна цел да се самодоказвам пред колеги. Бих се постарал по-скоро да им помогна с това, което знам повече от тях. И не би ме било страх да се уча от тях.

Целта на образованието не е взаимното мъчение. А взаимното учене. Слабите оценки, ако те са преобладаващи, говорят не само за едната страна, но и за другата. Ако всички не са научили нищо, грешката трябва да се търси и у този, който се е опитал да обяснява. Естествено, винаги ще има и някой, който не е научил нищо. Но тогава отговорността си носи той.

Ако имам възможността да преподавам, ще се старая не толкова да „чета лекции”, колкото да провокирам. Не толкова да поставям задачи, колкото да карам колегите да мислят. Да им помогна да открият добрите страни в обучението, да имат идеи, да предлагат решения. Да творят. А успея ли, значи съм постигнал най-важното!

УЧИТЕЛСКАТА СЪВЕСТ

Не са осъждали до днес учител,

че сбъркал е случайно сбора.

Но съвестта ще го попита:

Направи ли децата хора?

Достатъчно ли е, че ги научи

да правят правилно разбора,

да помнят дефинициите скучни?

Направи ли децата хора?

Откри ли им пътека, по която

да търсят извор животворен,

сърцето им да е богато?

Направи ли децата хора?

Не са осъждали до днес учител,

направил грешка от умора.

Учителската съвест пита:

Направи ли децата хора?

Защото...

Защо не пиша ли? Защото не ми се пише.
Не се обаждам по телефона, защото не ми се говори (а и ме болят ушите след това).
Не ми се четат вестници, защото не ми се четат глупости (липсата на новини през август е прекалена...)
Не ми се слуша радио, защото... по принцип рядко слушам радио.
И телевизия не ми се гледа. Защото вместо информация получавам много реклами (за запек, разстройство, менструални болки и как всеки ден трябвало да имам тампон :).
Вече не ми се седи и пред компютъра, просто защото не ми се седи.
Движими се, ходи ме се пак до Банско, по пътеките на Пирин.
Язди ми се пак кон покрай Бачево.
Липсва ми солената, но чиста и плитка вода на Неа Пермос.
И силуета на Тасос, обвит винаги в мистична мъгла.

Ех, как искам пак да е третата седмица на юли.
Радвам се на дъжда и на студеното време.
Разглеждам малката зелена членска книжка и чисто новата карта на Пирин и ми се въртят разни мисли в главата...

Понякога дори и аз се ядосвам

Малките неща са много важни. Детайлите изграждат и допълват цялото. Именно затова малките неща много по-лесно ме ядосват.
Като абонат на Глобул не съм получавал нито една фактура през последните четири месеца. Да предположим, че би трябвало да знам колко дължа. В крайна сметка получих писмо, че съм "нередовен платец", така че отидох до един техен офис с желанието да си платя и да прекратя договорът за услуга, която не желая да ползвам и от чието качество съм недоволен. Оказа се, че мобилният оператор сам я е прекратил, за което дори плащам неустойки (по думите на служителката им). Но не това, че не съм си получавал фактурите ме ядоса, нито това, че са ме квалифицирали като "нередовен платец" (на практика съм такъв и то поради факта, че никой не ми е пращал фактури с посочени дължими суми и други такива подробности).
Най-безумното нещо, което за малко да ме изкара и видимо извън релси, беше последвалият въпрос дали използвам услугите на Глобул (това след като съм си платил всички задължения и неустойки, за да се откажа от скъпа и некачествена услуга). Още по-идиотски се почувствах след като обясних, че ползвам услугите на другите два мобилни оператора, а ми обясниха, че досега при Глобул съм ползвал една услуга, но можело да се възползвам и от другите.
Омръзнало ми е да слушам еднакви, добре заучени безмислени кухи фрази, които да чувам във всеки офис на всеки мобилен оператор. Но при положение, че искам да се откажа от услугите им, а се опитват да ме зарибяват с глупави въпроси вече ми идва в повече! И някой път чашата ще прелее и няма да бъда вече любезен!

(Телевизионни) страсти и след Страстната седмица

От доста месеци не ми се беше налагало да гледам телевизия. Днес обаче лошото време ме остави затворен в селската къща само с печка и телевизор като екстри. Само минути след включването вече съжалявах. БНТ 1 излъчва пряко канонизирнаето на Йоан Павел II. По bTV за пръв път забелязвам някакво откровено странно и доста безинтересно предаване за „лицата от екрана” – занимават ме с това как телевизионна водеща си купува цветя за градината. Друго главно лице е някаква кака, работеща в „централния офис на Пайнер”, която ни представя сложното си ежедневие. Появява се и някаква пазарджишка мис, която я представят на човека в котелното отделение на бившето и училище. Бил и голям фен и даже има плакат с нейна полугола снимка на работното място. По nova пък попадам на някакъв безкрайно измислен и по-нереален дори от американските телевизионен съд, в който едната страна съди другата, че й е направила магия. Има спомни как някой шамаросал друг преди десетина години и кой колко лошо дете бил. Изглежда идеята е че печели, който вика по-силно. Май все пак директното излъчване на канонизирането не е чак толкова лош избор… Следва интервю и с Министър-председателя, който ни обещава, че „при ГЕРБ всичко ще се оправи”. Основната тема са стадиони, магистрали и пари.

Все си мисля, че в неделя доста хора гледат телевизия, даже и на мен ми се случва предимно в този ден от седмицата. Защо тогава телевизиите, имащи претенции да са национални, а някои даже и обществени, заливат ефира с откровени простотии? Нима все още е актуално извинението, че зрителят, т.е. аз това искал да гледа?

Тихомълком премина скандала с убитите шест младежи. Не в безотговорността на пияния и каращ два пъти по-бързо от позволеното, а в лошото състояние на пътя се търсеше причината за случилото се. Никой не пита защо той е такъв, щом пътищата уж са приоритет. Тъжно.

И ако журналистите все пак действаха нахъсено срещу шофьора и собственика на автомобила-убиец, то само преди дни като голяма новина се появи отнемането на каралата пияна Елена Петрова. „Нейната” телевизия обаче и дава правото да се оневини и да обясни как „на всеки се случва”. Нищо, че уж трябва да има разлика между „обикновени” и ”известни”. И май вторите трябваше да служат за пример на първите. Но кой ли ти помни. Скандално.

В големите медии не влезна и още една новини, която звучи шокиращо. Мобилният оператор Globul e наел фирма, която да събира стари задължения. Дотук добре. Каква е обаче схемата: обаждат ти се по телефона, разпитват те и се стига до заплахи за саморазправа и дори убийство. Същата тази фирма подава и 80 000 индивидуални иска в СГС, което заплашва да блокира работата на съда.

Немислимо е да получиш заплаха за убийство заради дължима сума от 0,50 лв. Недопустимо е това да се извършва от уж официална и уж немутренска фирма в уж демократичното ни общество. А от Globul няма официална реакция по случая. Може пък да се замислят защо имат 80 000 недоволни абонати, решили да не плащат, за да се откажат от некачествената им услуга.

В „големите” медии нито дума. Нали има едни рекламки, които ги издържат. Ще се появи някакъв мениджър със смешното обещание, че „ако след един месец не сте доволни от услугата, можете да се откажете”. А телевизията ще си прибере парите. Отчаян ход. Отчайващо.

Защото ние (зрителят) го позволяваме!

Пак за протестите (и образованието)

Явно ми е потръгнало да размишлявам за протестите. През последните часове научих, че Софийският университет ще затвори врати на 4 април (понеделник). За порден път се обмисля такава крайна мярка. Пак Университет е в безизходица. И отново се разчита на подкрепата на студентите.
Аз обаче не бих се включил в подобен тип акции. Като "част от българското образование" и СУ не прави изключение от всички натрупани негативи. За последните две години се чувствам все по-далеч от него и все по-малко част от него, макар да се обучавам в СУ. Ето само част от причините:
- Заинтересуваността на преподавателите в началото, която постепенно прераства в безразличие и крайна незаинтересованост. Всичко е добре, когато идват пари. Много те уважват, когато кандидтстваш и приемат всички. Когато вече мине един семестър сакаш не си вече толова интересен, а накрая вече си направо безраличен. Конспектите в началото на лекционния курс са рядкост. Същото се отнася и за разяснения по формата и вида на заключителния изпит. Твърде често самият прподавател дори не знае колко кредита носи дисциплината му... Най-любимото ми е неявяване на преподавател. Най-смешното пък е, когато прподвателят започне лекции с месец по-късно, защото (за разлика от цялата група студенти) не разбрал кога почва учебната година :)
- Абсолютно недостатъчната информация: освен споменатато вече, липсва програма за целия курс на обучение или ако има тя е крайно несъвпадащ с действителността. Системата за кредитиране е много неясна и понякога дори административния персонал не може да ти разясни колко точно кредита са ти необходими за нещо. Обучението в курс друга специалност крайно затруднено ако става въпрос за същия факултет и граничещо с невъзможното ако си говорим за рограма в друг факултет. На практика системата за трансфер и натрупване на кредити се обезмисля
- Нерационалната организиация и административните безумия:секретарите могат да играт карти през цялото лято (на компютър естествено, защото са модерни), но не могат да опазят всички протоколи от изпити, а се налага да им даваш списък с изучаваните от теб предмети, за да си ги намерят или да ги "изкопаят" от някъде. Престъпление е да влезнеш 3 минути преди началото на приемното им време или да ги помолиш да проверят нещо. Така трябва да ровят в "голямата книга", а тя може да се скъса или повреди.
- Офлайн обучението: недостстъчно или никакво използване на модерни средства за обучение, въпреки наличието на техническа възможност. Системата СУСИ е на практика нефункцинираща в някои от най-големите факултети заради неспособността на административния персонал. По същата причина нямам достъп и до "електронната поща за всеки студент". Подстраниците на цели факултети в официалната страница на СУ са на практика празни, непълни или с прекалено остаряла информация. Липсва разпис на занятията, не се качва и актуална информация...
Мога да продължавам, но мисля, че това е достатъчна аргументация за нежалането ми да подкрепям СУ в разни протестни действия. Единственото, което искам, е да имам възможността да се явя на защита на дипломна работа на 8 април, за да мога поне за малко да си отдъхна от всичко описано, да поема дъх и да продължа нататък.
И за да не излезе, че само мрънкам, без да имам представа или идея как да се подобрят нещата, прочете тук. Има някои идеи как да се превърнем ако не в Швейцария на Балканите, то поне в Австрия.

Протест!

Много протести сьпътстват скромното ми ежедневие напоследък. Вчера протестираха срещу правителството, днес срещу виските цени на горивата. Даже и в Испания протестират. Също и в Гърция.
Всичко се превръща в своеобразен протст. Даже и акции като Часът на Земята.
Хора, които иначе не се замислят какво е включено в мрежата и колко енергия хаби, протестират срещу именно такива действия. Без обаче да се замислят какво да направят в ежедневието си, че да спестят енергия и да намалят вредните последици върху околната среда. 
Но явно всеки има нужда от изява, дори това да стане чрез протест. Колкото и да се опитвам да не го вярвам, след като попадна на място като това, все повече се убеждавам. Да рекламираш омразата като "най-силното чувство у българина" е доста крайно. Но все пак сайтът се радва на доста потребители, мразещи квартала си, града си, училището, градския транспорт... и каквото още се сети човек.
Лесно е да се мрази. Прикрива неспособността да обичаш (и да мислиш). Лесно е да се протестира "срещу". По-трудно е да протестираш "за".
Винаги е лесно, когато има враг, нежелано нещо, нещо, с което да се бориш. Да отричаш, да обиждаш, да дадеш воля на събралия се в теб гняв.
По-трудно е да разбереш какво искаш, да даеш идеи как да се постигне, да вложиш труд в осъществяването му.
А то може да се случи и без масови мероприятия, без много медии. Може да стане с малко ентусиазъм и повеко енергия, с малко добри думи и подкрепа.

СУ и организацията

Преди половин месец се опитах да получа някаква информация за предстоящото ми дипломиране, но се оказа, че такава ще има след средата на март.
.
А ето каква е ситуацията днес.
В канцеларията знаят само, че щяло да бъде някъде около 8 април, но да им звънна предварително, за да ми кажат от колко часа и в коя зала. Попълних някаква молба, състояща се от името ми и подпис. Материалите се предавали в библиотеката.
В библиотеката и представа си нямаха, но казаха, че не се противят много, щом от канцеларията са казали.
В катедрата знаеха само, че датата е 8 април, но не знаят къде трябва да я предам (библиотеката не им звучеше добре явно), но да станело някъде до края на другата седмица, но можело и в началото.
Понякога нистина много съжалявам, че съм тук и искам да остана, но въпреки това не се отказвам. Въпреки целия този безпорядък, граничещ с хаос не се отказвам.
А едно малко окъсано листче с две дати би свършило идеална работа, без да се налага да кръстосвам университета от край до край и от горе до долу!
vol. 2:
След разговор с колежка по мейла разбирам, че освен всичко друго трябвало да си намеря сам и рецензент, който да прочете величайшата простотия за медиите в "нордския ареал".
Докато си мисля кой би могъл да свърши тази работа, пиша един полу гневен полу молещ мейл на ръководителя на програмата, а в същото време и на научния ръководител, за да ми посочи евентуален рецензент
vol. 3:
От отговорът на ъководителя на програмата става ясно, че нямало нужда от рецензент, а трябва научния ръководител да напише писмено становището си за работата и на всичкото отгоре да дойде на място в деня на защитатат и да го изчете пред всички :) Придружено от обидено обяснение, че комисията не падала от не знам къде си... (Май много ми се сърдят, задето исках ръководител от друг факултет ама като те не разбират или не ги интересува темата какво да направя). В същото време се оказва, че ръководителят на програмата е забравил какво сме говорили и писали за моя ръководител и ме кара да пиша някакви молби с задна дата...
vol. 4:
Научният ми ръководител не може да присъства в дена на защитата, защото ще има изпит. Обаче може да напише рецензията и да я занесе лично. А сега все още чакам отговор как ще процедираме от ръководителя на програмата.
В същото време чете и поправям много и безумни грешки в дипломната работа. Ама страшно много и безумни. Огромна е разликата между гадове и градове все пак :) На финала съм, така, че може би ще успея да я разпечатам и предам до петък.
Между другото днес вече са лепнали листче с малко информация до стаята на катедрата :)

Честит празник, мили дами!

 

 И да а не забравяме, че "с на жени" винаги е много "опасно за живота" :)

(мястото е Стопански факултет, а снимката е тъмна, защото в коридорите пестят от осветление)

Затруднена комуникация

От поне шест години имам все един и същ мобилен номер на все същата предплатена карта от Mtel. Същите ги имат и още няколко души от семейството ми и често се случва аз да им зареждам картите. Моята се зарежда веднъж в годината, защото говоря от друг (служебен) телефон. Обаче всеки път ми става много смешно, когато влезна в офис на мобилен оператор, защото, предусещайки какво ще ми кажат (независимо дали си говорим за червено, зелено или оранжево), си изграждам "шокираща стратегия" за човекът-машина срещу мен.
---
Ето примерен разговор (с редица любими фрази):
- Здравейте, искам да заредя две карти с по 10 лева.
- А знаете ли, че говорите много скъпо от тях?
- Да знам, но не са мои.
- Нищо, въпреки това разгледайте офертата ни за... (някаква актуална оферта). А вие използвате ли наши услуги?
- Да, и съм добре информиран за тях.
- Добре... а с колко лева искате да ги заредим?
- С по 10 лева всяка.
- Съжалявам, но имаме само ваучери по 5 лв. Мога да Ви дам четири или отодете ей там отсреща в червеното кафене...
И оттогава червеното кафене на ъгъла на "Париж" и "Дондуков" ми е много любимо. Жалко, че не може да се плащат и сметки за интенет там :)
---
Но ето и още няколко лзбими диалога (не във всичк аз съл главно действащо лице):
---
- Знает ли, че говорите много скъпо от тази карта.
- Аз не говоря от нея, само ми се обаждат. Просто я зареждам веднъж в годината, за да не си загубя номера, понеже го знаят много хора (това обикновено ги шашка и дори не ми предлагат абонаментен план).
---
- Знаете ли, че говорите много скъпо от тази карта.
- Знам.
- Ама... (и пак за абонаментен план)
- Вижте, Вие не разбирате, аз искам да говоря скъпо!
- Ама...
---
В офиса на глобул:
- А ползвате ли някоя от нашите услуги.
- Не имам си личен телефон на Мтел и служебен на Виваком. Не ми трябва трети! (Само при крайно досадни продавачи, но върши работа. Приложих го след като осем месеца си плащах сметките на една и съща каса, но така и не запомниха, че не ме интересуват оферти за мобилни абонаменти и имам лаптоп - логично е след като им използвах интернета)
---
Баща ми в офис на Виваком, след като е обяснил, че иска само да плати сметката за домашен телефон:
- Имаме нова интернет услуга. Вие използвате ли интернет?
- Не. КАКВО е това интернет?
- Ама не знаете ли какво е интернет?
- Не, можете ли да ми обясните?
- ... (не знам дали е успяла да обясни, то не е лесно :)
---
Пак баща ми, след като поне пет пъти е обяснил, че не го интересуват абонаментни планове, но служителката настоява да обясни.
- Добре, обяснете ми.
Тя започва да пише на един лист, изчислява безплатните минути, чертае схеми и т.н. Баща ми взима листа, разглежда го и казва:
- Дайте да Ви стисна ръката.
Отсрещната страна учудено подавайки ръка:
- Но защо?
- Нямате нито една грешка в сметките!
(Смях в залата :)
---
А кои са вашите най-банални и идиотски разговори с представител на мобилен оператор?
---
За моя радост служебния телефон го плащам винаги при една и съща служителка на виваком, която ме е запомнила и не ме засипва с предложения :)
---
П.С. Имам си и друга любима фраза - "А Вие сигурен ли сте, че сте подавал заявление за издаване на карта?", но за тези преживявания ще разкажа друг път :)))

Малко истини за БАН: (почти) отвътре

Напоследък все по рязки стават изказванията за миналото, настоящето и бъдещето на Българската академия на науките (БАН). Говори се много и се спекулира много. А всъщност всичко си беше ясно още с идването на новото (настоящо) управление и странните и обидни изказвания на заместник министър-председателя Симеон Дянков.
И понеже имам човек "вътре" в нещата (да не кзвам в лайната) много ясно виждам как нещата вървят надоли и все по-надолу към закриване, точно каквито бяха опасенията от самото начало.
Първата стъпка беше намаляване на заплатите с 10%. Втората е намаляване с още 25%. Общо 1/3. Следва един месец неплатен отпуск през ноември. Принудителен. Максимално допустимият от закона, при повее се прекъсват трудовия стаж и осигуряванията. Следващото най-вероято би било принудително преминаване към половин работен ден. Така от онези 2/3 ще остане едва половината. Някаква смешна сума, недостойна за какъвто ида е вид труд.
Истина е, че там работят много ххора, превишили пенсионната възраст. Много от тях нзаначени след началото на кризата (когато и е да е то). Много от тях вършат ужасно много работа срещу заплащане, толкова изерно, че всеки нормален човек би отказал без да се замисли.
Те са най-прецакани. С последните намаления на заплатите пенсиите им в най-добрия случай достигат 120 лв. Ужасяващо е да чуеш, че човек сужасно много знания, развивал се в продължение на десетки години, участвал в множество проекти и с няколко иновационни продукта/метода би могъл да получи минималната пенсия. Тъжно е. Стряскащо.
Възмутително е и че вски е "човек" на някого. Всичко става с връзки и приятелски отношения. ще една от ужасяващите негативи на Академията.
Интересен феномен е, че хора на ръководни постове ръководят фирми с дейност сходна на институтите им. Естествено не официално лично. Чрез регистрации на името на близки и роднини. Още по-интересно е, че за целта се използва базата на държавната Академия. Странна работа. Плаче си за провера, ама от кой?
Същите тези хора не се отказват и от служебните си автомобили - няколко и супер модерни. Инвестира се и в ремонтни дейности. Почти ненужно. Ноя вно се усвяват някакви пари. Или се подпомага бизнеса на "нечий човек".
Значи все пак има печеливши дейности, но никой не би искал да са държави, Лакомо си ечел, ощетявайки държавата и колегите си.
И така, малко по малко е върви към най-лошото. Хората в пед пенсионна и пенсионна възраст масово се пенсионират. Ще им се да не достигат дъното. Тези на средна възраст се преориентират към търсене на нови работни места (все пак предложеното заплащане за продавач-консултант е 6 пъти по0високо от месечното възнаграждение на един редактор). А младите - тзях ги няма. Като докторанти получават държавна стипендия в размер на 450 лв. Предлаганата им стртова заплата доскоро беше 180 лв. Сега може и да е по-малко. В чужбина се реалзират изключително добре.
Та, тва е положението, накратко!

Малко обновяване и малко за книгите

Съвсем набързо и накратко (защото съм с мобилен интернет, а той се плаща по някакви странни цени:) - блогът претърпя малко обновяване, съвсем в стила на летните месеци и е презареден с малко новини (вляво вдясно).
А понеже много хора пишат за книгите (линковете по-късно:), реших и аз да пиша за алчността на книжарницте и голямата алчност на големите книжарници. От опит: отпечатването на книга от 220 (приблизително) страници, без цветни илюстрации, обемна хартия, пълноцветна корица с покритие струва около 1800 лв. за 1000 бр. Излиза, че ако сам се заемеш с графичния дизайн и редакторството, стойността за отпечатването на 1 книга (бройка) е 1,80 лв. След това решаваш каква печалба искаш от един брой книга, имайки предвид, че и за писането се изискват нерви, труд и усилия (на много хора това им убягва). Да речем, че преценяваш като приемлива цената от 5 или 7 лв. Защо тогава на корицата се появява цена 15 лв.?
Всяка книжарница би ви обяснила, че работи с Т.О. поне 35%. Ако се обадите в Хеликон, може да се учудите и от техните 45% (малко е странно, при положение, че не са вложили труд за издаването, за проучването и изследванията за текста, за графичен дизайн, редакторска работа и в общи линии - за нищо).
Другият вариант е да се доверите на издателство. Тук преразказвам. Но последните думи ще са: "Никога повече няма да се занимавам със (Сиела - тук може да е всяко друго име, ама нали цитирам :)". Оказвало се пълно заробване, малко съобразяване с желанията на автора (уж той е важен) и още по-малка печалба (да не забравяме, че става дума и за труд).
Толкова възмущение засега :)
П.С. Нали стана ясно, че книгата ми няма да може да бъде открита в Хеликон :)

Размисли за книгата и моловете

Макар и късно, но все пак се включвам в инициативата "Денят 234". И то пак по своя си малко различена начин. Няма да говоря за последната книга, която прочетох, нито пък за любимата си книга (а и нямам такава). Няма да говоря и за книгата, която пиша (тя е скучна). По-скоро ще се опитам да обясня мястото на книгите в израстването и възпатанието (и в живота като цяло).
Оказва се, че "27.4% от българите не са прочели нито ред от книга през миналата година, а 14% смятат, че изобщо не е нужно да купуват литература" (ей, само връзки към колеги :). Има и по-стряскащи данни от същото изследване. Лошото е, че са истина. Случвало ми се е да попадна на човек, който с гордост да заявява, че никога не е чел книга в живото си. И съм се стряскал.
Аз си признавам, че не чета много и редовно. Но все пак чета (и се мъча да пиша). Не защото е модерно (а вече и не знам какво е модерно), просто имам нужда. Може и наистина да е защото баба ми е чела много приказки като малък. И така любовта към четенето си е останала в мен.
Странното е, че пиша тези редове, докато някой твърди, че "Моловете били част от нашето ДНК". Може и да е вярно. Бананте по 0,69 лв. са много по за предпочитане от някаква си книга, дето може да стигне и надмине 20 лв. Аз опашка в кнжарница не съм виждал. Обаче за мола, виж, това е друго. Автобусът, с който пътувах едва успя да си проправи път и да излезе на булеварда, нареди се в средната лента и спря на спирката (между другото специално открита, за да е близо до това "средище"), блокирана от коли, желаещи да се натъпчат в паркинга, който явно не е проектирана да побере достатъчно желаещи за атракцията "мол" (или се пише МОЛ, що пък не и MALL). Навсякъде имаше паркирани коли - по зелените площи, до спирката, на спирката, добре че поне по булеварда нямаше. Дано пак има санкции като с предходния истерично открит магазин (де да беше само един).
По лошото е, че малкото автобусче с едва отварящи се прозорчета се натъпква възможно най-много (е малко преувеличавам, защото на следващата спирка гъстотата на населението доста се увеличи).
И е пълно с млади хора, на които това безумие им е доставило удоволствие. Откриването на един най-обикновен магазин (може пък и да е имало награди като в един друг търговски център, където хората щяха да се избият, ама да не съм чул).
и тъкмо докато размишлявам дали пък в тия молове няма и по някоя книжарница (не съм стъпвал в подобвно огормно и ужасно гъзарск сдание - за моловете става дума, де, не за книжарниците) няма от къде да знам. Възможно е и да има мол-ска книжарница. Съ сигурност обаче има кино. И сигурно ще дават "Мисия Лондон" (за съжаление го няма в нормалните кина - Одеон, Дом на киното, Люмиер :( И много от тези, които са се ръгали, блъскали и настъпвали, за да видят "световно известния магазин" ще го гледат. Може пък и да разберат, че има и книга със същото заглавие. Пък току виж и си я купили. От книжарницата в мола. Току виж пък филмът предизвикал и опашки в книжарниците. Дали? Наш човек ще следи развитието на случая.

P.S. Аз отбелязах Денят 234 и с мой си малък празник - приключих с писането на книгата си за медиите в градския транспрот, която в момента се странира, подготвя се корицата й и т.н. и съвсем скоро ще съм много горд с постигнатото :) Мисля, че това оправдава малко закъснението ми.

Какво (не) знае google за мен

И така, нека се включа и аз в играта - какво зане google за мен (първите 10 неща):

1.      Знае, че имам профил в blogger, пресметнал е, че съм на 23 години (бил съм роден в годината на тигъра, което е съвсем възможно), уча. На професия съм написал журналистика (в момента май не съвсем), а мястото си е все същото засега – София.

Освен това (именно защото се възползвам от много от услугите му) знае за повечето ми проекти – Информационно табло, Преподаватели във ФЖМК, ФЖМК-Студентски съвет, АДминистрация, Туторство. Доста знае. Осве нтова е наясно и, че сега уча Нордистика.

2.      Естествено на google му е пределно ясно, че си имам блог, който много малко хора четата, защото пиша прекалено рядко и обикновено глупости J

3.      Google знае даже, че съм работил в gradski.bg и е подредил всичките ми безумни писания в обратен хронологичен ред. Хубаво място, но малко непоносимо за мен. Пък и вече не съществува. Както винаги не съжалявам за постъпките си и за многото точки, които съм поставял въпреки всичко.

4.      Знае и, че създадох един Форум на ФЖМК, където доста пишех и обяснявах, добре, че сега си има подфоруми във официалния  Форума на СУ

5.      Google разкрива дори, че съм учил Социология в СУ, но не зане, че беше за малко. Завършекът е същия като при 3.

6.      Наясно е, че бях част и от идеята за студентска телевизия от самото и начало до момента, в който стана непоносимо. За повече иноформация – последните изречения на 5. и 3. За съжаление не вярвам в момента да е по-поносимо място. Във всеки случай се надявам да се развие някак.

7.      Известен е и фактът, че съм писал във вестник СЕГА - това може би са най-хубавите стажантски времена след първи курс, когато имах волята и свободата да пиша за неща, които ме интересуват (и за някои, които не ме интересуват, но няма как). Тогава все още държах да посещавам редовно лекциите си, а освен това екипът се полуразпадна, полупреформулира. (Точка 6., 5., и 3. имат подобаващ завършек, че да го повтарям).

8.      Google че съм писал в книгата "Национално, балканско, европейско- тенденции на равенство и неравенство" Това също ми е част от хубав спомен от ФЖМК – първата курсова работа по ИБЖ при доц. Здравка Константинова. Понякога разбираш, че си е заслужавало да бъдеш измъчван да се стараеш от разстоянието на доста време.

9.      Доста научно става, но... google е наясно, че съм писал и за "Градският транспорт като място за слушане". Доколкото разбирам сборникът вече почти бил излязъл от печат J

10.  Google  с информация, че се интересувам от градския транспрт в София (от горното май вече стана ясно в какъв аспект) и съм задавал въпроси мноооого отдавна към СКГТ

 

Доста добър архив на заниманията ми, но все пак не е много наясно с какво се занимавам в момента J

 

А ето и три неща, които google си мисли, че знае за мен:

1.      Посочва човек с моето име за програмен директор на Институт отворено общество. Пределно ясно, че не съм аз, въпреки че Мария един път специално и се обади да попита (искаше интервю всъщност)

2.      Твърди, че съм авторът на интериор за Казино Анел Хотел (не съм, изобщо не е моят стил). Но откъде знае, че исках да стана архитект...

Освен това би трябвало да имам фирма за подръжка и ремонт на компютри в Кюстендил (нататък в списъка има още доста фирми с различен предмет на дейност, но за съжаление или радост не съм им собственик)

Снежец

Чудя се кога ли ще престана да се радвам и да казвам "Крайно време беше!", а ще го приемам като доста трагичен инцидент. Все още ми харесва да ме вали снега и да не мога да виждам накъде точно вървя! Хубаво ми да прокарвам пътечката през снега, докато дрехте ми се мокрят! Харесва ми и да седя на спирката и дълго да чакам трамвая, докато малко по малко се превръщам в снежен човек! Хубаво е и да дърпам клоните на дърветата, освобождавайки ги от тежестта на снега! Радвам се, че все още мога да виждам магията, а не просто "агрегатно състояние на водата". Чудя се дали някога ще ми омръзне и да скачам в локвите разтопен сняг, дали ще приемам първия сняг като поредната пречка, дали ще виждам бялото като бъдещо кафяво.
И си отговарям - не, няма, никога :)

Не е трудно

Толкова ли е трдно да разбереш другите? Да се замислиш, че някой може да направи нещо и НЕ заради теб. Че може да го прави заради себе си. Да му е писнало от всичко такова, каквото е. Да иска да промени всичко. Да иска да промени себе си. Да иска да остане за малко БЕЗ теб. И не защото не те обича, не защото не иска да е с теб. Защото иска да е насаме със себе си.

Ти НЕ винаги си най-важния, НЕ винаги всичко се случва заради ТЕБ. Понякога АЗ съм най-важния. Понякога АЗ правя нещо заради себе си. Оставам насаме със себе си, за да мисля за нещата от живота или просто за да си спя следобеда на отворен прозорец и включен компютър. Защото АЗ искам така. ОК?

Толкова ли е трудно да говориш? Да попиташ в прав текст това, което скаш да попиташ. Не е сложно, никак даже. Не е нужно да го правиш по заобиколни начини. Не е нужно да го правиш чрез друг. Няма нужда от глупави проверки. Защо си мислиш, че така е правилно? Защо всички ТРЯБВА да постъпват така, както би постъпил ти? И толкова ли е трудно да кажеш истината. Толкова ли е трудно да бъдеш честен.Така няма да нараниш другите. Няма да ги караш да страдат. Така няма да страдаш и ТИ. Няма да страдам и АЗ.

Това, че си наранен, значи ли, че трябва да нараняваш и другите? Това най-добрата тактика за защита ли е? И какво като нараниш и другия, после и той ще иска да се защитава ранявайки. И кой ще обича тогава? И кого?

Долу ДСК, долу ПИБ!

След като вече десетки (дори стотици) пъти се проклинах, че реших да се възползвам от "услугите" на банка ДСК, дойде поредната изненада от там. Месечното извлечение, което миналата година престана да идва когато сметката беше пресушена, сега дойде съвсем навреме и с учудване разбрах, че дължа на Банка ДСК 17, 45 лв. (вкл. и лихва от 0,05 лв. задето не съм ги внесъл миналия месец). Па, не сме се договаряли за овърдрафт и въпреки крайното ми нежелание да им дам тези пари, задето съм теглил пари от чужбина (за което те скромно са си прибирали по 3 евро на опит и 1% от изтеглената сума). И тъй решавам с поредната сума да се нсоча към клона на банката, като хем да си обменя парите, хем да си разчистим сметките. Знам, че се чака около 30 минути, затова тръгнах 1 час предварително. Взех си номерчето - 151. Най-близко до мен беше 136. Надявах се, че наистина "номерът не отговаря на извикването Ви" и няма десетки хора преди мен. Е, да, ама не. Минава половин час и вече се изнервям, започвам да ходя от единия край на салона до другия. Един човек си тръгва изнеррвен още преди да му е дошъл реда. Вътрешно се радвам и изпитвам огромно лзбопитство дали и той е в поредицата до 151, че да мога да подскоча от радост. На десетата обиколка едната жена на гищетата вече ме поглежда странно, а аз се усмихвам с огромно нежелание и целеустремено продължавам към стената, за да я достигна и сменя посоката за пореден път. Вече ме заболяха краката. Изминали са 45 минути. Поредицат от тръгнали си хора, ме кара да си мисля, че скоро ще ми дойде реда. Даже има и свободно столче. Сядам и полузсапивам в очакване 151 да се появи на електронното табло. И ето 146, по дяволите все още е тук. И 147 е все още тук. Абе, тия хора имат железни нерви. Вече ми е толкова нервно, че почвам да се усмихвам без причина. Изведнъж се появяват някакви си 364 и 809. Е, не е честно. Подпирам глава на колоната и се опитвам да заспя. 148 - няма го, супер. 149 - никой не става. Веча започвам да си мисля, че наистина ми идва редът. 150 - пак никой. Ей сега вече трябва да съм аз. Поглеждам си часовника - точно един яас откакто съм влезнал в салона. И (най-накрая) 151 се появява на таблото.
отивам при една усмихната служителка и почвам да обменям парите в евро. Толкова много съм ядосан, че хич не ми се иска да я похваля, че си биха рекорда от 30 минути, даже го удвоиха. Но им се размина и получаването на 18 лв. Реших, че не е нужно да им споменавам, че имам и сметка при тях и им дължа пари. Е, няма пък да им ги дам. Не и днес, пък май и никога. Като изтече срока на тъпата карта ще я нарежа и ще я хвърля някъде...
И така с бодра и заспала крачка продължавам напред по задачи. Случайно минавам покрай банкомат на Първа Инвестиционна Банка. Муш картата с чип. Имам си 60 лв., последната стипендия за годината. Айде да си я взема. "Моля изчакайте докато се извърши транзакцията". И така 1 минута.... Минута и половина. Около мен нервно пристъпват от крак на крак чакащи да си вземат парите. С много злоба натискам червенот копче и си взимам глупавата карта с чип. Влизам в самата банка и се насочвам към една от служителките. На усмивката и отвръщам с "Омръзна ми от вашите банкомати, непрекъснато имам проблеми с тях...". Тя много усмихнато ми говори за проблеми с чипа, комуникационни проблеми и тем подобни глупости. В карайна сметка можело да си изтегля парите и от банката. Посписвам се пак на нещо си в два екземпляра и ме пращат на касата. Отивам аз и пак така без желание се усмихвам и подавам листчетата и личната си карта. "Ей сега ще я убия" пък получавам аз в отговор и ме пращат обратно при служителката, а листчетата ги скъсаха. Какво става не знам, но вече ми е толкова все тая, че ме досмешава и почвам да се хиля прекалено много докато служителката се обажда някъде си, за да пита за моя проблем и ме гледа странно. "Комуникационен проблем" е простичкото обяснение. И пак същите формуляри, пак ги подписвам в два екземпляра. И пак отивам на касата пак при същата касиерка. В крайна сметка си получавам паричките. И си ги смених в обменно бюро, че не ми се занимаваше повече с банки.
За моя радост с едната банка вече няма да се видим повече, но с другата ще трябва да се търпим поне една година още.
А после - всичко на ръка, долу банките!

Хубава работа, ама...

Никога не съм обичал устойчивото словосъчетание “българска работа”, но напоследък все по-често го употребявам. Може би Австря ме е развалила и разглезила. А може би имам и достатъчно причини. Един от любимите ми е “побългряването” на всичко. Не става дума за само за любимия ми номер с премахването на фотоклетки в превозни средства, така че да я има екстрата “потегляне с отворени врати”, нито пък препрограмирането на трамвайчетата на БДЖ “Дезиро”, така че да я няма опцията “претоварване” и да могат да се возят доволно много правостоящи.
Става дума за нещо по-сериозно. За това, че сме със “сбъркани” представи за “Аз”, “Другите” и “Аз И другите”. За грешната ни представа за нуждите и потребностите на другите, за тотално обърканото ни виждане за образование, за тоталния егоизъм и отчуждение.
Може би привикнах да използвам такива “екстри” като безжичен достъп до интернет и да си пиша лекциите на лаптоп, че да ме озадачи отговор от сорта на “Че на вас (студентите) за какво са ви такива работи”.
Може би е нормално студентът да зададе въпрос, дори да повтoри нещо вече казано, а преподавателят да се опита да обясни, вместо да даде като довод, че тези въпроси пречели на преподаването и дразнели колегите.
Чудя се и доколко е редно един преподавател да обсъжда това колко често даден студент е посещавал абсолзтно отнесените му лекции, в които дори присъсъващите понякога трудно намират смисъл, вместо да се запита защо аджеба (какв хубава дума) студентите ги няма на неговите лекции.
Ама тука е Бъкгария все пак. Престъпление е да попиташ преподавателя, а пък за диалогичност ли да си приказваме?
И сега голямото оплакване: абсолютното обезмисляне на тази проклета програм за обмен. Хем съм там и трябва да събера 30 кредита, които са около 10 дисциплини, хем трябва после тук да положа всички изпити. И така сега вместо да се пържа във Виена, аз се пържа в София. И въпреки уверението, че “моята книга е напълно достатъчна, за да си вземете изпита”, за пореден път получих като обяснение за сравнително ниската си оценка “Много малко сте писал”. Толоз. На никой не му дреме, че не съм бил на нито една лекция и че в три поредни дни имах четири изпита. По-важно е да пишеш “много” от това да пишеш смислено. Важно е да седнеш и да назубриш книгата на преподавателя, а не да имаш собствено мнение. Всъщност изобщо не знам дали е важно и колко си писал. От листа без поправки не си личи. Връщам се пак назад във времето, когато ми обясняваха как съм писал малко по въпроса “Отговорете кратко...”
Оплаках си се. Българска му работа. Еб*л съм му ма*ката. Забравих да спомена, че никога не съм псувал. Поне не и до миналото лято след като се върнах от Германия. Но... българската действителност те принуждава да правиш такива неща. Все по-често и с цялата си душа.
И макар Лили до твърде късно да си е мислела, че може да има нещо като защитено място, аз отдвна знам, че такова няма. Колкото и на мен да ми се иска да го има. Просто ме изнервя това, че “там” такива места има.

Празник ли?

Изтеглих си химна от data.bg и го слушам сега. Става ми хубаво, сещам за многото празници досега. Но и си мисля дали 24 май е все още празник.

Книжовността вече не е нова сила, но ние все още търсим пътя към мощната просвета, непрекъснато, по всякакви начини, в повечето от които липсва целта да се направи от децата хора.

Питам се дали науката е все още онова слънце, дето грее в душите или се е превърнала в синоним на целеустрменато желание за листче хартия, което би трябвало да представлява знание в определена форма.

Мисля си дали народността не е паднала. Дали знанието живее или отдавна е умряло? Или ако не е - не продължаваме ли да го ръчкаме, да го раняваме, да го докарваме почти до смърт, но въпреки това да твърдим че е живо? Или пък е в кома?

Мисля си и дали народният гений не е пак заспал в глубока тъмнина. И дали има кой да го събуди? Или пък и той е в полуживо състояние?

И дали имената на Кирил и Методий ще живеят във всенародната любов? Или други имена вече мощно са ги изместили някъде на заден план. И дали изобщо ги има и в този заден план?

Май всички знаем отговорите. На мен ми е тъжно от отговорите. Тъжно ми е и от лозунги като "Книгите при хората". Тъжно ми е, че няма Панаир на книгата, а Разпродажба. Тъжно ми е и че не е в Националния дворец на културата, а в един търговски център. Още по-тъжно ми е като се замисля за книжарниците там, дето бях допреди седмица. Тъжно ми е и като си помисля колко насилствено се приема празнуването на този празник и как се говори за това, че не е никакъв празник.

Честит празник на всички, които като мен ще са тъжни утре, но ще празнуват вътрешно, защото си мислят, че празникът не е непременно показност!

Честит празник и на тези, които ще участват в шествието!

Честит празник и на всички, които ще се разходят до ъгъла на Опълченск и Стамболийски, за да си подарят книга! И на тези, които нямат да разберат какъв е смисълът да си подариш книга честит празник!

Филмче (пак)

Още еднин опит да работя с WMM:

Извинявам се, но програмата така ми накъса фима, че не можах и аз да си го сглобя после.
И, не, не всички трамваи във Виена са такива, само новите...

Разбити митове 2: Медиен пазар

И така, както обещах, само с няколко седмици закъснение - първи впечатления от медийния пазар в Австрия. Признавам, че почти нищо не знаех за него, сега пак знам малко но пак е нещо.
Най-коментираната и май най-добре развита медия са мобилните комуникации. Мисля, че не пропуснах да отбележа, че и в образованието по журналистика им обръщат достатъчно внимание, за разлика от БГ. Имат си 5 мобилни оператора A1, Telering, One, T-mobile, Drei, които предлагат почти всеки нов модел телефон за 0 ойро, стига да сключиш двугодишен договор. Доста хора си гледат телевизия от хендито (тук така викат на джи ес ема), виждал съм ги, не лъжа. Разговорит също не са скъпи, даже ми е по-евтино да се обадя в София от австрийската си карта, отколкото от тази на М-Тел с "услугата" роуминг. Обобщено: пак толкова мобилни оператори, по-евтини телефони, по-евтини разговори.
Телевизията е на ниво много по-назад от България като брой станции. Обаче могат да се похвалят с обществена телевизия. Даже си има два канала. (А ние все още имаме държавна, на която и отнеха единия канал). Разликата - БНТ се издържа от държавния бюджет = зависимост, а ÖRF от данъци, които плащат всички. Щом имаш телевизор - плащаш, защото всички кабелни оператори и доставящи сателитна ТБ са длъжни да доставят обществената телевизия. Частните национални телевизии са три. ATV излъчва от 1.6.2003, Austria9 - от 12.12.2007, а Plus 4 - от 28.1.2008. Бсе още нямат новини и актуални предавания и са в етап на пред-сериозност. Местните станции са около 60 на брой.
Но, ако говорим за цифровизация. Ще я има до края на 2009. На MUX A ще излъчват ÖRF1, ÖRF 2 и АTV, която е платила доста солидна сума на обществената телевизия за привилегията. MUX B = Plus 4, TV 1, MUX C = Местни станции, а на MUX D ще се предават 15 телевизионни и 5 радиостанции DVB-H (Н за хенди), телевизия и радио за мобилни телефони демек. Обобщено: по-малко канали, истинска обществена телевизия с влияние, развиващ се частен сектор и реален шанс за бърза дигитализация.
Радиото е също с по-малко на брой станции, за Виена моят приемник хваща окло 5, мизерия нали. И повечето пускат предимно музика. Е, тук по-малко знам.
Печатът. Тук мога да напиша много. Защото всеки ден получавам безплатно някой от големите всекидневници. Раздават ги пред университета. Има логика май, дали и нашите вестници ще се сетят. И така няколко свестни вестника - Die Presse, Der Standart, Kurier, Wiener Zeitung (този е местен). Всеки ден в метрото има безплатни вестници - Heute и Österreich. Нивото им е като на нашия Телеграф, но са без правописни грешки. Хората доста ги четат, защото казват всичко накратко, и знаеш най-важното докато стигнеш на работа. Отскоро си имат и КronenZeitung и BildZeitung, които те определят като "жълта преса", а ние бихме нарекли лайфстайл. Обичам съботно-неделните броеве, които са доста дебелички и има доста за четене. Добре, допълвам: всяка събота и особено неделя (ако не съм се оплакал в еделя почти нищо не работи, включително и местата, от които можеш да си купиш вестник) по стълбове, улични знаци и светофари се появават найлонови пликчета с касички и, кактоСпоун е казал вече, който иска плаща, но по мои аблюденич повечето хора си взимат вестик без да оставят стотинк (или поне центове). Обобщено: Представете си българския пазар само със Сега, Стандарт, Капитал, Днвник, Нощен труд и... Телеграф, ама безплатен.
Онлайн-медии. Общо взет сайтовете на традиционните медии са доста добри и интерират различни видове медии в себе си. Нямат си водеща онлайн медия. Тук пак трябва да похвалим печатните медии, тъй като голяма част от онлайн-потребителите се насочват към техните сайтове. Обобщено: Мечтиии, някой ден и в сайтовете на български вестник ще се появи "Пуснете си аудио" и "Пуснете си видео". Но пък си имаме онлайн-медии и агенции на сравнително добро ниво.
Дано да съм успял да си изложа мислите кратко, но ясно. Та това е, разбити пресварителни нагласи, доминирани от българския медиен пазар.